Науката е слънце, което вече не ни грее

Денят на славянската писменост като празник на рециклираните клишета и фалшивия поклон пред българската наука и изкуство.

"Левски създаде БАН, Дянков го закри" - лозунг от академичните протести.

"Аутлет на книги ще е найновата атракция на пролетния базар в НДК. Изложението се открива на 24 май и ще продължи цяла седмица. Най-евтините книги ще са бестселъри от минали сезони" - културна новина от българската преса.

С всеучилищния химн на Стоян Михайловски "Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени") вече повече от сто години българите честват найкрасивия си празник - на книжовността, знанието и културата. Призивът на Михайловски "Напред, науката е слънце" звучи абсурдно в дни на протести срещу подготвяните реформи и съкращения в академичната сфера. Даже направо тягостно - в условия на криза, която в духовността започна много порано от икономическата. "В години на криза парите за култура трябва да се увеличават. Защото само тя повдига духа", коментира в типичния си стил режисьорът Теди Москов.

Истински празник ли е денят на славянската писменост, или просто повод за дълъг уикенд? Специално за "Дойче веле" отговаря културологът доц. д-р Александър Кьосев, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски": Маргинализираната култура

„Лично аз си спомням моето усещане - детско - за 24 май, и това вероятно е най-автентичното усещане за този празник. Макар че сега си давам сметка, че е бил манипулиран идеологически и как ли не още. Четири поколения манифестираха на празника на славянската писменост с лозунга "Слава на БКП!"

В този смисъл аз не изпитвам никакви емоции от празнуването на 24 май днес. А що се отнася до неговата социална нужда, смятам, че тя е имитирана. Защото българското общество по много начини е демонстрирало, че маргинализира своята култура, че не се интересува от нея. Че не ходи на театър - всеки десети ходи на театър, че слабо се интересува от съвременното българско кино... Като изключим 2-3 филма, които напоследък се появиха, салоните са празни; че не чете българска литература и т.н. Нуждата от всякави просвещенски, културни празници и идеали е медийна имитация. В някакъв смисъл цялата българска култура е медийна имитация в момента. От тази гледна точка не виждам кой знае каква необходимост в това да се връщаме към празниците. Макар че не съм, разбира се, и за това да се отмени празникът или нещо такова. Който иска, да си го празнува, това казвам.

- Няма ли да се превърне в повод за още по-силен плач за българската наука, която сега Дянков "ще закрие"? На страната на реформата ли сте, ако, разбира се, успявате да се ориентирате в нея, или подкрепяте статуквото?

„И денят на будителите, и 24май, и всичко може да бъде използвано за право за плач. Винаги ще се намери кой да се разплаче, винаги ще се намери някой да го нарече "смешен плач"!

Но аз смятам, че реформи в управлението на българската наука бяха необходими, и то още преди 20 години. Те ставаха все по-болезнено необходими с всяка изминала година. Това засягаше ВАК, това засягаше непрозрачния начин на администриране и централизиране на науката; научните изследвания; това засяга процента от БВП, който се отделя за наука. Реформата е ужасно закъсняла, в резултат на което има огромно напрежение. Днес се прави може би не по найдобрия начин, но от историческа перспектива е абсолютно нужна.

Психоза в научните среди

На тази обективна нужда за реформи в българската наука бе отговорено с прибързан и дилетантски закон - и за академичния състав и висшето образование, и промените в Закона за БАН. Доколкото разбирам, всички те имат общи характеристики: прибързаност и дилетантщина. И предизвикват психоза в научните среди. Това е най-лошият начин да се правят реформи.

От друга страна, разбира се, е позицията на БАН: те искат да направят такава реформа, при която нищо да не се реформира. Съвсем друг е въпросът, че в БАН има много звена със световни учени, но със сигурност не е такова ръководството на БАН. Наистина в Българската академия на науките има изключително мощен изследователски потенциал. Трябва да оцелеят звена, които са доказали своето присъствие в науката.“

- Можем ли да се опрем на чуждото оценяване на институтите в БАН?

„Разбира се, че можем, и е задължително! Ние сме платили за това. Но колеги от БАН казват, че при самата реформа това почти не се взема предвид", казва културологът Александър Кьосев.