Най-старият израелски вестник пише: Нетаняху иска да бъде Чърчил, но ще свърши като Слободан Милошевич 

 
 
Най-старият израелски вестник Haaretz публикува колона, анализираща как историята ще запомни израелския премиер Бенямин Нетаняху, като каза, че той може да свърши като Слободан Милошевич, бившият президент на Югославия, който беше съден за военни престъпления. 

В текста, подписан от Итън Нечин, се посочва, че Нетаняху иска историята да го запомни като Уинстън Чърчил, когото самият той често споменава. 

„Нетаняху, син на историк, винаги е бил дълбоко зает със своето наследство и образ. Той често правеше сравнения между себе си и Чърчил: като военен министър-председател, писател, красноречив оратор и защитник срещу фашизма. „Още след речта в американския Конгрес той спря до бюста на Чърчил, за да се снима, като искаше сравнението да не стане неясно за никого“, пише Haaretz. 

От „избягване“ на екстремистите до открито сътрудничество 
В текста обаче се посочва, че сравнението му със Слободан Милошевич, лидерът на Югославия, запомнен след процеса за военни престъпления и починал преди края на процеса пред Хагския трибунал, е много по-реалистично. 

„Подобно на Нетаняху, в ранните си години Милошевич не беше смятан за екстремист. Започва като ненатрапчив комунистически чиновник. Но точно като Нетаняху, той цинично даде възможност и засили ултранационалистическите движения в Сърбия, като използва техния екстремизъм за собствените си цели. Пактът, който той сключи, вярвайки, че може да заповяда на тяхната вярност, се разпадна, тъй като тези неконтролируеми сили избягаха от контрола му, като в крайна сметка тласнаха нацията му в бездната“, пише Haaretz. 

По-нататък в колоната се правят паралели между Нетаняху и Милошевич, с акцент върху издигането им до позицията на лидер на Израел, тоест на бивша Югославия. 

„Милошевич първоначално се държеше дистанцирано от сръбските екстремисти и дори публично осъди действията им. През 1995 г. той каза на британския посланик сър Айвър Робъртс: „Това няма нищо общо с мен. Казах на тези луди хора, че такова лудо поведение носи срам на сръбския народ. " „По подобен начин Нетаняху се закле никога да не се свързва с десния провокатор Итмар Бен-Гвир или твърдолинейни заселници, отхвърляйки и осъждайки техните екстремистки възгледи“, пише Haaretz, коментирайки, че тези съобщения скоро са останали в миналото, тъй като и двамата лидери, свързани с най-екстремните части на политическата сцена в своите страни. 

„Независимо дали национализмът на Нетаняху, като този на Милошевич, идва от искрено убеждение или от мерзостта на опортюнизма, неговото истинско презрение към палестинците и арабите е очевидно. Подобно на Милошевич, той вижда себе си като лидер начело на войната срещу исляма, позиционирайки се като защитник на "Запада". Подобно на Нетаняху, Милошевич оправдава действията си, като защитава Европа от мюсюлмански "орди", се казва в текста. 

С помощта на медиите пораженията стават победи 
Haaretz посочва, че и двамата лидери са особено известни с това, че превръщат пораженията в победи. 

„Точно както Милошевич превърна загубата на Косово в победа срещу Запада – изтъквайки, че Косово технически остава част от Югославия през 1999 г., докато той де факто загуби контрол – Нетаняху използва подобна тактика. Той изтъкна действия като убийствата на Синуар и Насрала, бомбардировките в Иран и други военни действия за премахване на бедствието от 7 октомври, както и бомбардировките и изселването в Газа, което продължава повече от година“, най-големият Това пише израелският вестник. 

Haaretz също така прави паралел между отношението към медиите и критичните части на обществото и начина, по който повечето медии в Израел и бивша Югославия застават зад лидерите. 

„По време на режима на Милошевич сръбската общественост беше захранвана с постоянни наративи за военни успехи и предполагаемата заплаха, представлявана от мюсюлманите. Всяка критика на войната или признаване на жестокостите бяха потиснати от строги закони, обявени за враждебни, деморализиращи или предателски. Малкото медии, които се осмелиха да го критикуват, бяха закрити, а редакторите – под прицел. Стремежът на Нетаняху да трансформира израелските медии, заедно с атаките срещу журналисти и критични медии, отразяват убеждението – като това на Милошевич – че контролирането на наратива е от ключово значение за запазване на властта, дори ако това означава унищожаване на свободната преса, за да се заглушат гласовете на противника и да бъдат надеждни критика“, пише Haaretz. 

Корупция и непотизъм 
Подчертава се и връзката между двамата лидери в контекста на непотизма и корупцията. Така се прави разпределение между ролите на Сара Нетаняху, съпругата на министър-председателя на Израел, с Миряна Маркович, съпругата на Милошевич, както и със синовете им Яир и Марко. 

„Марко живееше луксозен начин на живот, избягваше военната служба и отвори Bambiland, сръбския увеселителен парк по време на бомбардировките на НАТО, където парадираше в униформа. Трудно е да не се направят паралели с Яир Нетаняху, който купонясва в Маями, подбуждайки срещу военните и излизайки с десни американски групи, вместо да живее в Израел“, пише в колоната на Haaretz. 

В текста се сравнява и реакцията на международната заповед, която е почти идентична. 

„След като Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу него, Милошевич каза: „Не признавам Трибунала. Това е политически механизъм, предназначен да унищожи сръбския народ“. По подобен начин Нетаняху смеси личната си идентичност с тази на Израел, описвайки критиките към действията му като атака срещу самата нация и еврейския народ. „Антисемитското решение на Международния съд в Хага не е нищо повече от модерно -дневен процес Драйфус", каза Нетаняху във видео обръщението. 

В по-нататъшното сравнение на ситуацията в бивша Югославия, т. е. Сърбия, с тази в Израел, "Аарец" пише, че именно корупцията е "отворила очите" на обществото да разбере каква е реалната цена на режима на Милошевич. 

„Именно корупцията, или по-скоро разкритието, че Милошевич е измамил държавната хазна за 300 милиона долара, стана ключовият момент за ареста му. Могат да се направят паралели с наказателния процес срещу Нетаняху, където обвиненията в подкупи, измами и злоупотреба с доверие също хвърлят сянка върху неговото ръководство. „И двата случая илюстрират опасната среща между желанието за политическо оцеляване и желанието да се застраши населението на страната и да се разрушат нейните институции в отчаян опит да се задържи властта“, пише Haaretz. 

Международната заповед като предупредителен знак за обществото 
Отбелязва се, че „сърбите бяха шокирани“, когато Милошевич най-накрая беше арестуван, вярвайки, че „корупцията е довела до падането му, а не военните престъпления, които организира“. Те предупреждават, че това е "опасен разказ", който може да се види в Израел днес. 

„Под ръководството на Нетаняху израелските политици описват страданието в Газа като необходима цена за националната сигурност, представяйки блокадата, военните удари и хуманитарните кризи като неизбежни. Критиките често се отхвърлят като антиизраелски, деморализиращи или водени от скрити политически цели. „Както в Сърбия, този разказ защитава обществото от изправяне пред културата на отричане и безразличие, разпространявана не само от правителството, но и от основните политици“, се казва в текста. 

Накрая в текста се казва, че международната заповед за Нетаняху, както беше в случая с Милошевич, трябва да бъде сигнал за действие в обществото на една държава, в случая Израел. 

„Някои твърдят, че заповедите за арест на Хагския трибунал са безсмислени, защото не могат да бъдат изпълнени, но идеята, че Нетаняху може да бъде арестуван в Лондон, пропуска смисъла. Това винаги е било за израелското общество. Както в Сърбия, така и на други места, хората трябва да го изгонят от власт, а не международните съдилища. Сърбите го направиха, като гласуваха за свалянето на Милошевич. МНС трябва да даде морален и политически тласък това да се случи и в Израел. Заповедта за арест е напомняне, че подкрепата на Израел не означава подкрепа на Нетаняху; всъщност изисква противопоставяне срещу него“, се казва  в Haaretz. 

Превод по чужди медии