Националната статистика: По-малко българи работят, повече произвеждат

Според предварителните данни на НСИ през третото тримесечие на 2010 г. производителността на труда в българската икономика се покачва с близо 6% на годишна база. Изглежда мерките, които взима бизнесът за оптимизация на дейността и свиване на разходите, дават положителен ефект върху цялата икономика.

Заетите лица в икономиката през месеците от юли до септември са 3 663.3 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 478.9 милиона. В сравнение с третото тримесечие на 2009 г. броят на заетите лица е намалял с 5%, като са отработени с 5.1% по-малко човекочасове.

Структурата на заетостта по икономически дейности през третото тримесечие на 2009 и 2010 г., показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор.

На едно заето лице се падат 5 296.6 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13.1 лв. БВП за един отработен час. БВП на един зает реално се увеличава с 6.4%, като за един отработен час се произвеждат с 6.4% повече реална стойност от БВП.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на 2010 г. реално се увеличава с 5.5% и съответно с 5.6% за един отработен човекочас.

Равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на индустрията - 5 113.9 лв. БДС средно на един зает и 12.3 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 733.9 лв., като за един отработен човекочас се създават средно 11.8 лв. от текущия обем на показателя.

Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2 022.4 лв. БДС на един зает и 5.1 лв. за един отработен човекочас.

Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината, се посочва в докладът на Института за пазарна икономика "Допълнителните харчове на българските правителства 2000-2010".

Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства - такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет.

За периода 2000 - 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. - над 1.4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. - почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи.