На дъното или в космоса

В 31 държави в света действат 442 ядрени реактора, в които се произвежда 16 процента от електричеството в света, сочат данни на Международната агенция за атомна енергия, МАГАТЕ. САЩ имат 103 АЕЦ, Франция − 59, Япония − 54, Русия − 31, Великобритания − 23. Най-голям процент от нуждите си от електроенергия за сметка на АЕЦ осигуряват Литва, 80 процента, Франция - 76, Словакия − 57, Белгия - 55, Швеция - 50. Следват България, Унгария, Южна Корея, Швейцария, Словения с една трета от добива на еленергия.

През 2020 г. в света ще се появят още 60 ядрени електроцентрали, а производството на енергия в АЕЦ ще се увеличи с 65 процента, по прогнози на МАГАТЕ. В момента в света се строят 28 нови реактора, други 62 са в стадий на получаване на разрешение, по данни на Световната ядрена асоциация World Nuclear Association.

Всяка година АЕЦ в света произвеждат минимум 18 тона радиоактивни отпадъци. Според друго проучване тоновете са 27.

През 2006 г. МАГАТЕ изчисли, че в света са натрупани над 200 000 тона отработено ядрено гориво, към което всяка година се прибавят нови 10-12 тона.

Проблемът е не в количеството, а в това, че радиоактивният боклук остава опасен дълго време − периодът на полуразпад на радиоактивния стронций-90 е 26 години, на америциума - 241-430 години, на плутоний-239 − - 24 000 години.

Вариантите за съхраняване на ядрените отпадъци са поне пет. Възможно е заравянето им на океанското дъно. Недостатъкът на този вариант обаче е в това, че ковчезите с радиоактивни материали трябва да се изхвърлят на голяма дълбочина, далече от бреговете.

Съществува голяма опасност контейнерите да се повредят, да не говорим за рисковете те да станат плячка на терористи. През 1972 г. бе приета Международна конвенция за предупреждение за радиоактивно замърсяване на световния океан. Съществуват и няколко разработки за извеждане на ядрените отпадъци в космоса. Един от вариантите за изпращане на опасните контейнери в околослънчева орбита е на НАСА и на енергийното министерство на САЩ. Съществуват обаче рискове радиоактивният боклук да се сблъска с метеорит или с космически кораб. Главен аргумент против космическия вариант е астрономическата цена − за извозване на боклука ще са нужни десетки хиляди космически кораба.

Трета идея е складирането на ядрения боклук на отдалечен ненаселен остров. И тук има проблеми − ядреният ковчег може да бъде погребан само в твърди геологически скали, което изисква голяма територия. При това островът трябва да е отдалечен от гъсто населени райони, което се среща много рядко. Впрочем Финландия строи подобно хранилище на малък гранитен остров.

Четвърти вариант е строежът на хранилища в ледовете на Антарктида или Гренландия. Глобалното затопляне обаче носи риска от това радиоактивност да изтече в световния океан. А и подписаният през 1959 г. Антарктически договор забранява поместването на радиоактивни отпадъци на шестия континент.

Петият вариант засега се смята за най-удобен и приемлив. Той предвижда строителство на подземни хранилища. Очаква се първото подобно хранилище да влезе в експлоатация тази година.

Русия е единствената в света страна, където законодателството позволява внасянето на ядрени отпадъци отвън. Според европейски медии френски радиоактивни отпадъци се съхраняват в Сибир, в секретния комплекс Томск-7.