Министър-председателят е като джазмен и партизански командир, казва политологът Иван Кръстев в интервю за „Ди Пресе“

Премиерът Бойко Борисов умее да импровизира като джазов музикант, а тактиката му в политиката е като на партизански командир. Това казва българският политолог Иван Кръстев в интервю за австрийския всекидневник „Ди Пресе“ за силните и слабите страни на премиера Борисов и за новия кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева. Радио Дойче веле обобщава вчера част от интервюто.

На въпроса дали най-големият плюс на Георгиева след провала на Желева е, че не идва от българските политически кръгове, Кръстев отговаря отрицателно и изтъква предимствата на Кристалина Георгиева, произтичащи от 15-годишната й дейност в Световната банка. По-нататък политологът казва, че с отавката на Желева, с ремонта на кабинета и с номинирането на Георгиева премиерът Борисов се е справил с кризата. Според Кръстев една от силните страни на Борисов като политик е, че долавя настроенията в обществото. След като схванал, че Желева ще носи белега на неуспял еврокомисар, премиерът ремонтирал правителството си.

Кръстев определя Борисов като перфектен импровизатор и го сравнява с джазмен. Мнозина сред българския елит е на мнение, че трябва да се действа по-стратегически, но пък от друга страна този начин за справяне с кризи съответства до голяма степен на българската политика, която постоянно изпада от криза в криза, които кризи обаче не траят особено дълго, казва Иван Кръстев.

Според него като джазмен Борисов се опитвал да изненадва политическите си противници, без да се страхува да атакува от всички посоки. Освен това политиката му отговаряла на тактиката на „партизански командир“. Същевременно в правителството му мнозина разполагали с мениджърски опит, като например финансовият министър Симеон Дянков, който проявявал забележително постоянство в консервативната фискална политика. Въпросът е само дали правителството ще успее да запази баланса, отбелязва Кръстев.

Попитан кой би могъл да измести Борисов от поста му, Иван Кръстев се спира на някого фактори. Това би могло да бъде самото му правителство, което наистина се радвало на слаба и разпокъсана опозиция, но все пак си оставало правителство на малцинството.

Кръстев обяснява популярността на Борисов с това, че той е първият премиер след промяната, който има отношение към гражданите, който идва „отдолу“, който е анти-елитарен, използва обикновен език и хуморът му е близък до народния. Всички останали се опитвали да се правят на американски сенатори.

Според политолога в уж слабата страна на Борисов - непостоянството му, всъщност се криела силата му, тъй като точно такова било и поведението на българските избиратели. Българската съвременна общественост е тотално еклектична, посочва Иван Кръстев.

Запитан за обещанията на Борисов във връзка с борбата срещу корупцията и престъпността и освобождаването на по-голямата част от „Наглите“ от ареста, Кръстев отвръща, че едно от най-големите недоразумения в политиката е да се вярва, че може да има успех особено в борбата срещу корупцията. Арестите биха могли да бъдат възприети от обществеността като борба срещу корупцията, но и като борба на една корупционна мрежа с друга. Общо взето правителството греши, ако мисли, че може да убеди хората. Борисов се опитвал да излъчва енергичност в борбата срещу престъпността и да внушава, че полицията си върши работата, макар съдебната система да не е в ред.

Според Иван Кръстев голяма част от проблемите на България не са просто български, а пост-комунистически. Кръстев подчертава думите на Бойко Борисов в Берлин, че ЕС е сбъркал, приемайки България прибързано и без достатъчна подготовка. Точно тази била и позицията на българските граждани - че страната им е била не приета, а „контрабандно вкарана“ в общността, поради което сега си търси точните място и роля.

Нереалистичните очаквания не водят доникъде. Когато западни елити се обръщат към София с въпроса: кога ще настъпи край на корупцията у вас, те всъщност имат за цел не да променят България, а да покажат на електората в собствените си страни колко решителни са политиците им. Това е другата форма на популизма, казва Иван Кръстев в интервюто.