Мартин Заимов: Финансовата система стана опасно голяма, надрасна своята човешка полезност

Финансовата система надрасна своята човешка полезност. Заради големината, която имат вече, финансовите пазари създават системен риск. Не съм убеден обаче, че те предизвикват кризите.

Това каза в интервю за предаването ИконоМикс по Дарик радио Мартин Заимов, бивш подуправител на Българска народна банка и шеф на валутния борд, един от експертите с личен принос за финансовата стабилизация на страната след 1997-ма година, специализирал „Глобални финансови кризи“ в Харвард.

- Напоследък има все повече мнения, че еврото като единна валута няма да успее да просъществува. Вие съгласен ли сте с това?

- Има многобройни общи валути по света. Американският долар е започнал като обща валута, независимо че ние разглеждаме САЩ като една унитарна държава. Има много по-голяма разлика между Тексас и Масачузетс, отколкото примерно между Франция и Испания. Но поважното по отношение на еврото е нещо друго и то е, че ЕС и неговите институции са нещо абсолютно уникално, никога не е имало такива институции в човешката история. Това е комбинация от национални държави и наднационални институции, които имат превес над голяма част от националното законодателство.

Но да се твърди, че понеже има криза, еврото не може да просъществува, понеже между Гърция и Германия има прекомерно голяма разлика, това няма да сработи, не е логически обосновано, напротив, колкото по-сериозна криза бъде преодоляна, толкова по-сериозна би била валутата в бъдеще. Този въпрос е главно и основно политически въпрос.

- Планът за спасение на еврото беше изработен буквално за една нощ. Размерът на този план е значително по-голям от очакваното от повечето анализатори. Това сигнал за какво е, според Вас, че европейските политици са твърдо решени да спрат всякакви спекулации или че нещата са много по-зле, отколкото мислим, и са наложителни екстремни мерки?

- Може да се тълкува като двете едновременно, което е най-вероятно в различна степен. Аз мисля, че повече хора с влияние са работили и са произвели този резултат, заради първата Ви хипотеза. Според мен това е най-вече немски проект. За мен лично германската стопанска политика е една от най-добрите в света и това, което те успяват да наложат или да съгласуват с европейските си партньори, е вероятно най-добрият избор за Европа.

- Как ще коментирате факта, че ЕЦБ вече може да изкупува държавни ценни книжа на вторичен пазар, като тя ще го прави не за да вкарва ликвидност на пазара, защото проблемите в Европа сега не са ликвидни, а за да поддържа цените на тези облигации?

- Ако ЕЦБ не беше мултинационална институция с много голямо влияние на германската централна банка това действие на мен би ми изглеждало много притеснително. Но понеже е мултинационална институция, тя вгражда в себе си, разбира се, както и недостатъците на мултинационална институция - може би бавност на взимане на решения, бюрократичност понякога, но тя вгражда също и естествени контролни механизми.

ЕЦБ не е институция, която може лесно да бъде използвана за подкрепа на едно или друго правителство. И понеже ще е много трудно, съм склонен да разглеждам това решение като техническо, т.е. вид ограничение за свободата на пазара. По-скоро това, отколкото подкрепа на правителствените финанси. Никак не е добре, когато емитентът на парите подкрепя харчещия парите.

- Какъв е Вашият коментар на това, което се случи в четвъртък на финансовите пазари в САЩ?

- Днешният свят има много сериозен дефект и този дефект е ясен от, може би, вече повече от 20 години и той е, че финансовата система и в частност дори банковата система, чиято роля е да бъдат нещо като смазка за функционирането на всички останали пазари, са се превърнали едва ли не в сърце на системата.

Т.е. дори Вие в момента във вашия въпрос използвате понятието пазари, говорейки за финансовите пазари, като че ли това са всеобхватните пазари, но това не е така. Финансовите пазари по никакъв начин, в много голяма част от своя обем, нямат ясно разбираема полза за човечеството. Разбира се, има хора, които смятат обратното, смятат, че това е, теоретично погледнато, най-добрият механизъм за генериране на икономически растеж.

Аз съм убеден, че това не е така. Аз съм абсолютно убеден, че финансовата система е многократно надраснала своята човешка полезност. Големината на пазарите спрямо останалата част на човешкото съществуване е толкова голяма, че за мен ги прави безсмислени и освен това опасни. Такъв размер инструментариум, машинария, ако щете и институция, не е добра за хората. Всяко нещо, което е прекалено голямо, е лошо за хората.

Финансовите пазари създават системен риск, заради вида, който имат. Не съм убеден, че те предизвикват кризите. Кризата, такава, каквато я живеем в момента, се предизвиква от хората и техните емоции и техните неограничени желания. Фундаменталният въпрос с кризите е, че това е елемент от живота, корекция на дадено поведение или движение в дадена посока. Един от причинителите на кризата без съмнение е желанието на огромното мнозинство американци, и не само, да притежават собствен дом. Не е възможно дори и 30% от хората, живеещи по света, да живеят и консумират, така както консумират хората в САЩ. Трябва нещо да се коригира и в този смисъл кризата е много хубаво нещо.

- Да погледнем сега малко към България и къде сме ние в тази криза? Кога реално бихме могли да влезем в еврозоната?

- Ние имаме много ниско самочувствие и нуждата нещо да ни доказва, че сме като другите, може би с основание. Ние сме де факто в Еврозоната. Наистина аз от много години си мисля, че имаме голям капацитет. Много бавно се променяме, много неща има и в публичната сфера, държавното управление, а и в бизнеса, които си остават същите, каквито са били и в комунизма, дори и преди това. За това нещо ме боли, защото това, което се случва в България през последните 15 години, да не кажа 20, е една много болезнена трансформация, много трудна за всички, в един момент би трябвало да се берат плодовете на това нещо.

Сега наближаваме този момент и се тормозя, че не можем някак си да осъзнаем, че имаме много добър потенциал благодарение на това, което тук сме направили. Един от ключовите тестове е това, което успее или не успее да направи министър Игнатов. Там е разковничето, в управлението на образованието. Въпросът за качеството на средното образование, на първо място, качеството за висшето образование, на второ място, и чак на трето място - финансирането на науката. Тази идея, че ние можем да имаме Академия на науките, в която има всички тези институции, т.е. да покрием едва ли не целия спектър на световната наука, това не си го позволява Дания, Швеция, Швейцария, страни, които са много по-развити в научно отношение от нас.

- Споменахте, че едно от големите ни постижения е финансовата дисциплина, която има в България, която до голяма степен се дължи на валутния борд. Можем ли до безкрай да си стоим във валутен борд?

- Ако имате предвид можем ли да стоим 100 години във валутен борд, да можем.

- Спрягат името Ви за следващ шеф на Комисията за финансов надзор. Предизвикателна ли е за Вас тази институция?

- Ще Ви отговоря много просто - не. Не виждам нищо предизвикателно. От моя гледна точка нашите регулатори най-доброто нещо, което може да им се случи, е да се влеят в европейски регулатори. Не виждам никаква специална полза за български фондов пазар или български регулатор на фондов пазар или на финансовите посредници.

- Не виждате смисъл от Българска фондова борса?

- Не. Трябва БФБ да бъде част от някаква европейска фондова борса. Разбира се, тук трябва да има някой да управлява системите, базирани в София, но точно Българска фондова борса... ами то се вижда какво струва, това не е сериозно. Много по-добре би било за всички, ако тези листвания се правят по професионален начин на много по-развит пазар. Така както много голям брой китайски листвания примерно се правят на борсите в Канада. По същата логика българските компании биха могли да се листват в Германия или Виена. Въпросът е, че тук вече има и политически елемент. Имайки предвид днешните технологии, ще има същите посредници, просто тяхното регулиране и функциониране ще бъде на един много по-голям пазар и ще трябва да говорят и английски. Това е.