Лютви Местан: Няма друга политическа сила, по-заинтересована от излизането на цялата истина за Емин

- Има интерес към това ваше, нали така се казва, изнесено заседание в Боровец на ръководството на ДПС, Централното оперативно бюро и парламентарната група на ДПС. Основната тема, разбирам и от днешния печат, е била кризата и мерките срещу кризата простичко казано, но все пак интересът към това, което се завъртя и то - много вихрено, към Ахмед Емин и смъртта на Ахмед Емин, продължава и ще продължи. Аз съм внимателен на тази тема и мисля, че хората трябва да бъдат внимателни. Става въпрос за ексхумация на една тема след толкова време. И все пак не говорихте ли за това, може би в кулоарите, при заседанията, не излязохте ли с едно общо мнение ръководството на ДПС дали трябва да бъде възобновен този процес или то не зависи от вас, но докъде стигнахте в личните си разговори по този повод?

- Аз имам съзнание, че няма да звуча убедително, ако ви кажа, че единствената тема, не основната, а единствена тема наистина бе тази за динамиката на кризата и нейните политически измерения. Независимо дали звучи убедително или не, аз дължа на вас и на нашите слушатели истината, че на Боровец не стана дума за казуса „Ахмед Емин“. Но независимо от това аз няма да избягам и от отговора на въпроса, който ми задавате. Ще се съглася обаче с вас, че трябва да бъдем достатъчно предпазливи, когато говорим по този казус. Дори бих казал, че думата тук би трябвало да имат специалните служби, ако щете тайните служби, където се таят, според нас, истините за смъртта на Ахмед Емин.

- Имате предвид това изречение на Цветлин Йовчев, шефът на ДАНС, че Ахмед Емин не е бил в тайните служби?

- Да, чухме тази теза, не чухме, разбира се, и дума за това дали е бил разработван. Знаете ли, ето още една хипотеза дали е бил разработван или не. Между впрочем има едно така много, бих казал, ускорено продуциране със смъртта на Ахмед Емин. И струва ми се, че начинът цялата тази истерия да спре...

- Включително и че е имал задача да ликвидира лидера.

- ... е само един. Каквато и да е информация да има, било в ДАНС, било в прокуратура, следствие, МВР, не знам още къде, да излезе на бял свят и именно чрез БНР аз искам да кажа следното. По казуса с Ахмед Емин нищо, абсолютно нищо не следва да се крие зад паравана на класифицираната информация. Нашия призив е към всички, които имат отношение към службите, да кажат истината, без значение кого ще засегне тази истина, защото няма нищо по-нездраво от това непрекъснато да се продуцират предположения. Нека да ви припомня само, че в продължение на месеци, близо година, ДПС беше превърнато в своеобразна боксова круша по тази тема. Около този казус имаше една така, според мен, добре премислена теза за изграждане на образа на злото, тоест ДПС да се представи едва ли не като универсалното зло, като една не просто малко по-специфична, но адски особена, затворена, едва ли не тайна организация, в която механизмите за взимане на решения не следват нормалните принципи - какво ли чухме. Нашият отговор е само един: няма друга политическа сила, която да е по-заинтересована от излизането на цялата истина. Ние не се боим от истината, господин Конакчиев. Ако имаме някакви притеснения, то това, нашите притеснения идват от манипулативните схеми, от полуистините, ако щете и трябва да ви кажа, че в някаква степен нашите ресурси са достатъчно ограничени, защото ДПС не е в специалните служби. Тук ще повторя още една теза и то много ясно. Ние подкрепихме създаването на родното ФБР, на ДАНС, и днес продължаваме да твърдим, че страната ни се нуждае от този специализиран държавен орган - ДАНС. Ние сме част от продуцирането на идеята за ДАНС, ние подкрепихме със своя вот създаването на ДАНС, но нас в ДАНС ни няма и в този смисъл ...

- Мисля, че и в другите тайни служби...

- ... както и в другите тайни служби, дори бихме продължили, нас ни няма и в МВР.

- Безпокои ли ви архивът на Ахмед Емин, който е пренесен, изнесен?

- Нямаме абсолютно никакви притеснения по този въпрос. Когато ние казваме истината по този въпрос, истината, цялата истина, тези три думи включват включително и неговия архив. Ако имахме някакви притеснения, не бихме имали толкова категорични тези.

- Има ли, господин Местан, според вас скрит мотив случаят да се извади сега?

- И в това отношение се чуха много и най-различни предположения, включително и някои посмели прогнози или предположения видяха някакви едва ли не тайни съглашения ГЕГБ - ДПС. Всичко това е несериозно и, уверявам ви, не заслужава високата трибуна на БНР.

- Кризата има много измерения. Сигурно и това сте си казали на заседанието. Ще можете ли да излезете с предложения към управляващите, вие сте опозиция, за конкретни измерения, направления на кризата?

- Вече втори ден в Боровец ние разискваме, правим дисекция на кризата в опит да прогнозираме нейната динамика, посоките на нейното развитие, за да можем да откроим и нейните финансовоикономически, социални, тоест политическите й измерения. Тази криза, господин Конакчиев, дойде отвън. Тя не е криза на българската...

- Нищо общо с 1996-1997 година, да.

- Абсолютно нищо общо няма, но тази теза не бива да се използва като оправдание. Изключително измамно е усещането, че именно защото кризата е външно явление, че така, както тя дойде без да зависи от нас, едва ли не кой знае какво не можем да направим, за да я преодолеем. Няма нищо поопасно от това. Всъщност онова, което ДПС казва от Боровец е, че кризата дойде отвън, но отговорността за нейното преодоляване или на първо време за смекчаване на нейните неизбежни ефекти е вътрешен проблем. Това е отговорност на първо място на управляващите, но е отговорност на българския политически субект като събирателно понятие. Разбира се, този въпрос ние не можем да го решим само с вътрешни ресурси. Несериозно е да се мисли за каквато и да е стратегия, мислима извън общата стратегия за развитие на ЕС, и точно тук може би се крие новината. Аз не случайно преди нашия разговор ви казах дали познавате този документ. Това е една презентация на...

- Барозу.

- ... Барозу. Всъщност това е факт, тази тема, презентацията на Барозу от 11 февруари 2010 г. на неформална среща на министър-председателите на страните-членки на ЕС не се превърна във вътрешнополитическа тема. Тя не се превърна в основна тема и на българските медии.

- Тя е озаглавена „Европа 2020“.

- И това е странно. Това е опит да се представи визия за развитието на Европа до 2020 година и впрочем това е изключително интересен доклад, в който се представят три възможни прогнози за развитие на кризата и за изхода от кризата. Между впрочем, сърцевината на този доклада на господин Барозу е, че кризата е обща опасност, но и обща възможност на всички страни-членки на ЕС и затова според ДПС е много важно тази криза, бидейки обща опасност за всички страни-членки на ЕС, в това число и за България, да се осмисли от нас като възможност, т.е. вторият аспект, че тя е възможност да не подмине България. Това е отговорността на българското правителство, на всички парламентарно представени политически сили, защото, ако ние не поставим в дневния ред на българското общество как България вижда своето място в общоевропейската визия за развитие, ние няма да сме в час. Или с други думи, идеята на семинара ни е, че е крайно време именно в българския парламент правителство да представи своята визия, един вид „България 2020 година“. България трябва да има своите ясно изведени приоритети, своята ясно осмислена технология за тяхното реализиране. Ето, това са елементите на онова, което ние от много време насам наричаме национална визия за развитие на управляващите. В доклада си господин Барозу говори за излизането от кризата и преминаването към устойчив растеж и работни места основно за три приоритета. Растеж, основан на знанието и иновациите - забележете, това означава директно признание, че Лисабонската стратегия за икономика, базиране на знанието, не успя да постигне своите цели. Тя трябваше да осигури 70% заетост за целия ЕС чрез заделяне, забележете, на 3% от БВП на съответните държави за иновации и развойна дейност. За съжаление Европа не успя да осъществи тези цели и в този доклад господин Барозу поставя остро въпроса за актуализиране на Лисабонската стратегия. Вторият приоритет е отвореност за всички в общество с висока степен на заетост. Това са трудовата заетост, уменията, борбата с бедността. И забележете, може би най-важното, това е третият приоритет, екологичният растеж, защото няма конкурентноспособна и устойчива икономика, която не се базира на екологичния растеж. България трябва да намери своето място сред тези приоритети на ЕС и това е всъщност инициативата, която огласяме първо чрез БНР и предполагам, че през тази седмица така ще поставим и на вниманието на управляващите, и на останалите парламентарно представени сили.

- От парламентарната трибуна.

- Да, има нужда от парламентарни дебати. Още повече че Лисабонският договор поставя въпроса за новата роля на националните парламенти. Лисабонският договор отрежда една много по-сериозна роля на националните парламенти при взимането на решенията. Има нарочен механизъм за съгласуването на решенията в рамките на ЕС и България трябва вече да погледне и да прочете вярно Лисабонския договор и да се възползва от новите възможности, които този договор ни представя.

- Всичко това, което казвате, господин Местан, ще излезе ли в парламента като призив, декларация от името на ДПС през следващите седмици?

- Какъв ще бъде конкретният политически формат, в който ние ще представим тези свои виждания, е вероятно въпрос на прецизиране, но няма съмнение, че ние ще формираме тази своя позиция в конкретен парламентарен акт. Но ако трябва все пак в резюме да кажа, няма обяснение темата за кризата и нейната динамика при положение, че стойностите на безработицата от 336 хиляди души вече ни връщат към нивата от преди и 2006 г. Спадът на индустриалния ръст вече е със 17%. Когато отчитаме рязък спад на вътрешните инвестиции, на половина за миналата година, а за тази година е възможно да бъдат в още по-драматично ниски стойности, да не говорим за спада на чуждестранните инвестиции, нашата категорична оценка е, че се нуждаем от един градивен, умерен песимизъм, който би бил много по-полезен, отколкото непремерените оптимистични очаквания. Не случайно нашите докладчици, господин Конакчиев, представиха графичния израз на възможните изходи от кризата, от V-образния модел през U-образния, който предполага един притеснително дълъг период на депресия след излизане от кризата. И най-лошият вариант - това е W-вариантът, при който след първоначален етап на възстановяване следва нов трус. Това не е проява на черногледство.

- Струва ми се, че намеквате малко за господин вицепремиера Симеон Дянков, като говорите за оптимизъм и песимизъм.

- Ако сте прочели послание към господин Симеон Дянков, аз няма да опровергая това ви усещане. Да, смятаме, че един по-внимателен прочит на доклада на господин Барозу...

- Не е имало прочит изобщо...

- Той е коректен да признае, че ЕС като цяло разполага с ограничени варианти за действие. Те не са бог знае колко възможностите за реакция, но ЕС обсъжда три варианта за изход от кризата, бързо възстановяване, сравнително по-бавно възстановяване и има вариант, при който се обсъжда цяло загубено десетилетие. Може би е важно към финала на темата да кажем и още нещо. Знае се, че 2013 година завършва този планов период, в който се намира и България. От 2014 година до 2020 година Европа ще има нов план за действие във връзка, с който ние трябва да актуализираме нашата национална стратегическа референтна рамка. Мисля, че би било добре да се подложи на анализ и позитивния и негативния този планов период, в който се намираме. Да, разбира се, може би със силен акцент на негативния опит, за да бъдем готови с нашите приоритети, защото след кризата и светът, и Европа, и България няма да бъдат същите. Кризата ще размести пластовете и е важно в този процес България да намери своето място. Има нужда от българския план „България 2020“, който да се разисква в българското народно събрание.