"Лукойл": Може ли Трайков да смята и интересува ли се от икономика?

Конфликтът между министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и шефа на “Лукойл” Валентин Златев, които миналата седмица влязоха в спор за цените на горивата, се задълбочава.

В прессъобщение до медиите от “Лукойл-България” задават няколко въпроса на Трайков, след като той изрази готовност държавата да изкупи обратно рафинерията.

Миналата седмица министърът каза, че ако “Нефтохим” чак толкова не печели, “държавата с удоволствие би си я изкупила обратно на цената, на която е била продадена на “Лукойл”. Така той отговори на Златев, който ден преди това заяви, че рафинерията работи на загуба.

Прессъобщението е разделено на няколко части, в които се задават няколко въпроса.

Пазарна сделка или национализация?

Ако аспирациите на министър Трайков към активите на най-големия инвеститор в България - групата “Лукойл”, която само от началото на тази година е реализирала 40% от данъчните постъпления в хазната, имат пазарен характер, а не изразяват намерение за национализация, бихме желали да информираме господин министъра за някои цифри, както следва:

- 101 милиона долара са платени от “Лукойл” за 58% от акциите на “Нефтохим”;

- 360 милиона долара - за изплащане на старите задължения на предприятието към фиска от преди приватизацията;

- 37 милиона долара - за изплащане на скрити задължения на “Нефтохим” към момента на приватизация;

- 1 милиард долара - за въведени в експлоатация обекти в периода 1999-2010 г: нови инсталации, реконструкция и модернизация на основния производствен фонд и др.

Може ли министърът да смята?

По повод абсолютно произволните публични “изчисления” на господин министъра за дела на нефта в цената на горивата сме длъжни да го осведомим, че ако от днешната крайна потребителска цена на дизеловото гориво извадим данъците и акцизите, делът на нефта като суровина представлява не 30, както твърди той, а 67% от цената му преди облагане. Само от тези цифри е видно, че достоверността на изчисленията на господин Трайков се различава от действителността с малко повече от 200 на сто. И ученик от началните класове може да пресметне, че ако стойността на 2/3 от една стока поскъпне с 1/4, цената на стоката ще се покачи далеч над седемте “изчислени” от министъра процента още преди да бъде обложена със съответния акциз и да състави данъчната основа за още 20% облагане с ДДС.

Интересува ли се министърът на икономиката от икономика?

Странно е удивлението на господин министъра от факта, че комбинатът в Бургас работи на загуба през последните 2 години - факт, отразен в напълно достъпните публични финансови отчети на дружеството, които би трябвало да са му отлично известни, най-малкото заради наличието на златна акция на държавата и присъствието на заместник-министър в надзорния съвет на предприятието. Специализираните икономически медии като Oil&Gas Observer, Bloomberg, The Business Times, Financial Times и пр. от над 2 години насам постоянно публикуват информации и анализи за състоянието на европейската преработвателна индустрия и последиците от кризата. Само в последно време 12 рафинерии са продадени или обявени за продажба заради финансови загуби. За компаниите от световния нефтен бранш със сигурност ще бъде интересно да научат, че българският министър на икономиката и енергетиката разполага с неизвестно за тях ноу-хау - как техните рафинерии да печелят при скъп нефт и свито потребление.

Свободни правила или просто контрабанда?

От 20 години насам един от основните проблеми на българския пазар като цяло и в частност в търговията с горива е контрабандата и нелегалният внос. Настоящото правителство е единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор. Всеки търговец е свободен да закупи каквото желае количество и вид гориво, от която желае точка, да го внесе и да го продаде на каквато цена желае. Единственото, което се иска от него, е да си плати дължимите акцизи и данъци и да даде възможност на съответните власти да проверят колко внася, какво и колко продава.

Лични пристрастия или държавна политика?

Най-големият актив на всяка компания е доброто й име и авторитет пред нейните клиенти. Затова бихме приели твърденията и квалификациите на господин Трайков за проява на обикновена некомпетентност, ако те не представляваха по своята същност провокация срещу компанията и извличане на лични дивиденти от недоволството на хората заради ниските им доходи. Когато един министър внушава чрез медиите, че за тези ниски доходи е виновен не някой друг, а най-големият чуждестранен инвеститор в България, остава само да се надяваме, че той изразява лични пристрастия, а не мнението на българското правителство.