Кризата засегна една трета от домакинствата, министър Т. Младенов: Безработните в страната са 9,89%, "Подкрепа" - 19% са

Близо една трета от домакинствата в България са пряко засегнати от икономическата криза. Много от тях са принудени да ограничават разходите си за храна, медицински услуги и образование, което ги излага на допълнителни рискове в бъдеще. Това показват данните от националното представително проучване "Българските домакинства и икономическата криза“, проведено в периода февруари-март 2010 година, осъществено съвместно от институт Отворено общество и Световната банка.

Близо 30% от домакинствата у нас съобщават за свиване на семейните доходи в периода между март 2009 г. и февруари 2010 г. Намаляването на доходите се дължи предимно на загуба на работа или намаляване на трудовите възнаграждения

Загубата на работа, която е най-острата форма на шок на пазара на труда, е засегнала 5% от работещите. Други 30 на сто от работещите са засегнати от намаляване на заплатите и работното време, които се проявяват като по-умерени форми на негативно въздействие.

Работещите от най-уязвимите групи - с основно или по-ниска степен на образование, както и представителите на ромската общност - са изложени на най-голям риск от загуба на работа и доходи. Домакинствата на пенсионери най-рядко съобщават за свиване на доходите.

Повечето домакинства се опитват да се справят с намалелите доходи като търсят допълнителна работа, но само представителите на по-добре образованите и по-заможната част от обществото успяват да намерят такава. 60% от найбедните и засегнати от кризата домакинства са се опитвали да намерят допълнителна трудова заетост, но без успех.

Само 22% от домакинствата съобщават, че имат някакви спестявания.

Основните програми за социално подпомагане са реагирали на кризата. 60 на сто от най-бедните домакинства, заявили, че са засегнати от кризата, получават помощ поне по една от съществуващите програми за социално подпомагане.

Домакинствата реагират на кризата чрез намаляване на разходите за основни нужди - 41% ограничават употребата на основни комунални услуги, 29 на сто свиват консумацията на основни храни, а 8% от анкетираните пропускат хранения през деня.

Подобно на останалите страни в Централна и Източна Европа, засегнатите от домакинствата значително ограничават разходите за здравеопазване, включително като спират да ходят на лекар и да използват предписани лекарства.

По-вероятно за засегнатите от кризата домакинства също така е да прекратят плащането на социални и здравни осигуровки, увеличавайки по този начин уязвимостта си към допълнителни рискове (при заболявания или загуба на работа).

Домакинствата, които са засегнати от загуба на работа и намаляване на доходите по време на кризата, са изправени пред риск от продължително състояние на по-ниски доходи и полоши условия за човешко развитие.

Проучването на ефектите от икономическата криза върху българските домакинства се базира на интервюта с членове на представителна за страната извадка от 2 400 домакинства. Първият етап от проучването е осъществен в периода февруари-март 2010 г. Следващите етапи на изследването са планирани за септември 2010 г. и февруари 2011 година.

Данните бяха изнесени вчера на кръгла маса на тема "Българските домакинства и икономическата криза“ . Събитието бе открито от социалния министър на България Тотю Младенов. Той обяви, че вече трети пореден месец се отчита лек спад на безработицата в страната, като по последни данни безработните са 366 хиляди души, или 9.89% от трудоспособното население.

Безработицата у нас е 19%, заявиха обаче вчера от КТ "Подкрепа" на среща с народните представители от РЗС. Според икономическия експерт на конфедерацията Мика Зайкова този процент е в резултат на големия брой хора, които са в неплатен отпуск и които не получават пари от осигурителните системи за безработица.

Мика Зайкова допълни, че заетостта при хората между 55 и 63 години е едва 26 %, което е изключително нисък показател. Заетостта при хората до 29 години е 20 %. "Положението е трагично. За това нивото на заетост се различава реципрочно от нивото на безработица“, заяви Зайкова. За високия процент допринасят и хората, които са излезли от обсега на обезщетения и са отишли в сивия сектор.