Крайно време е да видим Лидия Шулева и Милко Ковачев с белезници

- Г-н Сидеров, тази седмица Вие поемате ръководството на Парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Имате ли усещането, че ДАНС се превръща в силна агенция?

- При всички случаи ситуацията в ДАНС се нормализира и агенцията започва да работи като институцията, която трябваше да бъде създадена още в самото начало, като агенция за национална сигурност, която да работи по регламент, без да нарушава този регламент. Сега ДАНС работи, без да изпълнява поръчки, както това се случваше при предишното управление, без дори да става инструмент за рекет, както това е било по времето на управлението на Петко Сертов и Алексей Петров.

- Като споменахте името на Алексей Петров, ще изискате ли повече информация за ролята и действията на Петров като съветник в ДАНС и с какво впечатление останахте от него, когато той дойде да дава обяснения в Парламентарната комисия за контрол на ДАНС?

- Аз ще изисквам това официално от ръководството на ДАНС, защото то досега, за съжаление, не стана по времето, когато Иван Костов ръководеше парламентарната комисия. Ще поискам ясна информация кога, от кого и като какъв е бил назначен Алексей Петров. Този въпрос остана неизяснен. Чухме по медии различни коментари, но това не е официална информация. Този въпрос е важен: Какъв е бил Алексей Петров в агенцията, щатен и нещатен сътрудник?

- А имате ли подозрения?

- Да, има някаква неформална информация, но в крайна сметка не е логично в Парламентарна комисия за контрол на ДАНС да работим с подхвърлени слухове и изказвания. Трябва да се направи проверка. В архива на ДАНС трябва да се знае всеки един агент или служител кога е бил. Разбира се, ако има елемент на секретност, той ще остане в комисията. В крайна сметка ние като парламентаристи трябва да си изясним този въпрос.

- А допускате ли, че част от информацията, която се е съхранявала в ДАНС, е изчезнала?

- Ние трябва да престанем да разсъждаваме, че никога няма отговорни хора за всяко нещо. Ако нещо е изчезнало като информация, това е законово нарушение и трябва веднага да се търси отговорният и да бъде изправен на съд... Говорим хипотетично. Ако някой е изнесъл информация, тогавашният ръководител на агенцията трябва да бъде разследван, както сега разследват експремиера Станишев точно за това. Ако такова нещо се установи, това би било... много тревожно.

- Ще искате ли информация за електроразпределителните дружества, ако са правени проверки в тази насока? Спомням си, че преди години партия „Атака“ настояваше за разваляне на много приватизационни договори...

- Точно така. Ние сме сезирали ДАНС още при създаването й като агенция и за сделките с ЕРП-тата, и за сделката с БТК. Бяхме задали въпрос има ли ДАНС информация дали е нарушен интересът на държавата при такива приватизационни сделки. Определено ще държа тази линия. Това си е моя тема. За ЕРП-тата отдавна съм казал, че това са сделки, ощетяващи България. Второ, тези дружества не изпълняват поетите си ангажименти. Аз се радвам, че премиерът постави темата остро, с много хъс. Оказа се, че държавата не си получава дивидентите. От работата на дружествата хиляди хора и фирми се оплакват.

- А трябва ли тези договори да бъдат развалени, или просто дружествата да се поставят под натиск да не искат по-висока цена на тока и да изплатят дивидента на държавата?

- Разбира се, че трябва дружествата да се поставят под натиск. Развалянето на договорите е въпрос на анализ. Този анализ трябва да отговори на въпроса дали тези договори са спазвани. Аз не отхвърлям възможността те да бъдат развалени. В крайна сметка, ако някой приватизатор не е спазил договора, той би трябвало да бъде развален. Например унгарското правителство развали договора с едно от дружествата E.ON, което развива дейност и в България. Възможно е това да стане. Това не трябва да звучи като някои коментари в отделни издания - „ах, ох, това е национализация“. Чакайте, ако някой не си спазва задълженията, не инвестира, влошава услугата, вдига цената, тогава говорим за недобросъвестен изпълнител на договор. При всички случаи трябва да може да се иска отговорност и чрез разваляне на договора. Но пак казвам, това е въпрос на анализ. Не съм виждал тези договори. Те може би трябва да бъдат публикувани. Да не се играе с обяснението, че това е търговска тайна, защото това засяга националната сигурност, интереса на обществото. Найдобре тези договори да станат известни на обществото, да се види как са направени, от кого и кой е ощетил интереса на държавата, подписвайки ги така, че ако бъдат развалени, държавата да плати огромни неустойки. Това означава, че някой умишлено е направил договорите неизгодни за България от страна на тогавашното правителство.

- Тези договори бяха подготвени и подписани от ексминистрите Милко Ковачев и Лидия Шулева....

- Значи да им се търси отговорност, както сега се търси отговорност от бивши министри. Защо не видим с белезници по същия начин Лидия Шулева и Милко Ковачев, ако са направили неизгодни тези договори? Мисля, че трябва да се действа в тази посока.

- Как гледате на изявлението на премиера Борисов, че България трябва да бъде активна страна по въпросите на противоракетната отбрана?

- Това изявление не трябва да се подлага на спекулативни коментари. Това не означава, че премиерът е казал, че иска такава противоракетна отбрана. Първо, този въпрос не е решен. Второ, самият Обама още преди година каза, че оттегля тази идея. Това изявление на Борисов определям като загриженост българската държавна администрация да бъде активна в изработването на национална стратегия какво прави България при настоящите геополитически обстоятелства. Такава стратегия наистина липсва. Това също е въпрос на анализи, дискусии и на правителствено решение.