Капитализмът е мъртъв, време е за кредитиране

Светът трябва да промени икономическата си система, тъй като капитализмът умира, според икономиста Ричард Дънкан, който предупреждава, че опитите да се върне на часовника на движените от кредитиране икономики може да завърши с катаклизъм.

Това, което еволюира в момента, е нова глобална икономическа парадигма, която не следва стария сценарий и няма да отговори положително на фискалните ограничения, смята Дънкан.

“Мисля, че това представлява една нова икономическа система”, коментира той в интервю за MarketWatch. “Най-голямата пречка за преодоляването на тази криза е широко разпространеното погрешно схващане, че ние работим в една капиталистическа система.”

Но правилата на laissez-faire капитализма от XIX век вече не са приложими. Това вече не е икономика на хартиените пари. “Има опасност тази нова икономическа парадигма да се срине вследствие на дефлацията на дълга”, посочва Дънкан.

Световната икономика претърпя фундаментална трансформация през последните 43 години. През 1968 г. федералният резерв спря да използва физическо злато като обезпечение за доларите в обращение. Оттогава обемът на глобалното кредитиране нарасна 50 пъти - от около 1 трилион долара до 50 трилиона през 2007 г.

През този период процесът на създавано чрез кредитиране потребление, наречен от Дънкан “кредитизъм”, поддържа динамичен растеж на глобалната икономика, измествайки класическия капитализъм, който разчита на стабилни пари, упорита работа и натрупване на капитал.

Опитите да се прекъсне зависимостта на световната икономика от кредитирането, като се намали обемът на дълговете, няма как да сработи в глобален мащаб. Системата не може просто да бъде рестартирана.

За зависимостта от кредитирането говори и фактът, че само девет пъти през последните пет десетилетия обемът на кредитите в САЩ е нараствал с по-малко от 2% годишно. И при всеки от тези периоди икономиката е преминавала през рецесия, последвана от нов скок на раздаването на заеми.

Дънкан вярва, че истинският капитализъм е умрял през 1914 г., когато нациите в цяла Европа са се отказали от златния стандарт, трупайки огромни дефицити в подготовка за Първата световна война.

В наше време промените, предизвикани от глобалната кредитна експлозия, ясно се виждат при американския дълг, чиято доходност остава ниска, въпреки че размерът му се удвои за няколко години.

Сега правителствата вече могат да подкрепят своите икономики чрез публичните разходи за по-дълго време, отколкото е било възможно преди благодарение на тази нова динамика.

Дънкан признава, че е повлиян от икономиста Ървинг Фишър, чиито трудове от началото на XX век помагат за идентифицирането на ролята на паричното предлагане в промените на цените и икономическата активност.

Важно е да се осъзнае, че “същността на парите е да станат кредит” от момента, в който доларът загуби своето златно покритие, възвестявайки една нова ера, когато увеличените разходи не водят задължително до ръст на лихвените нива.

Предстои много по-труден период за световната икономика, прогнозира Дънкан, в който новите модели ще развенчаят общоприетите понятия за растеж на развиващите се пазари.

По-специално очакванията, че Китай скоро ще стане най-голямата икономика в света, вероятно ще отшумят. Точно както се случи с оптимистичните нагласи към Япония в края на 80-те години на миналия век с края на продължителен период на бърз растеж, който превърна островната държава във втората по големина икономика в света.

“Когато се преместих в Хонконг през 1986 г., почти всички вярваха, че Япония скоро ще изпревари САЩ”, коментира Дънкан. “Това не се случи. Икономиката на Япония беше балон, и днес тя не е по-голяма, отколкото през 1993 г., ако не отчитаме дефлацията.”

В момента рискът за Китай идва от намаляващите търговски излишъци, които предвещават края на процеса на бърз растеж на кредитирането. Обременен с излишък от промишлен капацитет и банкова система, натоварена с огромни заеми, които никога няма да бъдат изплатени, Китай е изправен дори пред по-трудни решения, колкото Япония в края на 80-години на XX век.

Държавният дълг на Китай, който в момента е близо 70% от брутния вътрешен продукт на страната, ще нарасне до 100%-200% от БВП през следващите пет до седем години, прогнозира Дънкан, като подчертава, че азиатският гигант вече е преминал през зенита си.

Според Дънкан сега правителствата на САЩ и другите развити икономики не трябва да повтарят грешката на Япония и да инвестират в сектори, създаващи нископлатени работни места. Вместо това е необходимо публичните инвестиции да се насочат към нови технологии, за да се подобрят търговските баланси на страните в бъдеще.