Кандидатите за кметове на Благоевград обещават като на циганска сватба

Само десетина дни делят община Благоевград от решителен скок от мрачното си минало и настояще към светлото бъдеще, в което дори и селата са с асфалтирани и осветени улици, децата играят на воля по безброй детски площадки и се търкалят по зелените площи, които са в изобилие както в града, така и в селата, а безстрашна общинска полиция осигурява ред и дисциплина сред иначе разхайтеното гражданство.

И за да е щастието пълно, културата, спортът и образованието ръка за ръка се грижат жителите да не боледуват, да спортуват и да ходят на театър. Това чертаят кандидатите за общински кмет на Благоевград при срещите си с електората. А с навлизането във финалната фаза на предизборната кампания, обещанията стават щедри като на циганска сватба, с което просто обиждат интелигентността на гласоподавателите. Защото често те са изречени, без да се отчитат прозаични неща, като това дали нещото е изпълнимо, как ще се осигурят пари, дали Законът за местно самоуправление позволява на кмета едно или друго, дали нещо обещано вече не е изпълнено, но кандидатът дори не си и направил труда да провери, и т.н.

КАКВО НИ ОБЕЩАВАТ

Един обещава да изведе Благоевград от анонимността и това е изречено в годината, когато в конкурс на национална медия "Най-добър град за живеене" Благоевград е 3-ти в анкетата на слушателите от цялата страна.

Пак той се зарича да спре работата на парче и да превърне Благоевград в надежден партньор на правителството и държавата. Вероятно политикът през последните четири години не е стъпвал в Благоевград, иначе щеше да знае, че т.нар. "работа на парче" осигури на града над 40% пълна подмяна на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура, 100% обновена образователна и социална инфраструктура и куп други неща, които вкараха в общината над 40 млн. евро от европейските фондове. А дали Благоевград ще бъде надежден партньор на държавата и правителството е въпрос, който през последните две години трябва да се зададе на онези, които бавеха плащанията по европрограмите. Иначе излиза, че една община може да е надежден правителствен партньор само когато се управлява от проправителствен екип - не звучи демократично.

И докато един се ангажира да изведе града от анонимността, друг пое тежкия кръст да извърши промени и да даде посока на Благоевград, като за целта размести бариерите между Общинската администрация и хората. Кандидатът е и първият, който обяви, че ще махне вратата на общината, т.е. всеки гражданин ще може да влиза и излиза когато си иска, да поставя проблемите си открито, смело и честно и ще получи отговорно отношение. Може би за удобство на гражданите трябва да се премахнат и приемните дни и часове, това е елемент, върху който кандидатът трябва също да помисли.

Като контрапункт на премахнатата врата следващият кандидат за общински кмет пък обяви, че ще прави електронна община, ще въвежда обслужване на едно гише и специален пропускателен режим. А за да е всичко под контрол, ще има и общинска охранителна фирма с 50-60 служители. С какви пари ще се плащат заплатите, не става ясно, защото по груби сметки ще са нужни около 30 000 лв. месечно, и то при условие че средното възнаграждение не е над 500 лв. Що се отнася до обслужването на едно гише, само за сведение на този и останалите кандидат- кметове, такова работи в Благоевград от септември 1999 г. и беше изградено с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие /ААМР/.

Липсата на чувство за приемственост и непризнаването на направеното от предишните кметове е само един от греховете на настоящите кандидати, които се държат така, сякаш летоброенето ще започне от момента, в който точно те седнат на кметския стол. Другият им голям грях е непохватното флиртуване с културните институции. Повечето от кандидатите са с професионален профил, който няма нищо общо с която и да е културна институция. Съмнително е и доколко са влизали някога в художествена галерия или са ходили на театър повече от веднъж в живота си като ученици или като войници в казармата.

Ако има изключения в тази посока, то вероятно е толкова нищожно, че не променя по никакъв начин констатацията. Затова е повече от детинско възклицанието на един кандидат: Ансамбъл "Пирин" е гордостта на Благоевград", сякаш Алиса е открила Страната на чудесата.Та ансамбълът за всички благоевградчани си е точно това още от създаването му преди половин век. Друг пък в израз на внезапно напънал го културен ентусиазъм обещава приходите от концертна дейност на ансамбъла да си остават за него. Как ще стане това, не се обяснява, както и обстоятелството, че за подобно действие липсва всякакво правно, финансово и нормативно основание.

Не са подминати и художниците в града, които преди няколко години се разцепиха и оттогава водят подмолни битки кой да управлява предоставената от общината клубна база. Дори и за тези творчески неблагополучия кандидатите прехвърлят вината на местната власт, която прокарвала политика на "разделяй и владей" и държала в неведение и настрана директорите на културните институции. Затова е дадено щедро обещание да се реализира градска художествена галерия "Стоян Сотиров", било на мястото на настоящия МУЦ или в зала "22 септември". Пак за сведение, и двата варианта вече бяха отхвърлени от стария ОбС. И за да е сигурно културното бъдеще на Благоевград, ще има и музикално училище като това в Широка лъка, нищо че и в момента трудно се пълни единствената музикална паралелка в НХГ.

Не отстъпват по щедрост и обещанията към спортистите в града. Кандидатите обещават разкриване на спортни паралелки в някои училища /и сега ги има, а спортният интернат тъне в мизерия/, реновиране на спортните обекти /кои по точно, защото стадионът е реновиран, изграждат се периодично от няколко години и мини футболни игрища/, както и удвояване на финансовата помощ за спортните клубове /тази година бе 120 000 лв., т.е. ще стане 240 000 лв./.

Откъде кандидатът ще намери парите, като се има предвид, че издръжката на Общинската администрация за цяла година е 700 000 лв., в това число и за ОбС, и за всички текущи ремонти и поддръжка. Или Благоевград ще го удари само на спорт и зрелища. Докато се демонстрира тази загриженост за спорта, не е ли по-добре някои от кандидатите да обяснят за собствената си отговорност при съсипването на ПФК "Пирин", който оцеля само на гол ентусиазъм в "А" ПФГ, за да бъде унизен и да играе сега в "А" окръжна група. И за да не е по-назад от културата, на спорта също му се обещава спортно училище. А на младежите - младежки театър. Тук е моментът и други професионални групи да поискат свое образователно звено.

Според обещаното Благоевград ще се сдобие със свой експоцентър на мястото на бившите казарми, който ще конкурира дори Пловдив и Солун. Явно на двата града вече им пари под краката. Само че преди това е хубаво да бъде обяснено на благоевградчани защо досега Министерството на отбраната спъваше плановете на общината да изгради там парк и жилищна зона. Хубаво е да се знае и как местните депутати защитиха в парламента и в съответното министерство тези амбиции на града.

И докато обещанията към гражданите се леят щедро, се обещава намаляване на местните данъци и такси. Откъде ще дойдат приходите да се реализира обещаното, никой не говори. Посяга се дори на "синята зона", която вече успешно работи две години и макар да не се одобрява от всички, допринесе за създаването на ред в паркирането в центъра на града. Един от кандидатите обещава да реши проблемите с изграждането на подземни паркинги, сигурно не си спомня, че подобна идея имаше и ОбС я отхвърли като несъстоятелна. Друг пък го контрира с идеята си да прави надземни такива, но къде, кой и с какви пари ще плати на хората за отчуждените имоти, това не е толкова важно, важното е да има визия за бъдещето.

БЛАГОЕВГРАДСКОТО СЕЛО - ЕВРОПЕЙСКО СЕЛО

Така ще стане, когато сегашните кандидати за кметове спечелят. Асфалтиране на всички улици във всички села, дори и във вилните зони и до частните пчелини. В Лешко, където живеят постоянно по-малко от 100 души, би следвало да се изсипе асфалт като за доасфалтирането на Старо Струмско, за който досегашните съветници се стиснаха предизборно. Добруването няма да подмине и Падеш, където имат и уникален шанс да построят детска градина с помощ от Световната банка.

Никой не казва колко деца на възраст за детска градина има в Падеш. Но и да няма, както бе казал един бивш първи: Ще ви направим, ха, ха! И докато тече наддаването, като на циганска сватба, мизата стигна до разкриването на 500 работни места /ако става въпрос за дилъри на контрабандни цигари, може/, но иначе звучи малко пресилено, защото дори в гиганта "Благоевград-БТ" работят 1000. За да не остане по-назад, друг кандидат още на следващия ден пък обеща не 500, а хиляди работни места.

Колко точно хиляди е подробност, която ще се уточнява, след като спечели мандата. И за да не звучат обещанията съвсем нездраво, един от претендентите обеща да има структурно звено за превенция на здравето. Превенция означава предварителна работа по проблема, какво е това ново звено, което ще я осъществява, има ли го в здравната система на България, законно ли би било, няма ли да дублира дейности, които вече ги има, това са също незначителни подробности, за които не се отваря дума.

И накрая, но не на последно място - местният бизнес. Протекционизъм спрямо местния бизнес - това се обещава, а по кой закон е допустимо - не се съобщава. Явно кандидатите подценяват интелигентността на избирателите, затова обещават като на циганска сватба, а гледат на изборите като на кьоравата неделя.