Кабинетът „Желязков“ с 19 мъже министри: Къде изчезнаха жените в изпълнителната власт?

След като Росен Желязков получи от името на ГЕРБ-СДС първия проучвателен мандат за съставяне на правителство го върна минути по-късно – с готова структура и състав на кабинет.

В него влизат представители на ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП, като всяка от партиите има отредено вицепремиерско място, предаде bTV.

Това са Томислав Дончев от ГЕРБ като министър на иновациите и растежа, Гроздан Караджов от ИТН като министър на транспорта и съобщенията и Атанас Зафиров от БСП. Единствената жена е Теменужка Петкова в ролята на финансов министър.

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Това представлява около 5% от състава на Министерския съвет, което е значително по-нисък процент в сравнение с предходните кабинети.

Слабото представителство на жените на политическата сцена у нас изглежда тенденциозна практика.

В годините назад съотношението на жените спрямо мъжете, заемащи постове в парламента варира между 20% и 25%, като жените остават със значително по-малко представителство в изпълнителната власт в сравнение с мъжете.

В състава на последния служебен кабинет „Главчев 2“, който положи клетва на 17 август 2024 година, имаше 5 жени.

Това бяха Людмила Петкова като финансов министър, Красимира Стоянова като транспортен,  Мария Павлова като правосъден, Виолета Коритарова-Касабова като регионален и Галя Кондева като здравен министър.

Първият служебен кабинет на Димитър Главчев - „Главчев 1“, имаше още по-малко представители на женския пол.

В него позициите си бяха запазили Людмила Петкова, Мария Павлова, Виолета Коритатова-Касабова и Галя Кондева. Единствено позицията на Красимира Стоянова като транспортен министър беше заета от Георги Гвоздейков.

Така жените в този кабинет бяха едва четири.

Тенденцията за слабото представителство на жените в българските правителства може да бъде проследена и в други скорошни кабинети.

Например, в редовното правителство на Кирил Петков (2021–2022г.), имаше пет жени министри, което е един от най-високите проценти през последните години.

Въпреки това, следващите кабинети, включително тези на служебните премиери, продължиха да поддържат по-ниски нива на женско участие в правителството.

Припомняме и кои бяха тези министри:

Калина Константинова като министър на ефективното управление, Корнелия Нинова като министър на икономиката, Теодора Генчовска като министър на външните работи, Надежда Йорданова като министър на правосъдието и Асена Сербезова – министър на здравеопазването.

Това е първият кабинет след 2009 г., в който процентът на жените министри надвишава 20%.

През 2009 година кабинета, в който жените бяха цели 25% от министрите, е първият мандат на кабинетът на Бойко Борисов. В него, в рамките на изпълнителната власт, жените съставляваха около 25% от министрите.

Този кабинет беше съставен след парламентарните избори през 2009 г. и включваше 17 министри, от които 3 бяха жени.

Най-висок процент женско участие в изпълнителната власт от близките няколко години има в едно нерализирано правителство. 

В предложеното от проф. Николай Габровски правителство през 2022 г. се предвиждаха седем жени министри, което съставлява значителен процент от състава на кабинета. Предложенията бяха:

Малина Крумова – заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз

Миглена Тачева – заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието

Меглена Плугчиева-Александрова – заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите

Маринела Пиринова – министър на финансите

Благородна Макева-Найденова – министър на вътрешните работи

Събина Събева – министър на труда и социалната политика

Милена Иванова Стойчева - министър на иновациите и растежа

България и Европейския съюз активно работят в посока насърчаване на равенството между половете, включително в изпълнителната власт на страните членки на ЕС.

Европейският парламент целенасочено подкрепя равенството на половете във всички обществени сфери.

Въпреки това данните показват, че делът на жените сред членовете на Европейския парламент е устойчиво по-нисък от този на мъжете.

Делът на жените депутати след европейските избори през юни 2024 г. беше 38,5%, което представлява малък спад спрямо дела от 39,8% непосредствено преди изборите.

Делът на жените сред българските представители в ЕП в началото на законодателния мандат 2024-2029 г. е 23,5% (4 от общо 17).

ЕС е приел законодателство, което е ключово за гарантирането на равенство на половете в страните членки. То следва да бъде вкарано на национално ниво от всички държави в съюза.

Въпреки наличието на политики и стратегии, представителството на жените в изпълнителната власт у нас все още не е балансирано, като се наблюдава тенденция за по-ниско участие на жените в сравнение с мъжете.

Усилията за постигане на равенство между половете остава приоритет както за ЕС, така и за България.