Иван Искров: Влизането в еврозоната за нас се превърна в стрелба по движеща се цел

Нашата стратегия за присъединяване към еврозоната от 2004 г. е легитимна стратегия, която е следвала всички изисквания на ЕС, ние не искаме нещо, което не ни се полага. Оказа се обаче, че нашите партньори в ЕС не винаги са предвидими. След голямото разширяване на ЕС и амбицията на новите страничленки да се докажат и да влязат по-бързо в еврозоната, доста от тях започнаха рестриктивно да тълкуват договора от Маастрихт. Така ние се оказваме в положение да стреляме по една движеща се цел, при това с патрони за пъдпъдъци, заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на конференция под наслов „Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към еврозоната“.

Според Искров България е заявила, че ще се придържа към стратегия за бързо влизане в Еврозоната веднага след влизането в ЕС. Страната ни в значителна степен посреща критериите за включване в еврозоната. Дори по най-трудните за изпълнение критерии България стои много по-добре от страни, които вече са членове на еврозоната, каза още управителят на БНБ. Новото правителство много ясно заяви като приоритет присъединяването на България към еврозоната. Това се подкрепя и от Централната банка, каза Искров.

Според него влизането в нея не е някаква привилегия. Ако беше привилегия, Обединеното кралство щеше отдавна да е в еврозоната, коментира той. Членството в еврозоната е задължение, което ще бъде изпълнено, когато правителствата решат, че е дошло време да се присъединяват. Ангажираме се с всички усилия, които са за водене на преговори за присъединяване към ЕRМ 2 и еврозоната, обясни Искров. Заедно с правителството ще направим всичко възможно дa убедим нашите европейски партньори, че отговорът трябва да е „да“, каза управителят на БНБ.

За щастие, България оперира в условия на валутен борд от 12 години, така че негативите от влизането в еврозоната ние вече сме ги изпитали на гърба си и остават само ползите, каза управителят на БНБ. Когато и да влезе България в ЕRМ 2 и еврозоната, дотогава ще живеем с валутен борд и с фиксиран курс, припомни Искров. Що се отнася до притесненията на българите, че след влизането в еврозоната ще е непосилно да се живее, Искров обясни: „Това е поскоро психологически фактор, който се появи преди 10 години с въвеждането на еврото в старите страни-членки, тъй като една значителна част от цените на дребно на малки покупки бяха закръглени нагоре. Но има едно много добро изследване на ЕЦБ, в което се казва, че през тези години инфлацията не само, че не е нараснала, но и има намаляване“. Той добави, че за влизането в ЕRМ 2 няма критерии, което прави процеса на присъединяване много по-сложен.

Само България не успя да изпълни своята стратегия за присъединяване към ERM 2. Останалите страни успяха да се присъединят към еврозоната почти веднага след влизането си в ЕС, обяви Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии. Еврото се превърна действително в подвижна цел, към която националните стратегии се нагаждат все потрудно. Стратегиите на страните се оказваха в един момент противоречиви, обясни Аврамов. По думите му оптимизмът от есента на 2008 г. до голяма степен е затихнал. Приемането на еврото е до голяма степен и политически процес - взимат се ускорено или забавено ключови решения, добави Аврамов. През 2007 г. стана ясно, че негласно може да бъде блокиран достъпът до валутния механизъм.

Причините бяха политически, икономически и културни. Това беше лошият имидж на държавата, каза Аврамов, като припомни, че тогава страната ни не можа да се присъедини към ERM 2. По думите му тогава е липсвала координация между различните институции на България. Цареше пълно разноезичие, пълна разнопосочност между изказванията и скрита конфронтация между Министерството на финансите, правителството и Централната банка, счита той. Днес правителството говори с друг език за влизането в еврозоната - че добродетелната фискална политика ще направи по-благосклонни европейските институции, подчерта Аврамов. Той обаче изрази съмнение, че това може да се случи.