Инвалидните пенсии нараснали над 2.5 пъти между 2000 и 2010 г.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува поредица любопитни факти за състоянието на пенсионната система в България. Целта е да покаже натрупаните проблеми и дисбаланси в нея и да стимулира дебат за възможните решения, съобщи Дневник.

Когато се говори за инвалидни пенсии, често се пренебрегват инвалидните пенсии, плащани от държавния бюджет, и се фокусира вниманието само върху тези, покривани от Националния осигурителен институт. Статистиката обаче показва, че броят на инвалидните пенсии, плащани от републиканския бюджет, нараства по-бързо през периода 2000-2010 г. и през 2010 г. вече превишава тези, финансирани от НОИ.

Докато през 2000 г. инвалидните пенсии, плащани от републиканския бюджет са били 145 893, а тези от държавното обществено осигуряване - 177 624, през 2010 г. това съотношение се изменя на 495 098 към 366 654. Като цяло инвалидните пенсии се увеличават от 323 517 през 2000 г. до 861 712 през 2010 г., или повече от 2,5 пъти.

Тук е мястото да се уточни кои инвалидни пенсии се плащат от републиканския бюджет (РБ) и кои от НОИ. Към първите спадат социалните пенсии за инвалидност (99% от всички пенсии, плащани от РБ), пенсиите за гражданска инвалидност и тези за военна инвалидност. От друга страна, в пенсиите, плащани от НОИ, най-голям дял заемат пенсиите за общо заболяване (96% от всички). Останалите са пенсии за трудова злополука и професионална болест.

Двата преобладаващи вида инвалидни пенсии са социалните пенсии за инвалидност и пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, като и двете групи нарастват значително през миналото десетилетие. Все пак социалните пенсии за инвалидност нарастват доста по-стръмно въпреки сходната стартова база. Тези пенсии не са обвързани с наличието на трудов стаж, а са обусловени единствено от наличието на даден процент на инвалидност. Пенсиите поради общо заболяване, от друга страна, са обвързани с трудов стаж.

Причините за стръмното нарастване на броя на инвалидни пенсии са много, но най-важната сред тях, както и НОИ изтъква в специален анализ за инвалидните пенсии, е следната. От 01.08.2000 г. се даде право на хората с увреждания, навършили 16 години, с намалена работоспособност над 71 на сто, към получаваната пенсия/пенсии да получават и допълнителна социална пенсия за инвалидност. Това е най-съществената причина за увеличаване броя на пенсиите за инвалидност след 2000 г.

Предвид стръмното нарастване на броя на инвалидните пенсии през миналото десетилетие, интересно е да се види как това се е отразило на разходите за тях. Според същия анализ, разходите за пенсии за инвалидност, финансирани от ДОО и от републиканския бюджет, за 2000 г. са 244,2 млн. лв. и заемат 10,3% от общите разходи за пенсии. Съотнесено към БВП те достигат 0,9% от БВП. През 2010 г. разходите за пенсии за инвалидност достигат 1 397,8 млн. лв., което представлява 20,3% от всички разходи за пенсии и 2% от БВП. За периода 2000-2010 г. годишният разход за пенсии за инвалидност е нараснал 5,7 пъти и с повече от 1% от БВП. Все пак, предвид 166%-ното нарастване на броя на инвалидните пенсии, малко над двойния ръст на разходите като % от БВП е доста по-бавен.

Другото, което трябва да се има предвид, е, че инвалидните пенсии не са най-големият проблем на държавното обществено осигуряване (ДОО) от гледна точка на разходите за тях. Всичките пенсии, плащани от ДОО, достигат 9,5% от БВП през 2010 г., докато инвалидните пенсии, плащани от ДОО, са само 1,6% от БВП. Т.е. очевидно проблемите на българската пенсионна система са много по-сериозни и структурни, като далеч не се изчерпват с инвалидните пенсии.