Интернет е катастрофа за човешкия разум

- Славата е тежко бреме, а вие сте човек, известен в доста сфери. Как се справяте с нея?

- В живота има три категории: младост, старост и добре изглеждащ. Аз съм в третата категория. А когато човек е в третата категория, няма никакво значение каква слава има. Показният блясък за мен е безумие. Известността блазни обикновено хора, които са сноби и държат на славата, не на същността.

- Защо според вас шоуто посивя? Това временно явление ли е?

- Не, това е тъжно явление. Първо много хора си въобразиха, че шоуто е много лесна работа и започнаха да копират един от друг, от чужбина у нас. Ето напоследък новото шоу на Андрей и Иван − то мотамо копира шоуто на Слави Трифонов, включително и декорът им прилича на този на Слави. Не разбирам собствениците на телевизиите - как допускат такива абсурдни безобразия.

Оказват се кръгли глупаци. Правят си номера взаимно. Едните правят танцувално шоу на гърба на другите, и те правят танцувално шоу. Сега на гърба на Слави излиза новото шоу на Иван и Андрей. Пълен абсурд! Това просто трябва да бъде забранено. Ако имат пари, да си ги харчат, но не на нас да ни продават тия номера. А що се отнася до реално забавно предаване, което нарекохте шоу, такива имаше в годините назад − добре платени и добре изиграни. За съжаление сега няма кой да поръча такава програма. Не знам забравили ли са какво са гледали, нямат ли пари. Говоря за Националната телевизия, но реално такава програма няма.

- Коя е причината - липса на пари, идеи, на духовност?

- Казах го - некомпетентност, непознаване на занаята телевизия, непознаване на нуждите на тв потребителите. И в резултат на това превърташ кабели, ефири - никъде няма нищо, което да те привлече. Това е най-тежката духовна аномалия на този период на нашия живот.

- И новогодишните програми стават все по-тъпи...

- Как тъпи, тях изобщо ги няма.

- Ако на вас ви бяха поръчали новогодишната програма за тази година, какво бихте направил? Сърбят ли ви ръцете да покажете как се прави едно хубаво шоу?

- Моите ръце никога не ме сърбят. Първо трябва поръчка, а след това ще си помисля какво да направя. Няма рецепта за успешно шоу. За шоуто се иска предимно фантазия и не пари, а много пари. Всичко останало - и като тематика, и като послания, е пълно в България, но не като реализация.

- Има ли някой от сегашните шоумени, който ви вдъхва надежди?

- Не, няма. Нито един.

- Имало ли е политици, които са ви притискали, когато бяхте генерален директор на телевизията?

- Когато бях генерален директор, бях само генерален директор и не произвеждах. Но канал 1 и ефир 2 произвеждаха нонстоп програми, защото им намерих пари и можаха да се реализират. Не говоря само за шоу, а за програми. А политиците, да си гледат ушите.

- А защо станахте неудобен? Защо ви отстраниха?

- Защо мен питате дали съм бил неудобен? След мен 15-16 генерални директори смениха - тях не питате, мен питате защо съм станал неудобен. По 40 дни имаше генерален директор, питайте него защо е станал неудобен.

- Как да си обясним факта, че при социализма, при управник като Тодор Живков, неблестящ с интелект, телевизията и културата са били на почит?

- Много просто: Култура има при три държавни системи − при тоталитарен режим, по понятни причини, при развита монархия тип Англия и при силно развита индустриално държава, тип САЩ. И понеже ние не принадлежим на нито една от тия държавни системи, култура не може да има.

Навремето телевизията имаше 45 режисьори, от тях трима водещи − Асен Траянов, лека му пръст, Нено Цонзаров, Младен Младенов и моя милост. Тези хора правеха път в българската култура. А днес такива режисьори няма на щат там. Да не ви говоря за малките телевизия, там въобще думата режисьор те не я знаят какво е. И правят нищо, разбира се.

- Толкова ли е отчайващо?

- Абсолютно е отчайващо. Вижте какво става в театъра. Какво играят там − чужди пиеси, тук-там има някоя българска пиеса, която не искат да я поставят, защото нямало да има публика. Това не може да бъде култура. И проблемът не е до парите там, за културата. Проблемът е до мисленето на хората. Съвременната българска демокрация от двайсетина години ликвидира съзнанието на българина. На него му дай чалга, да гледа Y, Z или X шоупрограми и да си въобразява, че гледа програма.

- Работил сте с найголемите български звезди, актьори от най-висока класа като Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев. Трудно ли се работи с тях?

- Напротив, работата с тях е удоволствие. Но не ги виждам сегашните продуценти на сегашните кабели и ефири да викат актьори. Викат ги за някаква интрига, интервю. Навремето в кафето на Националната телевизия всеки ден ще видиш или Парцалев или Стояна или Калоянчев, или Ружа Делчева, Хиндо Касимов, Васил Попов, Димитър Манчев. Те работеха от телевизионния театър до забавата, до голямото шоу. А сега виждаш хора с пагони, наречени журналисти. Няма ги тия актьори, младите въобще не ги и помнят.

- Как се спасявате от чалгизацията, която ни залива отвсякъде?

- Просто не й обръщам внимание. А и тази чалга култура вече не е оная, която беше. Не толкова техните концерти са любопитни, отколкото скандалите на чалга певиците и техните силиконови гърди. Но и това отминава − видните певици на чалгата остаряха, а младите ги няма въобще на показ.

- Идва ли краят на чалгата?

- Е, към края сме на тая чалга култура. Но по-тежката чалга култура идва от телевизиите и от вестниците. Погледнете жълтата преса. За да дойде обаче краят на чалга културата, първо трябва да дойде краят на престъпността. Имам надежда, че това ще стане. Ако ние не можем, ще дойдат други, отвън да ни оправят. Нещата не могат да продължават така. На ЕС им писна от нас. Някого ще оберем, някого ще убием, не можем да го разкрием, не можем да го осъдим. А постоянно се оправдаваме. Лошото е, че ние не сме единствените, от които й е писнало на Европа. Сега като приемат и другите държавици от Балканите, ще видите каква мешавица ще настане. И ние може да се окажем дори цвете.

- Все пак оптимист ли сте?

- Винаги съм бил оптимист. Не се обръщам никога назад. Искам да видя сега и утре какво ще бъде. Но никога не прощавам на глупаците. И никога не правя компромиси, особено в работата. Винаги в моя екип е имало желязна дисциплина, от младините ми, до ерата изглеждащ много добре.

- При толкова богат живот като вашия има ли нещо, което може да ви удиви?

- Негативно ме удивлява в момента интернет. За мен тая машинка интернет е катастрофа за човешкия разум.

- Ползвате ли го?

- Не, и няма да го ползвам. Иначе в предаването ми „Полет над нощта“ се ползват всички възможности. Но за мен това е ликвидация на човешката същност, ликвидация на човешкото четене. И каквото и предавания да правят, и Голямото четене, и Големите политически събития, младите не четат ли, никаква полза няма от това. Интернет със своята анонимност, в около 80 процента от обажданията са анонимни или с псевдоними, това не е сериозно. Даже имам чувството, че ще дойде време, когато ще го забранят, въпреки че имат голяма полза хората от него като информация. Но тази информация е невярна в голямата си част.

- Обратимо ли е това?

- Не знам. Няма да съм жив да видя обратното.

- Най-забележителната жена, която сте срещал? Познавахте ли лично френската писателка Франсоаз Саган?

- Тя е велика жена. Познавах я лично. Няма да разказвам, всичко се изчерпва в думите: Велика жена. Не е най-забележителната, която съм срещал. Има и други, които не знаете, и слава богу.

- Защо слава богу?

- Защото веднага ще се разнесе, затова.

- Имате много спомени. Разкажете.

- Помня и случай от 1979 г., когато посрещаха дипломатическия корпус. Там по време на тържеството стана скандал. Танцуват Тодор Живков и Станко Тодоров, а на бара стоят генерал Кашев, Милко Балев, Иван Славков и аз като отговарящ за програмата. Та там се скараха Милко Балев и Иван Славков − единият шеф на ЦСКА, другият − на Левски. И само след година Иван беше свален от поста генерален директор на Националната телевизия. И тия скандали ги имаше едно време. Но сега скандалите са прекалено много. Под егидата на свободата на печата всяка мърлява репортерка може да пусне огромен новинарски балон, който се пука на другия ден още.