Инж. Ангел Тунчев: Крайно време е да сложим Гоце Делчев на картата на световния туризъм

Инж. Ангел Тунчев е водачът на листата за общински съветници от ПП ГЕРБ. Той е млад, амбициозен и успял. Изключително мотивиран да се пребори с големите проблеми в общината, той дълбоко вярва, че е настъпило време за промяна. Дългогодишната му връзка с Неврокопския ансамбъл, в който танцува, го прави особено чувствителен към проблемите, свързани с опазване на местното културно-историческо наследство. За приоритетите в управленската програма на екипа на ГЕРБ в посока съхранение и развитие на традициите, обичаите и историята на община Гоце Делчев разказва самият той.

- Разкажете малко повече за Вашата връзка с фолклора.

- Връзката ми с фолклора е още от дете. Семейството на майка ми са бежанци от Горно Броди и баба ми Мария, лека й пръст, участваше в така наречената “Бродска група”, която представяше песни и обичаи от родния й край. Може би оттогава в мен е останал някакъв спомен за красотата и автентичността на българския фолклор. Още във втори клас аз се записах на школа по тамбура, а една година по-късно с няколко мои съученици започнахме да посещаваме детската група за народни танци към читалище “Просвета” с ръководител Тодор Цветков.

Групата ни наброяваше двадесетина момчета и момичета, почти всички на една възраст. Ходехме по участия и фолклорни фестивали, беше незабравимо време. През годините по-голямата част се отказаха, но аз заедно с още 5-6 момчета продължихме и постъпихме в “Големия ансамбъл”, тогава наричан “Яне Сандански”, а сега - “Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци” - гр. Гоце Делчев. Той е и първият в България самодеен ансамбъл, прославил града и страната ни далеч извън нейните предели. С ансамбъла ме свързват много приятни спомени.

Емоциите и връзките ни там наподобяват семейните. Уникалното се корени в това, че всички ние, участниците в този ансамбъл, сме събрани от една обща страст - народните песни и танци. Ансамбълът може би е единствената трайна институция в нашия град и всеки, минал през нея, е оставил своя отпечатък, спомогнал е за оформянето на облика му.

- Какво мотивира един млад човек да се занимава в свободното си време с фолклор?

- Не бих казал, че трябва да има някаква конкретна мотивация. Просто на човек трябва да му идва “отвътре”, да е отворен и готов да почувства красотата на българския фолклор, в това число и на народната ни музика, която е  изключително оригинална, многообразна и богата. За мен лично, като един модерен и млад човек, часовете, в които танцуваме, са едно откъсване от напрегнатото ежедневие. Когато съм с ансамбъла, забравям за проблемите на ежедневието ми, срещам положително заредени хора, откъсвам се от хората и най-вече отпочивам психически. Ансамбълът учи на дисциплина, отговорност, работа в екип и уважение на човека до теб, а това са качества, които са изключително ценни не само в професионално, но и в личностно отношение.

- Какво трябва да се случи, така че фолклорът и традициите да успеят да устоят на хода на времето и на модерните изкушения?

- Мисля, че модерните изкушения и времето трудно биха попречили на фолклора и традициите, запазили се векове наред. Обнадеждава ме фактът, че все повече млади хора се интересуват и посещават школите по народни танци. Горд съм да кажа, че интересът никак не е замрял.

- Каква е ролята на местната власт в опазването на регионалните традиции?

- Местното управление е един от елементите на държавната организация, който характеризира връзката на държавата с територията на страната. Във времето на интензивна глобализация защитата, опазването и тълкуването на културното богатство заедно с културното разнообразие на отделните географски региони отправят много интересно и много голямо предизвикателство пред управляващите, независимо от политическата им ориентация. Който е виждал красотата на Пиринския край, той може би е усетил и неговата музика. Народна песен в Пиринския край е особено разнообразна и това е тясно свързано с географското му разположение.

Така, за разлика от простата минорно-мажорна ладова система, единствена за Западна Европа, ние имаме поне още 7 други. Като се добавят и безмензурните мелодии (субати), тези своебразни “оперни арии” на старите българи, музикалното богатство на българския фолклор става уникално. Даже околните балкански народи нямат неравноделни тактове и субати, освен ако не са “откраднали” нещичко. Познава ли се това богатство, използва ли се, извлича ли се някаква полза от него? Нито едното, нито другото, но това е отделен въпрос. Някой губи от това и никак не е лесно да се отгатне кой губи.

Ето защо една от основните цели, които стоят пред местното управление в община Гоце Делчев, е съхранението на културното ни наследство. Изключително важно е да се даде гласност на значението му за обществото и необходимостта от опазването му, както за нас, местните, така и за нашите гости. Природното и културно богатство заедно с многообразието от живи култури са основен ресурс за туристически интерес, а туризмът може да бъде голям източник на приходи и за местното население. Ангажираността, съдействието и сътрудничеството между местна власт, туроператори, собственици и специалисти, разработващи регионалните стратегически планове за развитие, са необходими и са в интерес за изграждането на ефективна и най-важното - печеливша туристическа индустрия.

Убеден съм, че местната власт трябва да улесни и стимулира усилията на хората, занимаващи се с въпросите на опазването и съхранението на регионалните традиции. Това е посоката, в която ще работим и всички ние като екип от ГЕРБ, ако ни гласувате доверие на предстоящите избори.

- Какво не се прави и на какво бихте акцентирали Вие във Вашето управление, що се отнася до запазването на регионалните традиции и регионалната култура и фолклора?

- Както вече казах, Гоце Делчев е известен със своите певци, музиканти и танцьори и в същото време местните управници до днес нищо не са направили в посока запазването и развитието на това културно богатство. Винаги са го приемали за някаква даденост, без да го оценяват и да осъзнават възможностите и ползите, които то би могло да има, ако му се обърне по-специално внимание.

Ето защо инициативата на народния представител Георги Андонов за провеждане на ежегоден традиционен фолклорен фестивал “Неврокоп свири, пее и танцува” получи такава голяма обществена подкрепа. Местните и традиционни занаяти също са “на изчезване” тук, но и за тяхното съхранение нищо не се прави. Обратно на това, в нашата управленска визия съществува специално отношение и в посока опазване и съхранение на занаятите. Конкретно планираме да създадем “улица на занаятите” в града.

Говорейки за запазване на местната култура, история и традиции, няма как да не спомена и факта, че в нашата община има много архитектурни паметници - Старата джамия, къщата на Рифат бей, еврейската синагога, които са оставени буквално на произвола на съдбата и времето ги съсипва. Ако изберете нашия екип начело с кандидата ни за кмет Георги Андонов и гласувате на нас вашето доверие, уверявам ви, в следващите четири години ще бъдете свидетели на активна дейност по посока реставрация, консервация и най-вече - популяризация на културно-историческото ни наследство. Време е да сложим неврокопското културно наследство на картата на световния туризъм!