Инфраструктурните проекти са надеждата на строителния бранш за излизане от кризата

- Г-н Глосов, скоро ще се проведе избор за председател на Камарата на строителите в България /КСБ/ и Вие сте кандидат за поста. Кой издига Вашата кандидатура?

- Номинацията ми за председател на КСБ официално беше издигната от Областния съвет на КСБ в София, на който съм председател. Тя беше подкрепена от 14 областни представителства на камарата, които обединяват над 1200 фирми.

- Какви задачи стоят пред Камарата на строителите в България?

- КСБ е желан партньор от държавните институции. Тя има много активна позиция в Европейската федерация на строителната индустрия. Признание за това е и конгресът, който ще се проведе през 2011 г. в София. Много сериозен проблем, по който работи сегашното ръководство и задача, която предстои на новото ръководство, е изплащането на задълженията на държавата към фирмите. От края на миналата година след поредица от срещи с министърпредседателя и с ресорните министри се подписа споразумение и излезе постановление за начина на разплащане на тези задължения, които бяха над 500 млн. лв. , основно към строителния бранш.

Започна процедурата по разплащане, но тя върви много бавно и трудно. Да не говорим, че фирмите имат подизпълнители, които от своя страна имат доставчици, и неразплащането на тези средства води до набъбване на междуфирмената задлъжнялост.

- А има ли нещо, което да подсказва изход от кризата? Предстоящите и постоянно обявявани инфраструктурни проекти няма ли да помогнат на бранша?

- Това е надеждата на строителния бранш за излизане от кризата и за някакъв подем в бизнеса. Като говорим не само за инфраструктурните проекти, а и за всички проекти, свързани с европейски средства. Това са селскостопанските райони, екологията. Там има много проекти, които предстоят да бъдат реализирани. Държавата трябва да инвестира средства и в обществени сгради /болници, театри и т.н./

- Имам предвид, че повечето хора мислят, че строителството е свързано с жилищни и офис сгради. Бихте ли разказали с какво още се занимават строителите?

- По програмата за селскостопанските райони има две мерки, които са чисто строителни. Едната е свързана с изграждането на канализация и пречиствателни станции в селищата от тези райони, а другата - с благоустройствени мероприятия в тях. Така че тук, образно казано, има доста хляб за строителите. Относно инфраструктурата е ясно - това е изграждането и рехабилитацията на пътища. Разбира се, през последните години имаше бум на т. нар. „високо строителство“ - строителството на жилища и на други сгради. Но и спадът най-много се почувства там. През 2009 година имаше много сериозен спад в жилищното строителство, докато в инфраструктурното строителство дори има някакъв подем.

- Има ли много фалирали предприемачи?

- Бих искал да разграничим предприемачите и строителите. Ние сме Камара на строителите. Сред нас има и предприемачи, разбира се. По време на бума в жилищното строителство имаше много случайни играчи на пазара - хора, които са имали пари, инвестирали са в такова строителство. Иначе чистите строители са хора, на които им се плаща, за да изградят нещо. Що се касае до това колко фирми са отпаднали от пазара, мога да кажа, че през 2009 г. имаше 5400 фирми, вписани в Централния професионален регистър на строителя. Около 1200 от тях през 2009 г. не потвърдиха своето присъствие в регистъра. Това основно са случайни или временни играчи в строителния бранш, използвали временната конюнктура на пазара.

- В един момент се говореше за баснословни печалби на строителните фирми, за печалби от 200 до 500%. Има ли нещо вярно в това? Все пак дори общите работници на строежите имаха доста високи надници.

- Ще започна от работниците. През 2008 г. - годинатапик в строителството, просто беше невъзможно да намериш работници, дори и нискоквалифицирани. По този начин тяхното заплащане изкуствено се завишаваше и всеки предлагаше повече пари, за да ги привлече. Сега обаче не е така. На пазара има много квалифицирана работна ръка. Много хора се завърнаха от гурбет в чужбина и работната ръка не е проблем.

Що се касае до печалбите от строителството на жилища, това според мен са спекулации или по-скоро непознаване на ценообразуването. Да, печалби бяха реализирани, и то сериозни печалби, но от предприемачите, не от строителите. Има спекулации дотолкова, доколкото неправилно се цитираше цената на строителния продукт. Защото едно жилище не е само цената на строителството. Ориентировъчно строителната себестойност на един квадратен метър построено жилище е от порядъка на 350-400 евро в зависимост от степента на завършеност. Но цената не се определя само от това. Цената се определя и от цената на терена или от стойността на обезщетението, което се дава за този терен. Обезщетението средно се движеше около 30 и над 30%. Т.е. това са 30% над тази цена. В тази цена трябва да се включи и инфраструктурата, която е необходимо да се построи, за да бъде въведена сградата в експлоатация - водопровод, канал, електропровод.

- Трофопостовете трябва да се изграждат от строителите, нали?

- Да, те все още се изграждат от строителите, а изкупуването им е някъде напред във времето. Водопроводите и каналите се изпълняват изцяло от строителите и се подаряват на общините. Това е много сериозен проблем.

- Подаряват се. Това не е ли несправедливо?

- Да, подаряват се с договор за дарение. И е несправедливо, защото инвеститорите изграждат едни съоръжения, които подаряват на общината, общината ги предоставя на своите концесионери - ВиК дружествата за експлоатация, а ВиК дружествата взимат пари за това. Така на практика, една частна фирма прави подарък на друга частна фирма, която не е вложила нищо в това съоръжение. Ако се върнем към електроразпределителните дружества, там по закон съоръженията се изкупуват от тях, но това става в рамките на една до пет-седем години. Това означава, че едно частно дружество, теглейки кредити най-вероятно, за да изгради тези съоръжения, кредитира друго частно дружество срещу нищо. Много е сериозен въпросът с експлоатационните дружества.

- Как може да се разреши този въпрос?

- В моята програма, ако бъда избран за председател на камарата, този въпрос е маркиран като една от задачите, които трябва да бъдат разрешени.

Това може да стане с промяна на нормативната уредба. Независимо, че в Закона за енергетиката е записано, че експлоатационните дружества или изграждат, или заплащат съоръженията, там трябва да се говори и за срокове, в които трябва да бъдат изкупени. Докато във ВиК инфраструктурата няма закон за това. Имаме предложения, които сме приели дори съвместно със „Софийска вода“, които е необходимо да се развият и да влязат в някаква нормативна уредба.

Тук е и мястото на камарата, на която да й се чува думата. Ние и сега работим успешно със структури в Народното събрание и в министерствата във връзка със Закона за обществените поръчки.

- Давате ли си някакви срокове?

- Сроковете не зависят от нас. Законите зависят от работата на НС. Това, което можем да направим, е да дадем добри предложения, които евентуално да бъдат приети от депутатите.

- Когато някой има нотариален акт за къща или апартамент, той притежава ли съоръженията, изградени вътре?

- Той е собственик на съоръженията до границите на имота или парцела. Това, което е извън тези граници, по улиците, засега е собственост на общините, които са го предоставили за ползване на концесионерите. Това е довеждащата инфраструктура до имота.

- Какви други проблеми занимават бранша?

- Сериозна задача пред камарата е въпросът с търговете за обществените поръчки. Ние сме внесли доста предложения за промени в ЗОП. Част от тях са намерили своето отражение. Стремежът на камарата е тези търгове да бъдат на светло, да има прозрачност при тях. Освен това държим нашите, български фирми да бъдат равнопоставени на останалите участници, да няма дискриминация в тръжните условия.

- Какво означава това?

- Изискването за високи обороти например или пък поставянето на условие в предишните пет години да си изпълнявал точно такъв обект...

- Който не е изпълняван в България...

- Да. Или много малко фирми са го изпълнявали. Колко пречиствателни станции са направени през последните пет години и колко са фирмите, които са ги изградили. Явно тук са по-конкурентни чуждите фирми или се свеждат нещата до 2-3 български фирми, които ще участват и някой от тях ще спечели търга. На следващия конкурс пак те ще се явят, защото няма да има друг с подобен опит.

Камарата на строителите поддържа регистър на строителните фирми. В този централен професионален регистър са вписани всички български и чужди фирми, извършващи строителство на територията на България. Издаваме сертификат на фирмите за тяхната категория и групата обекти, които могат да изпълняват за техните технически възможности, активите с които разполагат, персонала, оборотите, които са извършили. Един строеж от 2-ра категория, например, би трябвали всички фирми, които са сертифицирани, да имат право на участие. А самите тръжни комисии вече да преценяват класирането. Не бива да се отрязва правото на участие в търговете.

От Камарата съветваме фирмите при такива търгове, където се изискват повече ресурси, да се съюзяват, да правят консорциуми или клъстери за определен вид работа. Фирмите няма да губят своята юридическа самостоятелност, но ще могат да участват в по-големи търгове.

- Да, когато дойде някоя мощна фирма от Балканските страни, например...

- Това е другият въпрос. Споменахте балканските страни. Нашето предложение беше в ЗОП да бъде вписана промяна да не се допускат на търгове по европейски програми фирми извън ЕС, които ползват държавни субсидии. Не е нормално фирма, която ползва държавни субсидии, да участва наравно с българска или европейска фирма, която не получава такива субсидии. Естествено, че тя ще бъде по-конкурентна от другите. По този начин обричаме на безработица нашите фирми. Говоря за турските фирми. Статистиката показва, че Турция след САЩ и Китай е третата в света по износ на строителен продукт и има държавна политика за фирмите, които се занимават със строителство.

- У нас не може да се дотират фирмите по този начин?

- Не, европейското законодателство не позволява това.

- Може ли да има експанзия на български фирми навън?

- Ние сме търсен партньор от други страни. Наскоро получихме покана наша делегация на високо ниво да посети Йордания и да бъде запозната с проектите там и евентуално да има включване на наши строители там, а защо не и за техни инвестиции у нас.

- Ако кризата продължи, вероятно ще има удари под кръста и между българските фирми в ценово отношение?

- Това е друг проблем, който се появява напоследък в търговете - много фирми играят с много ниски, дъмпингови цени, понякога дори под себестойност. Това е много опасно, защото поставяме ЕС в невярваща ситуация, когато цените са под референтните. От друга страна, се поставя под въпрос самото изпълнение на обекта. Две са възможностите при ниска цена - или обектът да бъде изпълнен с много лошо качество, или изобщо да не се случи изпълнението.

Трябва да споменем и един парадокс. Преди време КСБ по искане на министерства и общини направи една анкета между строителните фирми и публикува едни ориентировъчни цени на основни видове дейности. След това Комисията за защита на конкуренцията осъди камарата, като ни обвини в картелно споразумение и имаме глоба от 175 хиляди лв. Тези публикувани цени нямат нищо общо с картелно споразумение, защото те са на базата на статистика. В същото време продължават от министерствата и от ЕК да искат от нас такива референтни цени, за да могат да се ориентират в тръжните процедури. Водим дела сега с КЗК, но не виждам защо ни обвиниха. Когато на един търг се появи разлика от два пъти между най-високата и най-ниската цена, как да реагират от ЕС? Считаме, че трябва да има такива референтни цени, но засега не можем да ги публикуваме.