Имиджът на България в Брюксел е нисък

Антон Станков, бивш министър на правосъдието, в предаването "Това е България" на Радио "Фокус" за дебатите след решенията на Софийския апелативен съд за освобождаване на арестуваните при акциите "Всичко коз" и "Килърите" и за отношенията между съдебната и изпълнителната власт

Водещ: В предаването "Това е България" на Радио "Фокус" продължаваме по темата за отношенията между изпълнителната и съдебната власт. Спорът между институциите е от много време, но досега няма намерено решение за добро сътрудничество и диалог. Коментарите и критиките към съдебната система от последните дни ни дадоха повод да потърсим експертно мнение по темата. И така, пречат ли си съдебната и изпълнителната власт, как могат да си помагат, има ли нужда от реформа в съда или пък прокуратурата трябва да прецизира обвинителните си актове, има ли фактори, създаващи корупция в съдебната система. Събеседник по темата ще бъде бившият министър на правосъдието в правителството на НДСВ и бивш наказателен съдия Антон Станков, който вече е на пряката ни телефонна линия. Г-н Станков, преди да започнем разговора за отношенията съдебна " изпълнителна власт, няма как да не ви попитам за мнението ви за думите на зам. главния прокурор Бойко Найденов, според когото пуснатите от съда, които бяха задържани при акцията "Килърите", са готови да изпълнят мокра поръчка за премиера Бойко Борисов.

Антон Станков: Моите уважения към господин Найденов, ние се познаваме и като колеги, и в личен план, но доколкото знам такова обвинение не фигурира по делото. Така че такова твърдение да бъде коментирано на фона на изменението на мярката за неотклонение, е некоректно.

- Добре. Решенията на съда се основават единствено на наличните по всеки случай доказателства " тези думи чуваме най-често откъм Съдебната палата в последните два дни. А и не само сега, и по-отдавна. Има ли основание да се твърди, според вас, че това не е така?

Антон Станков: Това е принцип, заложен още от Римското право - че всеки има право да ползва събраните доказателства по делото. Като казвам всеки, имам предвид както прокурора, така и обвиняемият по едно дело или съответно подсъдим, когато делото влезе в съдебна фаза. Така че доказателствата са ключът към това дали един човек е виновен или невинен.

- Нека да изясним нещо много важно - къде е проблемът, според вас, в кадрите на родните съдилища или в законодателството, което определя тяхната дейност?

- Ами, вижте, противопоставянето на съдебната власт и изпълнителната е неправилно. И мисля, че в момента, да, медийно е много удобно да теглим една черта, на която да се разделим на нашите и на вашите и съответно да има взаимни нападки от двете власти. Но всъщност и изпълнителната, и съдебната власт са част от държавната власт, държавното управление на България. Така че и двете власти трябва да си дават сметка, че носят отговорност за имиджа на България. Трябва да ви кажа, че този имидж е много нисък. В началото на юли пътувах до Брюксел. За пореден път имах възможност да се уверя колко отрицателно отношение имат към нас. И този скандал в момента по никакъв начин, в никакъв случай няма да допринесе за нещо положително в имиджа на нашата държава.

- Защо е отрицателно мнението към България? Само тези скандали ли са причината?

- Ами ние преекспонираме нашите скандали. Ние търсим политически решения на вътрешни проблеми чрез Брюксел. Така че тогава, когато излезем от тази схема, мисля, че ще успеем да решаваме нещата истински. Четирите години мандат на всяко едно управление, дай Боже и това управление да си изкара пълни четири години, това би било от полза на държавата. Но четирите години са един къс хоризонт. И всяко едно такова управление се стреми към бързи резултати, а тези бързи резултати, за съжаление, най-често са резултати в медиите, а не и в някакъв стратегически план. България има нужда от дългосрочна програма в реформирането на съдебната система. И ще си позволя тук, преди да сте ми задали въпрос, да кажа, че съдебната система не е нереформирана. Тя е най-често реформираната система за последните 20 години. Съдебната система е придобила нова форма, тоест тя е реформирана с новата Конституция от ’91-а година. Реализацията на тази нова форма завърши към ’98-а година. От ’98-а година насам много други реформи се случиха. Свидетели сме на три-четири промени в Конституцията много сериозни на тема "Съдебна власт". И по-скоро проблемът е честата реформа на съдебната система, погрешната реформа, направена ’91-а година. Мисля, че много отчетливо вече се очертава този проблем, и то най-вече в областта на структурата на съдебната власт. Събирането на три звена, които са взаимно несъвместими " следствие, прокуратура и съд в така наречена съдебна система, това е непродуктивно. Виждаме, че връзката изпълнителна власт, тоест МВР, прокуратура са много тесни, много основателни, те работят по обвинителната теза, по доказателства. Редно е, според мен, политиците да вземат решение, но и народът да вземе решение, защото това трябва да стане чрез Велико народно събрание, да се преструктурира съдебната власт веднъж завинаги.

- Като част от новата реформа се предвижда и създаването на специализиран съд. Как гледате вие на тази идея?

- Ами, при първоначалната идея звучеше добре. Да ви призная, не съм запознат с това, което е реализирано като проект за промени. Но очаквах тази промяна да бъде съгласувана най-малко с Венецианската комисия и с другите ни европейски партньори. Венецианската комисия е един орган на Съвета на Европа, който дава експертни мнения при фундаментални промени в законодателството - конституционно или касаещи съдебна власт. Едно такова мнение предварително би било много от полза. тук при нас дискусията се изчерпва със "за" и "против", дали това ще бъде бързият съд и съответно дали това ще бъде съдът на новата власт, на новото управление. А в крайна сметка трябва да гледаме напред. На всяко едно правителство мандатът му изтича рано или късно. Няма вечно управляващи правителства, включително и в комунизма. Така че нека да търсим по-стратегически решения. Така че специализираният съд трябва да бъде претеглен и в този контекст.

- Каква е формулата за добро сътрудничество между изпълнителна и съдебна власт? Вие сте бил и съдия, и министър на правосъдието. Как се случваха нещата по време на мандата на правителството на НДСВ?

- Ами да ви припомня, че по наше време министър на вътрешните работи беше проф. Георги Петканов. Никога не си е позволявал подобни критики към съдебната власт. Съответно аз като министър на правосъдието съм имал доста активна позиция. Мога да кажа кое пречи. Пречи диалогът през медиите.

- И още един въпрос, който анонсирах в началото - има ли фактори и ако да, какви са те, за корупция в съдебната система в България? Как въобще може да се случи това?

- За съжаление, има фактори за корупция и аз бих ги отделил в две основни групи. Единият фактор е една част от юридическата гилдия, за да използвам думите на премиера Борисов от днес, онези, които са учили на едни банки с нас. Значи, много категорично адвокатурата трябва да поеме отговорност за реформата в съдебната система. Корупцията в съда е вид нелоялна конкуренция между адвокатите. И когато те намерят начин да прекратят тази нелоялна конкуренция помежду си, те ще могат много да помогнат и на съдебната система, и на държавата като цяло. Много от колегите от адвокатурата, за съжаление, допринасят за мита за корупция на съдебната власт. Много от адвокатите говорят, че едни или други пари трябва да бъдат взети, дадени и т.н. Уверявам ви, в 90% от случаите тези пари в никакъв случай не стигат нито до прокурор, нито до съдия, нито до следовател. Това си е един мит, който много удобно се поддържа от колеги-адвокати, които не практикуват правилно професията. Другата група, която бих очертал, това е така нареченият сектор на сивата икономика. Когато се позволява да има сива икономика, която може да генерира безотчетни пари, това безспорно е корупционен момент. В смисъл, генерира корупция. Това е потенциални пари за корупция. Така че колкото по- на светло, колкото повече НАП взима мерки за събираемост на данъци, осветляване на доходи, толкова по-малко корупция ще има в България, в съдебната система съответно.

- Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов съобщи, че е наредил да бъде събрана и преведена цялата информация по операциите "Килърите" и "Всички коз", за да се предостави на вниманието на европейските структури " Европол и Евроджъст. До какво може да доведе това, според вас?

- Ами до изнасяне на скандала навън. Аз не виждам къде е скандалът. Във всяка една държава съдът е органът, който решава. И винаги има инстанции. В случая имаме втората инстанция, това е Софийски апелативен съд. Три прекрасни дами. Познавам ги лично, имат безупречна репутация като съдии. Не виждам с какво хора, които познават един чужд правен ред, могат да ни посъветват как да решим един наш казус. Силата на изпълнителната власт е в това, че тя има възможност на законодателна инициатива. Така че ако намират за невъзможна рамката, която е в момента, правната, по-скоро да търсят варианти да променят правната рамка, да си поемат ангажименти към попълване на състава на Висшия съдебен съвет или да се вземе генералното политическо решение за смяна тотална на Висшия съдебен съвет. Но това, което правят в момента е некоректно към съдебната власт. Знаете, че почти една година две от местата във ВСС от парламентарната квота стоят непопълнени. Това поставя под съмнение законността на решенията на ВСС. Защото едно е кворум на ВСС, когато някой е болен, в отпуск, командировка, друго е, когато съставът е непопълнен. Защо е непопълнен този състав?