Има свестни хора в управлението, но налазиха и хлебарки

Проф. Николай Василев е български учен - философ и антрополог. Завършил "Философия" в СУ “Климент Охридски”. От 1974 г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1987 г. е уволнен за антипартийна дейност. Съосновател на Клуба за гласност и преустройство. След 10 ноември основава фракция в БКП, която се превръща в Алтернативната социалистическа партия, чийто председател е той. Вицепремиер и министър на образованието и културата в правителството на СДС.

- Г-н Василев, през 1997 г. в едно Ваше стихотворение "Отечествена антропология” казвате - "дори напоследък демокрация прораства”. Една година след последните парламентарни избори тази демокрация продължава ли да "прораства”?

- Да, разбира се. Демокрацията в България прораства от 1989 г., но с много бавни темпове. Нас ни убиват темповете. Не ни убива посоката, не ни убива концепцията, макар че липсва. Животът просто естествено ни тласка в една посока. Убиват ни темповете и още нещо.

- Кое е то?

- Липсата на солидарност. Тази корупция, която е пропила обществото отгоре додолу. Това е една корупция, която пречи на хората да погледнат по-спокойно на недоимъка, на трудностите, на пречките. Човек е готов да преглътне, да преживее, да преодолее много трудности, ако вижда, че всички около него правят същото, включително и управляващите. Когато има криза, всички сме засегнати. Дайте заедно да чувстваме нейните последици. Когато сме всички, тогава социалното напрежение би спаднало, хората биха посрещнали с повече готовност, с по-ясни, по-точни стимули трудностите. Това, което дразни, е, когато един стяга колана, а другият го разтяга и си развява байрака. Дори да няма пряк израз в медийната среда, дори да няма възможност човек да се оплаче, дори начин, по който да реагира, това натяга обстановката. Това пречи на хората да преодолеят кризата по един достоен начин.

- Кое в управлението през последната година бихте отбелязали като успехи?

- Първо, при това правителство имаше едно желание да излязат управленските секрети на светло. Те са първите, които започнаха да публикуват стенограми от заседанията на кабинета. Вярно, че напоследък малко ги редактират, малко ги съкращават, но все пак това е стремеж да направиш управлението прозрачно. Нямаше го при предишните правителства. Това е хубаво и това го приветствам, макар че на Бойко Борисов му тежи миналото. Той е една трагична фигура. Аз лично смятам, че в него има някакво, диктувано от неговото самолюбие, от неговото самочувствие, искрено желание да направи нещо за България, да остане в историята на страната. Това се усеща. Това, че има около себе си не съвсем качествен кадрови потенциал, е нещо, което беше валидно и за мадридския пилигрим, малко по-малко за БСП, защото те имат кадри, но не ги използват както трябва. Сега общо взето във властта налазиха едни хлебарки, които не са за там. Има, разбира се, и свестни, умни хора. Това, което също бих отбелязал, е, че се опитват да се борят с престъпността. Но изгубиха битката с битовата престъпност. Десетки, стотици хиляди жилищни обири са се случили в България през последните 20 години. С това не могат да се оправят и не са първите. Тръгнаха да ловят бандити с екзотични псевдоними. Хубаво, нямам нищо против. Остава обаче впечатлението, поне в мен, не знам дали съм прав, като че ли това е малко селективно. Водят битката не изобщо с престъпността, а с преките икономически конкуренти на аверите на Бойко Борисов. Така може да се представят нещата " ето, ние се борим с престъпността, а фактически се разчиства пътя за приятелите.

- Има ли и грешки, които е допуснало това правителство?

- Трудно мога да отговоря. Нормално е да се допускат грешки. Когато едно правителство допуска грешки, трагедията е, когато то не ги осъзнава и когато не се опитва да ги коригира. Трагедията не е в допускането на грешки, а в екстраполирането им и когато те станат постоянни. Мисля, че това, което в момента се заражда, е силата на интереса. Което всъщност е нормално, защото това е човешката природа. В тази амалгама, наречена ГЕРБ, започват да пробиват път лични интереси, корпоративни, лобистки интереси, интереси на различни професии. Те започват да пробиват и все по-силно да влияят върху политиката. Това фактически ще съсипе ГЕРБ. Това е нещото, върху което те трябва да обърнат внимание.

- Президентът Обама заяви в обръщението си към нацията, че независимо от трудностите, американската нация ще може отново сама да изгради бъдещето си. Смятате ли, че и българската нация в тази криза ще съумее да направи същото?

- Не смятам, а дълбоко се надявам да е така, но се съмнявам. Ще ви кажа защо. Едно от постиженията на това правителство е, че излезе със стратегия за национална сигурност, нещо, което имаше различни варианти досега, но не беше официално формулирано. Това е хубаво. Но в нея не са засегнати най-важните неща и това е, което ще ни ликвидира. Едно от най-важните неща за националната сигурност е отношенията с Русия. Тези русофоби, които с пяна на зъбите отричат категорично всякакви контакти с Русия, бъркайки Путин с Пушкин, са ми просто непонятни. Защото отношенията България - Русия не са само политически, не само социални и икономически. Това са народопсихологически отношения. Това са корените на нашата нация. Не можеш да режеш корените. Ти ликвидираш корените на една нация и я хвърляш в едно общество, което е много богато, но в което никога няма да бъдем свои. В това общество винаги ще бъдем чужди. И това им го гарантирам на всички ония, с пяна в зъбите. Това е едното. Второто - трябва да се отчита и всеобщата зависимост в света. Аз не знам, тези които говорят, че с енергийните проекти ще станем зависими от Русия, не съзнават ли, че всички в този свят са зависими от някой друг. Има всеобща взаимна зависимост - това е световният пазар. Това им го е обяснил още омразният на всички дядо Маркс. Обяснил им е, че пазарът е възможен само като световен, има световно разделение на труда. Има едни, които произвеждат енергия, други, които произвеждат домати, и си ги разменят: "На ти енергия, дай ми домати”. Това е нормалното състояние на световната икономика. Какво означава, че аз съм зависим от някой, от който получавам газ" Аз получавам газ, но той е зависим от моите пари. Аз тази газ си я плащам. Не искам да се бъркам по-дълбоко в този въпрос, защото не съм специалист и наистина трябва експертите да преценят. Проектите "Белене”, "Бургас - Александруполис” трябва да бъдат преценявани икономически. Аз лично съм против "Бургас - Александруполис”. Ние имаме и други проблеми - това са проблемите с националната сигурност, свързани с ромите, турците. Не мога да разбера защо ги пренебрегват тези проблеми. Това са гигантските проблеми на България, които стоят в момента пред нашата национална сигурност. Между 600 хил. и един милион роми, никой не може да ги преброи, а и те самите не могат да се прброят и не си знаят и имената на децата, един монолит от население, което не плаща здравни осигуровки, но ползва здравните услуги отгоре додолу напълно. После се чудим защо няма пари за здравната система. Как ще има пари, като един огромен монолит хора не си плащат, а се лекуват като щури. Второ - тези хора не плащат социални осигуровки, а всички получават социални помощи, социални пенсии, помощи за деца. Какво е това чудо" Не си плащат тока, не си плащат водата. Вярно, живеят в свински условия, но защо за това изобщо не се мисли" Това е гигантски проблем за България - едно население, което се капсулира, което си изгражда държава в държавата, което има собствено управление, собствена съдебна власт, което изобщо не се съобразява със законите на Република България. Проблемът с турците също е огромен. Имаме проблем с всички, които смятат България за резервна родина. С тях трябва да се говори открито, честно, почтено и да се попитат: "Вие България смятате ли я за своя първа родина, или за резервна родина”" За тези проблеми имат голяма вина две страни. От една страна, това са националистическите партии, защото те изпадат в крайности. Когато една националистическа партия се намеси в тези проблеми, нещата загрубяват. Не би трябвало да има расизъм, не би трябвало да има ксенофобия. Трябва да има внимание към националните проблеми на България. Другата страна, тази, която е изключително вредна не само за решаването, даже за поставянето на тези проблеми, са различните правозащитни организации, които според мен трябва да бъдат ликвидирани.

- Защо, те не са ли част от демокрацията?

- Правозащитните организации пречат на решаването на проблемите в България. Това е по силата на природните човешки инстинкти, който се грижи за своята прехрана. Те получават от Запад спонсориране от различни фондации и организации, които се грижат за малцинствените групи. В техен интерес е да поддържат огнището живо, за да могат да получават пари. И те хранят деца в края на краищата. Там, където няма проблеми, те ги създават. Там, където проблемите затихват, те ги изострят. Това е ролята на правозащитните организации. Правозащитните организации са вредни, защото единственото, което защитават, е собствената им заплата.

- Всичко, което изредихте дотук, съществува и в други страни. Но например в една държава като САЩ всеки се стреми да каже "Аз съм американец”, независимо от произхода си - Латинска Америка, въведоха названието "афроамериканец”. Не мислите ли, че това е въпрос на държавна политика, която да направи така, че хората с друг етнически произход, който не е български, да се гордеят и да искат да се нарекат българи и граждани на България?

- Това зависи от стандарта на живот и наистина много зависи от държавата. В Америка който откъдето и да отиде, от какъвто и етнос да е, живее пет години и след това става американски гражданин, кълне с в конституцията, слага ръка на сърцето и пее американския химн и се чувства американец. Между другото те никога не забравят, че са мексиканци, евреи, поляци и т.н. Те не забравят това, но едновременно с това ги обединява Америка, Америка като стандарт на живот, Америка като идеал, Америка като свобода. Ако може в България в такава степен да има обединение на нашите сънародници, на различните етноси, това ще бъде страшно хубаво. Това е всъщност, което искаме.

Интервю на информационна агенция "КРОСС"