Икономистът Ганев: Влезем ли в еврото, Гърция ще ни диша праха след две години

Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ). Част от екипа на ИПИ от над 15 г. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа.

Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. Автор на множество статии с икономическа тематика, пише в. Телеграф. 

- Г-н Ганев, наскоро излязоха данните от Евростат, че по брутен вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност сме вече на 64% от средното за ЕС ниво. Какво ни говори този показател?

- Това са може би най-точните показатели за измерване на благосъстоянието на една икономика, представено в паритет на покупателна способност, което означава, че се отчита разликата в цените в отделните държави.

Така че сравнението по този показател на практика дава възможност да се направи много ясно съпоставка между икономическото състояние и степен на развитие, в случая в Европейския съюз.

Като ние коментираме обикновено показателя в процент спрямо средноевропейското ниво за целия ЕС. Наистина виждаме един постоянен темп на нарастване на този показател, достигайки до 64% от средноевропейското ниво през 2023 г.

Това, общо взето, е рекорд. Когато ставаме член на ЕС, този показател е под 40%. Бил е и под 30% преди 20 г., така че има едно постоянно догонване.

Но все пак оставаме недостатъчно близо. Другите страни от Централна и Източна Европа са в диапазона 70-90% от средноевропейското ниво.

- Догонваме ли Гърция и кога можем да ги стигнем? Те са съвсем малко преди нас.

- Така е. Преди 20 г. разликата между Гърция и България по този показател е огромна. Знаем, че при тях, преди да дойде глобалната финансова криза, дълговата криза в цяла Европа и особено проблемите с дълга в Гърция, преди това те имаха едно развитие, близо до средноевропейските нива, до голяма степен, разбира се, и напомпано с дефицит, с проблеми, които после избухнаха.

Бяха много далеч от нас, с два-три пъти разлика в показателя. Ние по онова време бяхме под 40% от средноевропейското ниво, а те близо до стоте процента. През годините обаче, докато ние наваксваме, всички проблеми, които се струпаха на Гърция, рязко промениха нейните показатели.

Тя изостава от средноевропейските нива на растеж и към момента показателите на двете държави наистина са много близо. Гърция е страната пред нас, също под 70% от средноевропейското ниво.

Вече е въпрос на икономически растеж през следващите години, за да видим дали евентуално бихме достигнали Гърция по този показател. Трябва да отчитаме обаче, че самото достигане по даден показател, в случая този за конвергенцията, не ни прави автоматично по-богати.

Това означава, че към текущата година ти си постигнал нивото, което има в случая твоята южна съседка.

Но в крайна сметка, ако някой е бил с десетилетия на по-високо ниво на развитие, съответно е инвестирал повече, натрупани са по-високи доходи, това дава своето отражение.

Или, грубо казано, ако заплатата на двама души се изравни, а единият, ако в продължение на 10-20 години е взимал по-висока заплата, той си е оправил къщата, оправил си е покрива, инвестирал е повече и като цяло това дава своя ефект.

Така че, от една страна, ние трябва да догоним не само южната ни съседка, но и другите страни поне в Централна и Източна Европа, и от друга страна, да го задържим това ниво на развитие за сравнително дълъг период от време, за да може наистина да се усети реалният мащаб на догонване.

- От кои грешки на Гърция трябва да се поучим?

- Големият извод е, че пътят не е еднопосочен. Много често се опростява дебатът у нас и се пита – кога ще ги стигнем – американците, европейците...

Въпросът кога ще ги стигнем предполага, че пътят е еднопосочен. Тоест, че ние задължително ще ги стигнем, въпросът е кога – дали ще стане по-бавно или по-бързо. А всъщност това по никакъв начин не е гарантирано.

Ние го виждаме от нашата история, колко пъти сме изпадали в тежки кризи и сме губели това, което преди се е натрупало като благосъстояние, растеж и догонване.

Това не се е случвало при нас през последните 20 г., но през 90-те години се случи. И виждаме и опита на Гърция, че всъщност можеш да се доближиш до средноевропейското ниво и после да тръгнеш стремглаво надолу.

Така че пътят не е еднопосочен. А политиките в Гърция, които в крайна сметка доведоха до това, бяха политики, които отнемаха от конкурентоспособността, политики на много раздуто разходване на средства.

Там има натрупване с десетилетия на бюджетен дефицит, трупане на дълг, раздуване на държавен сектор – знаете, 12-а, 13-а заплата, голяма роля на държавата в икономиката, протекционизъм.

Общо взето, всичко това, което наглед предпазва и дава някаква измамна устойчивост. Но всъщност води до загуба на конкурентоспособност и в дългосрочен план влошаване на показателя за конвергенция, тоест по-нисък растеж дори от Западна Европа, която по принцип не се слави като района, който расте кой знае колко бързо.

Така че ние трябва да имаме обеца на ухото и от нашата история, и от историята на нашата съседка, че трябва да имаме стабилна макроикономика и конкурентоспособна среда.

- Образно казано, гърците ги боли, като се сравняват с българите, нас пък ни боли, като се сравняваме с Румъния. А румънците са доста дръпнали напред, те са пред Хърватия, Словакия, Латвия освен пред Гърция и България. На какво се дължи това?

- В целия период има няколко етапа, в които Румъния по-бързо успява да настигне и в момента има тази разлика пред България.

Страните, които имат по-голяма норма на инвестиции, успяват по-бързо да растат, да им се вдига добавената стойност, да са по-производителни.

А ние не сме най-добрият пример в ЦИЕ, дори сме по-скоро във втората половина, от гледна точка на инвестиции в икономиката през целия 20-годишен период, който коментираме в момента. Другото важно нещо е върховенството на закона и в крайна сметка създаването на някакви ясни правила, борбата с корупцията.

Отново нещо, с което има проблеми в много държави, включително в Румъния.

Но все пак страните, които се представят по-добре от гледна точка на върховенството на закона, успяват дългосрочно да отпушат повече потенциала на своята икономика. Струва ми се, че това са двата елемента, които нас в някаква степен ни спъват.

- Тези два елемента не са ли свързани?

- В някаква степен, разбира се, са свързани. Но са важни и конкретни политики, като политика за индустриални зони, за привличане на инвеститори, за преквалификация на работниците. Ние по много от тези елементи имаме още проблеми. Дори в момента в парламента стоят законови изменения за привличане на инвестиции и за индустриалните паркове.

Дори в момента се вижда, че има проблеми в тази сфера и се търсят някакви законодателни решения, които да отпушат по-бързо този процес.

При нас става по-бавно, ако дойде индустриален  инвеститор, ние ще му кажем до една-две години ще започнеш да работиш, а той иска да започне веднага.

Но за това трябва да има земя, техническа инфраструктура, възможност за обучение на персонал. Липсва подготовка, която отива отвъд това, че има корупция и че върховенството на закона не е на нивото, на което искаме да бъде.

- Гледайки около 10 г. назад, стъпката, с която догонваме средноевропейското ниво, е 1-2 пункта годишно. Но през 2021-2022 г. виждаме един голям скок от 5 пункта нагоре. На какво се дължи това?

- Наистина ние догонваме и в години на растеж, и в години, в които цяла Европа е в рецесия – от голямата финансова криза през дълговата криза до пандемията.

Успяваме почти всички години да догонваме, тоест тук растежът да е по-висок или пък рецесията по-плитка. Причината за по-бързия растеж в последните години е, от една страна, това, че успяхме да минем сравнително по-леко през пандемията, успяхме да се възползваме от рекордните резултати в енергетиката.

Тоест някои от нашите сектори дори успяха да се възползват от това, което се случи в Украйна и тази геополитическа нестабилност. Допълнителният фактор обаче, който не трябва да забравяме, е проведеното преброяване, което рязко намали населението на страната. Това означава, че същата икономика реално я разпределяме на по-малко хора.

Официализирането на факта, че има по-малко население в България, доведе и до корекция на икономическите показатели в посока нагоре. Така че този скок е комбинация и на ефекта на преброяването, и на реален растеж.

- Имате ли прогноза дали стъпката ще продължи да бъде 1-2 пункта годишно, или ще се засили или забави?

- Това, което на нас ни липсва исторически, е натрупване на дълги години, в които да растем и да догонваме. Говоря за десетилетия поредни.

Обикновено ние сме имали периоди на някакъв по-бърз растеж, но идва срив и всичко се изтрива. В момента имаме повече от две десетилетия на постоянен растеж или постоянно догонване въпреки някои кризи, сравнително краткотрайни, от които успяхме да излезем, без да фалираме, грубо казано.

И сега въпросът е да имаме цяло трето десетилетие, в което догонваме. Тогава наистина можем да стигнем нива от 70-75% от средноевропейското, което, общо взето, е нормалната картина в момента в Централна и Източна Европа.

Да, може да стане и по-бързо, имаме примери в Европа на по-бързи скокове, но това изисква по-активна политика, било за инвеститори, било за демография, въобще политика в посока конкурентоспособност.

Това е трудно да се случи в среда на политическа нестабилност. Виждаме, смени се и сега правителството, има служебно с кратък хоризонт...

Всички говорят за демография, но как да се реши такава голяма тема, при положение че ние сменяме министрите през няколко месеца? Така че ние голям скок трудно ще направим, докато имаме политическа нестабилност. Но все пак можем да продължим да наваксваме с тези темпове, ако държим на конкурентните си предимства.

- Казахте, че са отразени демографските резултатите от преброяването. Това реално означава, че по-малко хора са изработили по-голямо количество брутен вътрешен продукт, нали?

- Да, на практика е така. Показателят измерва икономиката на фона  на цялото население. Когато населението е по-малко и това е официално отразено, това означава, че показателят на глава на населението е по-добър от това, което сме отчитали до момента. Въпросът е обаче в един момент това да се обърне.

В един момент да обърнем демографията, на първо място да има по-голям прилив на хора в страната, отколкото отлив, и на второ място, което е вече много дългосрочно, да се обърнат естествените процеси раждаемост спрямо умирания.

Но това не може да стане от днес за утре, но все пак в един момент, за да стане по-конкурентна нашата икономика, трябва да спрем да губим талант, а да започнем да привличаме талант, както правят големите икономики на Запад.

- С тези темпове кога ще стигнем нивото в ЦИЕ?

- Ние най-много се сравняваме наистина с ЦИЕ, с Балтийския регион – това са държавите, които имат сходен профил като нашия. Така че ние първо тях трябва да догоним. Но не трябва да забравяме, че те също растат.

Някои от тях достигнаха 90% от средноевропейското ниво. Те също имат конкурентоспособност, също имат висок растеж, също имат по-нисък дълг от това, което виждаме в Западна Европа. И състезанието е по-скоро с тях. Възможно е в средносрочен период, в рамките на 3-5 години, много да се доближим до тази група.

- А има ли шанс да спрем да сме опашката на ЕС, да сме последни по стандарт?

- Има шанс, най-малкото виждаме, че с Гърция са много близо показателите. Така че е възможно дори в рамките на 1-2 години да се случи промяна.

Тя може и да не е толкова устойчива, тъй като гръцката икономика също може да се отблъсне и да обърне траекторията. Така че нищо чудно да има период, когато една година да сме последни, на другата да не сме последни и пак да поемем надолу. Ще има някакви такива движения, но важно е да изтрием това, което е било преди десетилетия, когато не само сме били последни, но сме били твърде далеч.

Това да си на 35% от средноевропейското ниво означава, че си три пъти по-беден. Когато се съкрати разликата, това ще започне да се усеща като заплати, като директна сравнимост, когато се пътува в чужбина.

Конвергенцията би следвало да направи така, че нашата икономика да се доближи максимално до това, което се вижда на Запад. Но дългите натрупвания на богатство продължават да оказват своя ефект. Когато си бил десетилетия много по-богат, тази разлика се стопява много по-трудно./Блиц.бг