Икономисти искат фискален борд след валутния

За въвеждането на фискален борд се обявиха водещи икономисти. Те остро разкритикуваха политиката на кабинета да продължава да увеличава разходите, въпреки че приходите в хазната намаляват. Според икономиста Димитър Чобанов - въвеждането на механизъм, подобен на валутния борд, във фискалната политика, би ограничил харчовете на правителството.

Подобни правила наистина са необходими за България. За съжаление валутният борд, който е един вид, така да се каже, меко правило за фискален борд и като налага до известна степен фискална дисциплина, се вижда, че не е достатъчно ограничителен за правителството, когато то реши да отвърже кесията. Тоест нещо подобно на валутния борд може да има по отношение на фискалния сектор, но за това е необходим един доста сериозен консенсус, който според мен е трудно постижим. Винаги за правителството, особено при факта, че възможностите за реакция чрез паричната политика са много ограничени, правителствата според мен ще са много по-склонни да се запази този вид политика - фискалната политика, като възможност за реакция и по тази причина няма да са толкова склонни да се откажат и от това си право, да провеждат фискална политика, тоест да увеличават разходите в периода на криза, който макар че не е правилно, поне според мен, и както се вижда, не води до някакви позитивни резултати, най-малкото за пред електората е винаги доста добра мярка, каза Чобанов.

От своя страна, Лъчезар Богданов определи прогнозите на правителството за развитието на икономиката през следващите три години като "оптимистични". "Макрорамката за догодина е направена отзад напред", категоричен бе Богданов. Според него правителството първо е решило колко да изхарчи, а после как да финансира харчовете си.

"Единственото, което може да ограничи политиците в България да харчат безотговорно, е абстрактно правило, което те не могат да прескочат просто с гласуване в парламента. В България няма леви и десни партии идеологически, тоест нямаме защитен механизъм през политическата система да знаем, че ако левите направят твърде много дефицитно харчене, хората ще изберат след това десните, които ще коригират. Нямаме такъв механизъм. Защото се вижда, че това не работи. Единственият механизъм е да запишем някъде, но не в закон, може би в Конституцията, какво да се прави и какви да са параметрите, които държавата може да харчи. Както преди 13 години записахме, че БНБ няма да печата необезпечена хартия и да лъже хората, че това са пари, казахме, че всяка хартия, която се дава на хората, е обезпечена сто процента с евро и това проработи вече 13 години, така нещо такова трябва да се случи и в областта на фискалната политика”, обясни Богданов.

Според икономиста Георги Прохаски 2010 г. ще завърши с нулев и дори отрицателен икономически растеж. Това не дава основание на правителството да смята, че догодина брутният вътрешен продукт ще има ръст от 3 %, категоричен е Прохаски.

Днес кабинетът ще обсъди макрорамката за следващата година. В нея е заложен икономически ръст от 3%, дефицит от 2.5 % и инфлация от 1.8 %.