Гърция се разпродава на дребно

"Нашата държава не е бедна - тя е била лошо управлявана" - заяви гръцкият премиер на конференция преди дни. Действително южната ни съседка има икономическа тежест в света. През 2009 г. по БВП на човек от населението Гърция заемаше 24-то място в световната ранглиста.

Но каквото и да си говорим, сега Гърция е поставена в поза партер - натрупаният публичен дълг продължава да набъбва и към края на 2011 г. се очаква да достигне 350 млрд. евро, или половин трилион долара.

Това са много пари - според прогнозите до 155% от гръцкия БВП, а може и процентът да е по-висок, тъй като строгите бюджетни икономии отнемат стимулите за икономически растеж. Все пак има и позитивен сигнал за Гърция, с отчитане на 0.8% икономически растеж през първото тримесечие на 2011 г. - двойно над българските срамежливи 0.4%.

Гръцкото правителство планира да погаси част от задълженията си с приватизация на държавни активи, от което очаква да получи 50 млрд. евро до 2015 г. Но колкото и да са привлекателни сами по себе си, толкова много имоти и дялове в най-разнородни компании неизбежно са предизвикателство пред поглъщателната способност на пазара.

Макар и притисната до стената, Гърция не иска да се разделя с най-ценните си богатства на всяка цена. Седем от десет гърци подкрепят плана за приватизация и правителството на Папандреу може да разчита на публична подкрепа в това отношение, но социалистите не бързат - в противен случай те сами ще си подбият цената.

Основните кандидати за приватизация

Сега да видим какво има да предложи гръцкият приватизационен план. Като начало, 34% в хазартната компания OPAP. Това е интересен актив, който напълно реално може да бъде продаден за 1.5 млрд. евро. Но има и експерти, които са против тази приватизация - хазартният бизнес носи сигурни и значителни постъпления на бюджета, които с продажбата ще бъдат загубени.

След което правителството в Атина разполага с 20% от телекома OTE. Според споразумението с Deutsche Telekom, които държат 30% в OTE, Гърция има опция да предложи на германците до края на годината 10% дял, а Deutsche Telekom потвърдиха, че няма да възразят да я купят. Сделката е уговорена при цена с 15% премия над средната пазарна цена 20 дни преди подписване на прехвърлянето, или дотук около 700 млн. евро са сякаш гарантирани.

След което идва ред на съблазнителните гръцки имоти. Вече са основани две холдингови дружества, които ще обединят изобилните и многообразни гръцки държавни имоти и ще бъдат предложени на борсата. Във фокуса е туризмът - ще се предложат акции в компании, които притежават множество плажове, термални извори, яхтени пристанища, хотели.

Но експертите предупреждават за нереалистични очаквания. В стремежа си да запази по-стратегическите държавни активи, от туристическите си имоти правителството очаква да набере до 35 млрд. евро, което изглежда в момента преувеличено.

Също така Гърция държи 77% в ATEbank и 34% в Hellenic Postbank. Първият пакет вече е обявен за продажба. Освен това държавата разполага с 49% от железопътната компания OSE. Характерното в нейния случай е, че преди да бъде продадена, тя трябва да бъде финансово оздравена, тоест приходите ще се забавят.

Пристанищата са друго нещо

Двете най-големи пристанища в Гърция - в Пирея и Солун - са по 74% публична собственост. Освен това Гърция разполага със 100% дял в 10 областни пристанища и с 900 по-малки пристанища, които ще бъдат обединени в холдинг и също предложени на борсата. За големите пристанища обаче в плана за приватизация засега не се визира директна продажба, а по-скоро отдаване на концесия и привличане на стратегически инвеститори.

Това не е чудно, тъй като Китай избра Пирея като свой вход към Европа и приходите от управлението на пристанищата ще растат сериозно. Въпросът за пристанищата засега остава открит, като гръцките планове предвиждат изнасяне на атинската борса до 49% от холдинговата структура, в която още не е ясно какво ще се включи.

На тезгяха е и 55% дял в атинското летище и 100% собственост на регионалните летища. Отново планът е холдинг, 49% от който да бъдат пуснати на борсата. Впрочем по оценки на Европейската комисия, 5 млрд. евро могат да бъдат реализирани само от продажбата на старото летище Hellenikon.

Налице са няколко завода от военния сектор, включително и такива, работещи на загуба. Отсега е ясно, че кандидат-купувачи за ВиК компаниите в Атина /61% дял/ и Солун /74% дял/ ще има доста. Гърция разполага и с 51% дял в националната електрическа компания DIE, но там нещата са по-сложни: профсъюзите на гръцките електричари са прочути даже в своята страна като особено люти.

Какво означава всичко това за България?

Дали в България ще се намери достатъчно капитал, за да се намеси в надпреварата" Светъл частен капитал - съмнително, но дали средствата от Сребърния фонд няма да намерят най-сигурното си пристанище край някой гръцки остров" Така или иначе, това е по-скоро политическо, отколкото икономическо решение, но то изглежда интересна възможност със средносрочен хоризонт, която най-малкото трябва да се анализира.

Приватизацията на Гърция обаче крие и опасности за България - страната ни може да остане скрита в сянката на по-развитата си южна съседка. Така очакванията за нови чужди инвеститори, които поддържат над водата Българската фондова борса, и по-специално имотните ни компании, за пореден път ще бъдат излъгани.