Гръцките банки в България - първата жертва на кризата в южната ни съседка

Първата жертва на кризата в гръцката банкова система могат да се окажат гръцките банки в България, предаде GR Reporter.

Така поне представителите на Международния валутен фонд, на Европейската централна банка и на Европейската комисия виждат възможния изход от задънената улица, в която се намират финансовите институции на южната ни съседка. През седмицата те се срещнаха с топ мениджърите и основните акционери на големите гръцки банки и всички са се съгласили, че основният проблем на гръцката икономика в момента и в частност на банковата й система е липсата на свежи капитали и на пари в брой. Световните пазари на практика са затворени както за гръцката държава, така и за банковите й институции, които на практика поддържат ликвидността си само чрез кредитите от Европейската централна банка.

Според експертите на тройката банковите сливания не биха докарали свежи капитали на пазара, защото “когато двама бедни решат да се оженят, те не стават автоматично богати”. Затова те от една страна са окуражили банкерите да търсят стратегически инвеститори от чужбина, които са в състояние да осигурят свежи пари на гръцкия пазар. От друга страна обаче са ги предупредили, че международните инвеститори не вярват на Гърция и не искат да поемат риска на икономическото й възстановяване. Причините са много - от високите данъци до изключително неблагоприятното трудово законодателство.

При така очерталата се мрачна картина изходът, който експертите на тройката предлагат, е продажбата на дъщерните фирми на гръцките банки в Югоизточна Европа. Схемата, която те предлагат е: една гръцка банка, която е силна в Румъния да погълне друга гръцка банка. А дъщерната на втората, която е силна в България да погълне първата. Според МВФ това би намалило оперативните разходи на институциите и съответно би повишило печалбата им - например вместо поддържането на два trading floors ще се поддържа само един и вместо поддържането на две администрации ще се поддържа само една. В същото време в Гърция банките ще продължат да се конкурират и така ще се избегне междуличностния проблем, който в момента спъва много сливания - т.е. кой от двамата изпълнителни директори да продължава да води четата.

“Намерете пари или продавайте” - това според вестник “Вима” е била репликата, която експертите на тройката буквално са отправили към гръцките банкери. Те също така ги подтикнали да влязат във Фонда за фискална стабилност, от който също ще могат да получат пари в брой. Според схемата на борда гръцката държава ще притежава привилигеровани акции във всяка банка, която опре до услугите му. Привилигерованите акции нямат право на глас. Ако до пет години финансовата институция не се издължи на фонда, тези акции стават обикновени и имат право на глас. Освен това гръцката държава ще има правото да назначи свой представител в управителния съвет на банката, който ще има право на вето при взимането на решения.

МВФ настоява по един или друг начин гръцките банки да увеличат капиталите си и да намалят зависимостта си от Европейската централна банка, която не може безкрайно да ги финансира. Те очакват влошаване на икономическия климат в Гърция през 2011 година и още по-тежки времена за банките й. Според специалистите от фонда е особено притеснително бездействието в гръцкия банков сектор и особено забавянето на решенията по посока сливания и увеличаване на капитала. Те предупреждават, че Гърция може да повтори грешката с държавните облигации от октомври миналата година, когато новото правителство на Георгиос Папандреу вместо веднага да започне да продава докато все още spread-показателят беше значително по-нисък, то реши да прави изявления, които дадоха сигнал на спекулантите на световните пазари да започнат да атакуват.

В общественото пространство витаят различни сценарии. Подготвяното сливане на Eurobank EFG с Alpha Bank бе опровергано от топмениджър на първата на Международния солунски панаир, но гръцките медии продължават да твърдят, че контактите между Спирос Лацис и Георгиос Костопулос продължават. Още повече, че най-неочаквано за мнозина самият Спирос Лацис се появи във вторник в гръцката столица. Разбира се, официалната причина за визитата е откриването на музей на името на баща му Янис Лацис някъде край Елефсина. Но хората с много пари рядко са толкова сантиментални. В момента финансовите анализатори оценяват като 50 на 50 шансовете за сливането на Alpha и Eurobank.

Тази седмица съветниците на правителството от Lazard, HSBC и лондонския клон на Deutsche Вank трябва да се произнесат по предложението на банка Пиреос да закупи Земеделската банка и Пощенската каса. Други слухове пък твърдят, че президентът на Пиреос Михалис Салас преговаря с Андреас Вгенопулос за сливане с Марфин. Единственото сигурно е, че Националната банка на Гърция пристъпва към увеличаването на капитала си с 2,8 милиарда евро чрез продажбата на 20 на сто от акциите си в турската Finanz Bank.

Международните анализатори обаче са обезпокоени от решението на Банката на Гърция в сътрудничество с тройката, разбира се, да не обяви официално резултатите от stress-test-овете, на които ще бъдат подложени гръцките финансови институции в средата на октомври. За разлика от предшестващите ги stress-test-ове на Европейската комисия, които бяха проведени през юли, гръцките са персонализирани спрямо профила на всяка една банка, инвестициите й в чужбина, отварянето й към гръцки държавни облигации и кредитната й политика.