Георги Първанов: От кризата можем да излезем разединени, но можем и да бъдем много по-силни и единни

Страната ни се намира в най-тежкия период на кризата, с трудно предвидим развой и изход. Това заяви президентът Георги Първанов на дискусията „България - накъде след кризата“. Тя бе организирана по повод третата годишнина от стъпването му във втори президентски мандат. На нея присъстваха премиерът Бойко Борисов, както и министри.

Българската икономика няма ясен профил, няма и ясен отговор за това, какво и как да развиваме, и е много вероятно кризата у нас да има по-тежки последици. В нашата икономика преобладават нискотехнологичните обслужващи дейности, производството е трудоемко и енергоемко. Няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши.

Кои са големите транснационални компании, които влязоха в България, и къде инвестират? Те са предимно в строителството.

Особено тежко са засегнати секторите строителството и промишленост. Причините - несигурна икономическа среда, недостатъчно търсене на продукцията в страната и в чужбина, финансови проблеми, отбеляза държавният глава.

Инвестициите в големите инфраструктурни проекти, особено енергийните, може да са най-добрият начин за преодоляване на ефектите от кризата. Нека правителството уточни мястото на ядрената енергетика в енергийния микс на страната. Кризата не е аргумент срещу, а аргумент в полза на АЕЦ „Белене“. Голям шанс пред страната е проектът за пренос на компресиран газ през Черно море към България от Азербайджан. На първо време 4 млрд. куб.м газ могат да се доставят. Този проект може да се реализира много побързо, отколкото „Набуко“ и „Южен поток“.

Нужни са незабавни действия за борба с безработицата. Най-тежката и най-трудно преодолима последица от кризата е състоянието на пазара на труда. Обезпокоителна е прогнозата на Българската стопанска камара, че към края на зимата ще са се изчерпали мерките на пазара на труда - принудителното излизане в отпуск, намаленото работно време. Дълги години пазарите на труда няма да могат да наваксат предкризисното си състояние.

Особено важен приоритет за следващите години е сигурността на отделния човек. Краткосрочният приоритет е успешният изход от кризата, като се овладее ръстът на безработицата. Това го казва не ранният Първанов, а късният Барозу.

Мерки, които са в основата на една стабилна икономика в периода на следкризисно възстановяване: безрезервно сътрудничество с ЕС, повишаване на ефективността на институциите, строга бюджетна дисциплина, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на административния процес.

Философията на Бюджет 2010 и начинът, по който започна неговото изпълнение, няма да създадат достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и необходимите защитни механизми за справяне с кризата. Бюджетът може да бъде актуализиран, въпросът е на каква цена може да стане това. Ако се стигне до преразглеждане на бюджетния дефицит и от 0,7% се премине към 1,5-2%, би могло да се създадат сериозни мерки за бизнеса и стимули за здравеопазването и социалното подпомагане.

В еврозоната трябва да влезем с работеща икономика, затова не бива стремежът ни към покана в ЕRМ2 да е за сметка на вкарването на реалния производствен сектор в икономическия фризер.

През второто десетилетие трябва да се стремим към икономика на знанието и иновациите и да изградим мрежа от технологични центрове и паркове, в която да участват институтите и университетите. Трябва да е ясно, че науката и образованието не могат да се финансират единствено на пазарен принцип. Нужен е нов модел на финансиране.

От кризата можем да излезем разединени, но можем и да бъдем много по-силни и единни, заяви Георги Първанов. Кризата ще създаде хранителна среда за популизъм и за развитие на радикални движения. Не е изключено преформатиране на политическото пространство, в което това радикализиране да има по-голямо място. От нас зависи да намерим онези решения, които ще оставят в ъгъла крайните екстремистки сили. Необходимо е да имаме трайна политическа стабилност, модерна държавна администрация и силна съдебна власт.

През последната година и половина видяхме развитите икономики по света да търсят различни решения. Беше направен опит за съгласуван подход. В основата му стои новата роля на държавата - чрез мащабни инвестиции, стимулиране на търсенето, повишаването на доверието. Това спомогна за предотвратяване на срива на икономиката. Никой не може да каже какъв ще е крайният резултат от взетите мерки. Дали не е настъпил моментът за обратен ход.

В Европейския проект на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу акцентите са в няколко посоки - за нов модел на икономиката, за енергоспестяване, опазване на природните ресурси, увеличаване на конкурентоспособността, демографско развитие, социално сближаване. Струва ми се, че кризата изостри социалната чувствителност на европейските лидери. Предстои изграждането на нов институционален модел на управление.