Георги Касчиев: Най-добрият ядрен проект в света ли?!

Георги Касчиев работи в Института за изследване на риска във Виена, бил е председател на ядрения регулаторен орган на България при правителството на Иван Костов

При посещението си в България първият заместник премиер на Русия г-н Зубков нарече АЕЦ “Белене” “най-добрият ядрен проект в света”. Аналогични изявления е правил и сегашният посланик на Русия г-н Исаков.

Тези господа се хвалят със своята стока подобно на улични търговци. А практиката показва, че във всеки бизнес най-добрите не се самоизтъкват, вместо тях говорят фактите. Специално в ядрения бизнес такова държание е ясно доказателство за липса на култура на безопасност.

Аз обаче имам известни колебания дали проектът Белене (AES-92 с ВВЕР-1000 V-466) е най-добрият ядрен проект в света.

Тези твърдения не са подкрепени от никакви обективни факти - проектът е лицензиран само в Русия и за него няма независима оценка на безопасността. Важно е да се напомни, че той не е получил лиценз от националния ни регулиращ орган. Противно на някои твърдения за него Европейската комисия е дала “съгласие” а не “разрешение”.

Този проект не беше оценен като “най-добър” и не спечели навремето честно проведения търг за пети реактор на Финландия.

Изграждането на този тип реактор не се планира никъде другаде, дори в Русия (всички 26 + 6 реактора планирани за строеж до 2030 г. в Русия са от типа ВВЕР-1200, познат още като AES-2006).

Към проекта имало 8000 (осем хиляди) забележки (от Агенцията за ядрено регулиране на България - бел.ред), но на всички било отговорено. Тази цифра е направо стряскаща - към “най-добрия ядрен проект в света” формулирани осем хиляди забележки! Чудя се през тази една година по колко часа са отделили на всяка забележка. И това че е отговорено означава ли че поставените проблеми са решени?

Парадоксално, но “най-добрият ядрен проект в света” не може да намери никакво финансиране.

Още през 2006 г. редица международни банки отказаха да го финансират, в това число: Bayerische Landesbank, Deutsche Bank, Commerzbank, Unicredit/HVB/Bank Austria, Societe Generale, KBC, Citi Group, JP Morgan Chase, Lehman Brothers, Merril Lynch & Co, Credit Suisse/First Boston.

През 2009 г. към тях се присъедини и BNP Paribas, която беше избрана от НЕК да структурира финансирането му.

Преговори с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за отпускане на заем по условията на договора за Евратом (с възможно най-добри условия) дори не могат да бъдат започнати.

Въпреки постоянните апели, отправяни към съседните страни от един от най-големите лобисти на проекта - българския президент, досега нито една от тях не е заявила, че иска да участвува в “най-добрия ядрен проект на света?.

Досега нито един частен инвеститор не е проявил желание да участвува в него, като вложи парите си на свой риск. Изявените привърженици на АЕЦ Белене - много от тях доста заможни - също не желаят да вложат собствени пари в “най-добрия ядрен проект на света” и отбягват да говорят защо по този начин не станат много богати.

От големите европейски енергийни компании няма нито една, която да иска да се включи в в “най-добрия ядрен проект на света” като стратегически инвеститор. Румънският проект за трети и четвърти блок в АЕЦ “Черна вода” никога не е претендирал да е най-добрият в света. Въпреки това 15 компании участвуваха в търга за изграждането им. Шест от тях (RWE, ENEL, CEZ, IBEDROLA, GDF Suez и ArcelorMittal) формираха консорциум с румънската национална компания. Извън него останаха дори гиганти като E.ON и ELECTRABEL, както и редица турски, американски, италиански, корейски, румънски и смесени компании.

Оставям настрана това, че всички решения по този “най-добър ядрен проект в света” са юридически нелигитимни, че е един от основните генератори на корупция в страната, че резултатите досега са “гьол” за 2.5 милиарда лв. като от всеки данъкоплатец/потребител на електроенергия неправомерно са отнети по около 500 лв, че ще се строи в район с висока сеизмична активност, че няма никакво решение какво ще се прави с радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в дългосрочен план, че участието на страната дори с минимален процент в него ще е рисково за икономиката, че електроенергията от него ще е прекалено скъпа за България и за региона и т.н. Разбира се, руската страна не носи отговорност за действията на българските си слуги.

Когато слушам приказките, че е създаден “най-добрият ядрен проект в света” се чудя толкова бързо ли се забравят поуките от историята. Като че ли някъде другаде, а не в Русия бе създаден енергиен реактор (Чернобил), който успя да се взриви като мини атомна бомба (мощта на експлозията е оценена на поне десетки тонове ТНТ)! Руската страна ни достави реактори, някои от които се наложи да бъдат спрени преди проектния срок (Козлодуй 1-4), а другите (Козлодуй 5-6) вече 20 години се налага да бъдат модернизирани. През 2005 г.. същите проектанти и конструктори ни доставиха неизпитани двигателни механизми за неутронните поглътители, които се оказаха дефектни. Само след няколко месеца работа те “залепиха” поглътителите на пети блок в горно положение и в случай на инцидент не би могло реакторът да се спре аварийно. Само по случайно стечение това бе открито преди да стане авария.

Възниква и въпросът - за кого този проект е добър? Е, тук отговорът е еднозначен - този проект е много добър за Русия. Защото досега тя е получила за жълти стотинки реакторът и цялото оборудване на първи контур, доставено преди 1990 г. за Белене, което няма да използува като скрап, а ще го вложи в свой нов блок, получила е поръчки за стотици милиони евро за металургичната си индустрия, за своите проектанти и конструкторски организации и за строителните си компании, а големите ползи тепърва предстоят.

Какви са последствията за България от проекта “Белене” досега? Забогатяха една шепа лобисти и консултанти. От друга страна обаче - от бюджета през 2008-2009 г. бяха изхарчени минимум 700 млн лв, които сега можеха да бъдат от голяма полза; поради огромните разходи. НЕК е компания водена до фалит. Цените на електроенергията бяха повишени, за да може НЕК да плаща огромните разходи и да не фалира.

Дори без да се развива проектът, предстоят огромни харчове, измежду тях: 280 млн евро през септември т.г. за първи реактор, колко ще са догодина не е известно, годишно около 45 млн лв за лихви по взетия заем, през май 2012 накуп 500 млн лв за връщането му.

Сумирано - досега огромни загуби и неминуемо вдигане на цените на тока или отнемане на огромни средства от здравеопазване, образование, пътища и т.н. за покриване на предстоящите плащания.

Историята на ядрената енергетика е пълна с интересни случаи. Например тя показва, че обявяването на някой ядрен проект за “най-добър” носи мрачна прокоба. За щастие примерите досега са само два, но много показателни и заслужава да бъдат напомнени.

През септември 1978 г. на церемония за откриването на втори блок на АЕЦ Three Mile Island в САЩ, заместник държавният секретар по енергетика на САЩ, г-н John Leary го нарича “бляскав успех” (“scintillating success”). Половин година по-късно в този бляскав успех на американската ядрена индустрия става тежка авария с частично разтапяне на активната зона. Благодарение на защитната обвивка в околната среда се изпускат само част от радиоактивните газове. Блокът е безвъзвратно изгубен, а през следващите години във възстановителните работи са инвестирани около един милиард долара (по цени от 1980 г.).

Преди 1986 г. Чернобилският тип реактор (РБМК второ поколение) е обявяван за най-безопасен в света - голяма авария в него можело да стане веднъж на 10 милиона години. През март 1986 г. Чернобилската АЕЦ тържествено е обявена за “най-добрата АЕЦ” в СССР - първенец в социалистическото съревнование за 1985 г. Няколко седмици след това в тази гордост на социализма става ядрена авария, четвърти реактор избухва, а разпръснатите по целия свят радиоактивни частици ще продължат да увреждат и убиват още много десетилетия.