Финансирането чрез проекти по цял свят мирише на гнило

- Професор Христов, как може простичко да се представи научната област, в която работите? Като за хора, които не са математици.

- Моята област е междинна: математика, но аз се занимавам главно с механика. И по-точно с механика на континиума. Когато говорим за множество точки една до друга, свързани по някакъв начин. Флуиди, да речем. Изследваме как точките си влияят, как са свързани...

- Неразбираемо е. Вероятно обаче за изкушените в математиката не е така. Вашите студенти в Америка слушат ли лекциите ви? Мотивирани ли са да учат?

- Чета лекции по математика, имам слушатели-бакалаври и магистри. Ръководя и шест докторанти. Колкото по-висока е степента, толкова по-мотивирани са моите ученици. Като в България е. Занимаваме се с числени методи, с диференциални уравнения, такива неща. Студентитебакалаври са мотивирани по-скоро да получат оценки, а не знания.

- Бележкари ли са?

- Бележкари. Но това има някакво обяснение: повечето от тях нямат амбиции да учат повече, да получават по-високо знание, гледат да се дипломират и да се реализират като мениджъри, например. Не им се учи особено и гледат да се справят с тарикатски номера, с кавги ако щете даже. Непрекъснато хленчат, че не си им свършил нещо. Няма голяма разлика, в сравнение с тук. Но там поясно са разбрали какво им трябва, по-прагматични са. Все пак гледат да получават по-добри оценки, защото с тройки понякога работата не се получава.

- Научното израстване в Америка как се случва? Не питам за вас, защото вие сте отишли там като изграден учен. Направете паралел с тяхната система − нали ни предстоят промени, обсъждат се нови закони за научните степени, за висшето образование...

- Както винаги в политиката, въпросът е как да манипулираш общественото мнение. Те може да казват, че това е грижа за научното израстване на младите, но мен лично проектозаконът за научните степени и звания (четох го подробно) ми напомня „Разораната целина“. Говори се за бързо научно израстване − но въпросът е кой ще израства бързо? Може би ще паднат стандартите на това израстване в името на бързата промяна. Не познавам новия министър на образованието, екипа му, не знам кой е писал този проект, но той е пълен с недомислици. От него лъха желание за разкулачване. Кои са кулаците в науката? Утвърдените имена, хората с трудове и авторитет, с позиции. Така чета проектозакона: тези хора трябва да бъдат махнати, защото те са спирачката младите момчета да израстват. Младите момчета, които − при новия закон − ще трябва да бъдат послушни на ректора и на няколко администратори, от които (а не от големия научен съвет) ще зависи развитието им. В един научен съвет от 20 души все някой ще се обади и ще каже например, че този труд не струва и стандартът ще бъде запазен. Но за 5, избрани от ръководството на един университет, винаги могат да се изберат подходящите и едно стъпало да бъде лесно преодоляно. Опасявам се, че новият закон ще е удобен не за хората, които сериозно искат да правят наука − а за кариеристи и хора с административни сръчности, които лесно ще заобикалят правилата. Говори се за общо добро − както винаги, когато се подготвя една диктатура, но според мен общото ниво на науката ще падне с него. Имам конкретни бележки по всеки член в проекта. ВАК при цялата си тромавост беше една независима структура. Унищожат ли я сега, ще израстват бързо само кариеристите. Законът е фарс.

- А как е в Америка?

- Вижте, там много се държи на репутацията, която има един университет. Това са университети с дълга история, с име. Самият университет не може да си позволи да раздава с лека ръка титли и степени. Каква репутация може да има едно училище на 20 години, Нов български университет например! Защо да не направиш доктор един човек с пари, който прави някакво дарение или си плаща. Онези хора събират студенти чрез репутацията, която имат, и не могат да си позволят подобни стъпки. Контекстът тук е друг и затова очаквам падане на нивото.

- Има доста негативни оценки на проекта от страна на академичните среди.

- Не се притеснявам да го критикувам, това по никакъв начин не може да повлияе на кариерата ми.

- Непрекъснато се правят паралели със системи в други страни, сочат се примери, от които да се учим...

- Но защо непременно американската система се взема за пример. Защо не се вземе системата на Германия, да речем? Или на Русия. Всички тези приказки са за отвличане на вниманието, за да стане това, което са си наумили − разформироване на ВАК. Разкулачване.

- Говори се, че алибито − грижата за младите учени, не издържа при внимателен прочит. Че израстването отново има много сериозни прагове...

- И то главно административни. Ще расте, който е послушен, а не който върши работи. Правенето на наука и правенето на кариера не е едно и също нещо.

- Как все пак става израстването на един млад учен в Америка?

- Ами става, когато човекът пише, дава продукцията си на независима комисия и тя избира какво да публикува. Получаваш по-добри оферти, когато имаш публикации и си станал по-популярен в университетските среди. Вижте, всяка страна си има свои традиции, всеки модел се структурира в различни условия. Невъзможно е да се пренася механично нещо, което работи там добре, и се очаква тук да се случи същото. Питам: защо трябва да се грижим да се развиват хора, които вероятно няма да свършат никаква работа. Ученият трябва да се доказва с труда си и това навсякъде по света е мъчно. Това е пазарното правило. В България мислим не за хората, които са склонни да работят, а които са склонни да се адаптират. И това ще унищожи науката. Вече имаше един такъв опит, при първото правителство на Костов, но системата се оказа доста устойчива. Сега обаче много хора са напуснали България, има и умора, може би „младотурците“ ще успеят.

- Остра тема е и разпределението на парите за наука. Лансира се идеята, че финансирането на изследванията трябва да става единствено чрез защита на проекти и че кадърните ще успяват.

- Но кой ще определя кой е кадърният? Пак някакво ниво на администрация. Разпределението с проекти и в Щатите вече е доста гнило. Оценките − кой заслужава финансиране, трябва да ги дават себеподобни, като перовете във Франция. А не е така. Приказки, популизъм, фалшификации − ако един администратор реши, че човекът трябва да кацне на Луната, той ще финансира приоритетно тази област и друго няма да го интересува. Питам, четейки новия закон: коя е в България системата, определяща кадърността? Кои са критериите?

- Доста песимистично звучи това, което казвате.

- Опасявам се, че това ще е съсипване на българската наука. Разкулачването в Поволжието през 1923 година предизвика големия глад две години по-късно. Два милиона умряха само защото трябваше да се даде път на нова генерация, на млади хора, които още не са създали нищо, не са отгледали един хамбар жито. Не виждам голям оптимизъм. Едно хубаво нещо имахме безспорно − българската наука. И едни двеста хиляди умни българи вече не работят за България.

- Тогава - какво? Все пак животът върви напред и реформите във всяка област са неизбежни.

- Но не трябва да се бърза, особено в такава област. В никакъв случай. То е като да осъдиш един човек на смърт. След време разбираш, че той е невинен и променяш присъдата. Но човекът вече го няма. Какви хора сме българите: нямаме равни в развалянето на нещо вече направено!