Европейските субсидии формират едва 27% от предприемаческия доход на фермерите у нас

Европейските субсидии формират едва 27% от предприемаческия доход на българските фермери, докато в ЕС процентът е 40. Това каза зам. министърът на земеделието и храните Цветан Димитров по време на публична дискусия за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2013 г., организира от Икономическия и социален съвет, Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Комисията по земеделие и гори в парламента, предаде "Фокус".

Историческият подход на европейските плащания в земеделието не е най-справедливият начин, но ние като държава все още не виждаме друг, по който той може да бъде избегнат. Именно заради историческия подход страната ни е ощетена и получава доста по-малко субсидии. Ако изравняването на плащанията за България стане през 2014 г., а не през 2016 г., както по принцип е планирано, би коствало 226,1 млн. евро на европейския бюджет, каза зам. министърът. "Мисля, че България заслужава този жест от страна на европейските ни партньори", посочи Димитров.

Изравняванията на плащанията за бъдещите периоди е основна цел на земеделското министерство, тъй като става дума за равнопоставеност и чувство за солидарност. Директните плащания са необходими на България. Въвеждането на компонент "зелени плащания", който се обсъжда в ЕС, все още не ни дава увереност, че този финансов пакет ще стигне лесно до обикновения земеделец, каза още Димитров. Може да се получи, че в един момент се налагат допълнителни нови изисквания и не е ясно какво ще се случи с неусвояването на тези средства. Таванът на директните плащания все още е много спорен, води се дебат, който ще се води до последния момент. Идеята е да има някаква справедливост между малките и големите ферми.

"За нас е приоритет животновъдството. Моделът, който се прилагаше досега, не беше подходящ на българския стадий на развитие. В последните години се наблюдава прогрес", каза още той.

Ако допреди две-три години само 8-9% от животновъдите са имали земя, сега те са два пъти и половина повече. За нас е приоритет по какъв начин животновъдите без земя да бъдат подпомогнати, каза зам. министърът.

Според него в контекста на земеделската политика Европа не може да реагира бързо на създали се бързо критични ситуации - пример за това е кризата в сектор "Мляко" преди две години. Реакцията е била година след кризата. Но между кризата и реакцията са се случили много неща, в България и в ЕС са фалирали много фермери.

Подобен пример е и кризата с ешерихия коли отпреди два месеца и половина. Реакцията на ЕС пак е закъсняла.