Европейската банка разкритикува идеите Сребърният фонд да се влага в ДЦК

Европейската централна банка (ЕЦБ) също е несъгласна с част от приетите миналата седмица от българското правителство промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд. В свое становище институцията изказва притесненията си от влагането на до 70% от средствата (към момента близо 1.8 млрд. лв.) в местни книжа, и по-специално в държавни ценн книжа (ДЦК), тъй като това поставя българското правителство в привилегировано положение и може да изкриви пазара на държавен дълг.

Според планираните промени парите във фонда ще могат да се влагат в местни книжа, което досега беше забранено. Официално оповестената цел е да се постигне по-висока доходност, тъй като към момента парите са на краткосрочни депозити в БНБ, и според финансовия министър Симеон Дянков последните години дори носят отрицателна доходност. Извън това обаче използването на фонда за купуване на ДЦК ще позволи на правителството частично да финансира планирния бюджетен дефицит, за което в противен случай трябва да разчита само на финансовите пазари.

Опасенията на ЕЦБ

Според ЕЦБ проблем е, че докато за останалите вложения на фонда се изисква инвестиционнен рейтинг, то за българското правителство няма такова ограничение. “Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти”, се казва в становището на институцията.

Опасенията на ЕЦБ се подсилват и от факта, че местният пазар на държавен дълг е малък и неликвиден. Така намесата на Сребърния фонд изкриви не само обемите и доходността, което няма да отразява състоянието на икономиката. От ЕЦБ загатват и потенциалния конфликт на интереси, като предупреждават, че инвестирането на фонда може да отблъсне и инвеститори да участват на пазар, “доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента.”

ЕЦБ загатва и че приемането на закона може да се окаже пречка по пътя на България към еврото. Нивата на дългосрочните лихвени проценти са един от Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. “Възможното изкривяване на този пазар, в резултат на доминиращото участие на фонда, придобиващ голям обем от държавни ценни книжа на малък пазар с ниска ликвидност, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти”, предупреждава институцията.

Становището на ЕЦБ идва, след като през миналата седмица, часове след като финансовият министър Симеон Дянков обяви решението, Българската народна банка публикува своите остри възражения, в които дори призова да се оттегли законопроекта. Критики имаше и от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, както и от опозицията.

Мнението на ЕЦБ, макар и да носи тежест, не е обвързващо и българският парламент трябва да прецени и избере дали и доколко да се съобрази с него при предстоящото гласуване и обсъждане, доколкото законът не противоречи на европейското законодателство.