Европа се въоръжава и кой ще плати всичко това? Основен анализ на финансирането на пакета от 800 милиарда евро 

 
 
ЕС иска да увеличи драстично разходите за въоръжение, но сега е подходящият момент за съвместни заеми, т. е. еврооблигации? 

Deutsche Welle (DW) разглежда финансирането на плана за 800 милиарда евро „Превъоръжаване на Европа“, който беше договорен на извънредна среща на върха на Европейския съюз на 6 март 2025 г. 

Въпреки че подробности за това как точно ще бъдат финансирани тези разходи ще бъдат обявени от Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, засега изглежда, че по-голямата част от пакета от 800 милиарда евро, около 650 милиарда, ще бъдат набрани чрез заеми от отделни страни-членки на ЕС, а не чрез общ дълг. Останалите 150 милиарда евро ще дойдат чрез заеми, предоставени от бюджета на ЕС, което вече представлява началото на концепцията за съвместно заемане. 

Неограничено вземане на заеми 
Фридрих Мерц, вероятно бъдещият канцлер на Германия, вече създаде прецедента. Въпреки че дълго време се противопоставяше на нови заеми, сега той се застъпва за неограничени заеми за въоръжение, заявявайки: „Каквото и да е необходимо“. За да облекчи тази политическа ситуация, Фон дер Лайен планира да активира „клаузата за излизане“. Това ще позволи на държавите-членки да увеличат значително разходите за отбрана, като се обяснява, че „клаузата за изключение помага да се приведат тези разходи в съответствие с Пакта за стабилност и растеж“. 

Пактът за стабилност и растеж определя ясни граници на държавния дълг (60 процента от брутния вътрешен продукт) и бюджетния дефицит (3 процента) за страните от еврозоната. Много държави обаче вече са значително по-задлъжнели. Ако тези страни решат да поемат допълнителен дълг, Брюксел ще "затвори очи", вместо да санкционира, както правеше досега със страни като Португалия и Гърция. 

Разликите в лихвените проценти като предупредителен знак 
В рамките на ЕС тази политика дава на страните повече пространство за маневриране. Има обаче опасения как финансовите пазари ще реагират на новите заеми. Инвеститорите следят кредитните рейтинги на страните, които се оценяват от специализирани агенции. По-ниските рейтинги означават по-високи лихвени проценти, което прави дълга по-скъп. 

Германия плаща най-ниските лихви по дълговете си в еврозоната. Разликата в лихвените проценти в сравнение с други страни се нарича "спред". В момента той е 1, 2 процентни пункта в полза на Германия, но по време на дълговата криза през 2010 г. тази разлика рязко нарасна до почти 5 процентни пункта. 

Колкото по-високи са лихвените проценти, толкова по-малко средства ще имат страните за други приоритети, като инвестиции, образование или пенсии. Тези различия биха могли да застрашат финансовото стабилно функциониране на еврозоната, какъвто беше случаят по време на дълговата криза. 

Поуките от дълговата криза 
Рискът от подобни лихвени разлики все още съществува. В контекста на тези рискове Юрген Матес от Института за германска икономика (IW) призовава за Европейския механизъм за стабилност (ESM), който беше от решаващо значение за справянето с кризата от 2010 г. Според Матес този механизъм може да служи като "предпазна мрежа" в бъдеще, за да се избегнат негативните ефекти от нарастващото дългово бреме. 

Време ли е за еврооблигации? 
Предвид високите разходи и големите рискове възниква въпросът дали сега е подходящият момент за съвместно заемане, т. е. еврооблигации? Ако Европа вземаше заеми съвместно, условията биха били по-благоприятни за повечето държави, отколкото ако всяка страна вземаше заеми поотделно. Така ще се възползва от добрата кредитоспособност на богатите страни, които ще поемат отговорността за целия дълг. 

Този въпрос обаче отдавна разделя ЕС. Северните страни (Германия, Австрия, Холандия, Финландия и др.) критикуват южните страни (Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция и др.) за недисциплинираност в бюджетната политика и се противопоставят на предоставянето на гаранции за техните дългове. Договорите на ЕС също така забраняват една страна да носи отговорност за дълговете на друга държава. 

Така че, ако се реши еврооблигациите да финансират отбраната, ще се наложи промяна в договорите на ЕС. Подобна промяна ще изисква време и единодушие от всички страни членки и не е ясно дали това е реалистично. 

Съвместни дългове вече съществуват 
Въпреки това някои тестове за съвместно заемане вече са въведени в ограничени форми. Например пакетът от стимули от 750 милиарда евро, който ЕС въведе по време на пандемията от коронавирус през 2021 г. Тогава ЕС пое дългове като общност, въпреки че отговорността за дълговете беше ограничена само до дяловете на страните в бюджета на ЕС. Германия, например, би била отговорна за около една четвърт от сумата. 

Освен това спасителният фонд ESM и неговият предшественик, EFSF, представляват форми на съвместен дълг. 

Необходимо, невероятно, умишлено? 
„Дали съвместното заемане ще стане необходимо, предстои да видим“, казва финансовият експерт Матес от IW. Клеменс Фуест, икономист и президент на института Ifo в Мюнхен, смята, че е „много малко вероятно“ разходите за отбрана да бъдат финансирани чрез съвместен дълг. Според него това би било "неуместно", тъй като разходите за отбрана са национален разход и първо трябва да се разработи концепция за европейска отбранителна политика. 

Йенс Бойсен-Хогрефе от Института за световна икономика в Кил (IfW) смята, че съвместните дългове биха имали смисъл, ако се използват за финансиране на съвместни военни задачи. Той обаче предупреждава, че не е ясно дали всички страни от ЕС ще са изпълнили задълженията си за обща отбрана или това ще се случи през следващите години. Може би би било най-добре да се включат страни извън ЕС, като Обединеното кралство и Норвегия. 

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е собственост на всички държави-членки на ЕС, може да играе важна роля във финансирането на тези проекти. 

Превод