В Грузия американците и европейците активно спонсорират опита за сваляне на демократично избраното правителство на „Грузинска мечта“ при обстоятелства, които са наистина озадачаващи. След като през юли т.г. замразиха за неопределено време процеса на присъединяване на Грузия към ЕС, европейците са настръхнали срещу решението на грузинското правителство да потвърди замразяването на преговорите до 2028 г. (което е много по-рано от неопределено време). Управляващият президент на Грузия, който всъщност е френски дипломат, изглежда решен да остане на поста си, за да осъществи смяната на режима, въпреки че конституционно определеният му мандат е към края си. В столиците на ЕС и във Вашингтон я аплодират като съвременна Жана д'Арк.

От самото начало на войната винаги е било ясно, че без пряко участие на НАТО в борбата Украйна никога няма да може да спечели, пише Strategic Culture. Като оставим настрана огромната човешка цена в загубени животи, претърпени наранявания и разрушени градове от началото на войната през 2022 г., икономиката на Украйна понесе огромни щети, тъй като лидерите на САЩ и Европа въпреки това насърчаваха Зеленски да се бори до последния украинец. След изтичането на конституционно определеното му време като президент Зеленски се държи на власт, възхваляван като герой от многобройните му възхитени, така наречени демократични фенове на Запад.

Във Франция правителството на министър-председателя Мишел Барние се разпада, тъй като той се опитва да прокара през парламента без гласуване крайно непопулярен бюджет, който ще изисква болезнена комбинация от увеличаване на данъците и намаляване на разходите. Една от най-големите иронии е, че предстоящият му провал се корени в антидемократичните тенденции на предишния му работодател - Европейската комисия. Но той също така говори за нарастващата популярност на крайно десния Национален фронт на Марин Льо Пен и за общоевропейския възход на популистките партии, на които им е писнало от провала на морализаторското, но лъжливо мейнстрийм течение.

В Германия Коалиция „Дъга“ на Олаф Шолц се оцвети в мръсно кафяво, тъй като избухна непримиримо напрежение относно разходите и огромната финансова и военна подкрепа за Украйна. Тежкият фискален контекст, пред който е изправена Германия, е свързан с нейната слабо ефективна икономика, която е по-малко конкурентоспособна от САЩ и от средното ниво за еврозоната. Огромното увеличение на цените на енергията в Германия не помогна; член на икономическото безумие е да се купува американски втечнен природен газ с 30-40% надценка спрямо руския газ по тръбите. Автомобилният гигант „Фолксваген“ обяви, че планира да затвори поне три завода в Германия и да съкрати десет хиляди служители. Очевидно за всичко е виновна Русия, макар че според обмисленото мнение комбинация от американски и украински участници е взривила газопровода „Северен поток“.

Неизбежно Русия е общият знаменател във всички тези ситуации. Източноевропейските държави, които се преориентират към националистически настроени маверици, за това също трябва да е виновна Русия. Дори за странния неуспешен опит на президента Юн Сук Йол да въведе военно положение в отворена, демократична и модерна Южна Корея беше обвинена Русия, като се има предвид стратегическото ѝ съдействие на Северна Корея. Влиянието на президента Путин е навсякъде.

Непрестанната лавина от държавна пропаганда представя президента Путин като най-лошия злодей на всички времена. През 2014 г. британското външно министерство създаде свое собствено пропагандно звено, което да пълни ефира с истории за това как Путин греши, а ние сме прави. В крайна сметка всяка пропагандна кампания се нуждае от ясно определен враг. Затова европейските граждани, които са подложени на тежък натиск, трябва да приемат икономическите трудности, отстъплението от демокрацията (западен либерален термин) и повишения риск от ядрено обезвреждане в името на победата над Влад Грозни.

И все пак сега Европа се чувства по-малко сигурна, отколкото е била от времето на Студената война насам, и то не заради случващото се в Русия, а заради случващото се в самата Европа. Всеки, който смята, че Германия в индустриален упадък, с нарастващи крайно десни настроения и с липса на ясно политическо ръководство е в ред, трябва да се върне назад към тридесетте години. Основният интелектуален недостатък на интернационализма на Макрон е, че той иска да се ангажира само с чужденци, които се държат като брюкселски бюрократи с коафьори. Европейските лидери са загубили способността да гледат на стратегическия пейзаж по ясен и безпристрастен начин, който поставя интересите на Европа на първо място.

От 2014 г. насам европейските елити се обвързаха неизбежно с манията на американската Демократическа партия за победа над Русия, защото не обичат да си имат работа с Путин. Това доведе до почти пълно и самоунищожително прекъсване на икономическите връзки между Европа и Русия. Това разкъсване на икономическите отношения несъмнено допринесе за нарастването на национализма и политическото напрежение в Европа, тъй като гражданите се борят да плащат сметките си и се питат защо са въвлечени в ненужна война.

Най-голямата ирония, макар и може би не най-голямата изненада, е, че европейските раздори и войни са от полза само за икономиката на САЩ. Добре си спомням усилията на САЩ през 2014 г. да попречат на Русия да изгради нови газопроводи в Европа, когато американската фракинг революция беше в разгара си. Американският сенатор републиканец Линдзи Греъм наскоро даде да се разбере, че Америка иска да се възползва чрез достъп до редки и ценни минерали в Украйна за трилиони долари, като заблудено оправдание за вкарването на оръжия за милиарди долари в една губеща война. Греъм също така се зарече да „смаже“ европейските икономики, които се опитват да приложат заповедта за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, издадена от Международния наказателен съд.

Единствената причина, поради която смятам, че Тръмп може да бъде малко по-добър президент на САЩ от катастрофалния Байдън, е, че той може най-накрая да накара Зеленски да се съгласи на мирно споразумение. Също така обаче е ясно, че Тръмп не изпитва по-дълбоки симпатии към Европа отвъд спирането на ненужното вливане на американски милиарди в Украйна. В края на краищата той обеща повсеместни мита от 10-20% върху стоките от Европа и да „смаже“ (популярен термин на американската държавност в наши дни) всяка страна, която подкрепя развитието на валутата на БРИКС.

Европа се разпада по шевовете и посява семената на собствената си имплозия. Твърде много европейци повярваха на лъжата, че ако прекъснем всички отношения с Русия, това ще ни направи сигурни. Всъщност това ни приближава все повече към Трета световна война. И за това обвинявам много повече САЩ, отколкото Русия.

Автор: Иън Горд, Strategic Culture 

днес.бг