Емирът на Катар платил за освобождаването на медиците ни в Либия

Емирът на Катар шейх Хамад Бин Халифа Ал-Тани е платил за освобождаването на медиците ни в Либия. Това се потвърждава от секретни грами на тогавашния посланик на САЩ у нас Джон Байърли, предоставени от Wikileaks на bivol.bg.

Вчера се навършиха четири години от деня, в който 6-имата български медици се върнаха в родината със самолета на Сесилия Саркози. Те бяха държани 8 години в либийски затвор с обвинение, че са заразили стотици деца с вируса на СПИН.

Байърли описва завръщането на българските медици на борда на френския правителствен самолет като подобно на завръщането на американските войници от Виетнам или американските заложници от Техеран.

Освен разказа за възторжените официални и медийни изяви, посланикът докладва и думите на дипломата Марк Пиерини, шеф на международния фонд за Бенгази, който споделя, че последните 48 часа са били “доста мизерни”, като либийците са рушали постигнатото и са искали нови отстъпки от Брюксел до последния момент, преди медиците да се качат на самолета на Сесилия Саркози.

“Най-накрая, каза Пиерини, изглежда че емирът на Катар е дал някакви пари, за да се приключи със сделката”, пише Байърли.

От дипломатическите доклади, изпратени до Държавния департамент от София, става ясно, че САЩ предпочитат тихата дипломация по случая. Българската страна пък смята, че американците са единствената сила с достатъчно влияние, за да убеди Либия да вземе “трудното политическо решение” да освободи сестрите.

Българският външен министър Ивайло Калфин е цитиран да казва на американския посланик Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, за да окуражи “продуктивна атмосфера за преговори”. Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.

България е била готова да приеме всяко предложение за либийския дълг към България като част от договорката за освобождаване на сестрите.

Ситуацията обаче се променя в началото на 2007 г. след потвърждаването на смъртните присъди на медиците.

Българските лидери са обезкуражени от липсата на резултати и “изглежда нямат намерение да се върнат към политиката на тихата дипломация, която е широко смятана за провал”, пише посланик Байърли в секретна грама от 8 януари 2007. Той разказва и за кампанията “Не сте сами”.

В края на февруари 2007 г. Байърли изпраща нова грама, в която казва, че е време да се “снижат емоциите”, тъй като “качването на децибелите” от българското правителство е направила задачата на дипломатите по-трудна. Посланикът отправя пет препоръки за поведение на американската дипломация, сред които е и призивът да се намали “интензивата реторика в публичното пространство от европейците и българите”.

Тази политика явно е одобрена и от българската страна, тъй като няколко месеца по-късно в навечерието на присъдата на Върховния съд на Либия, правителството оказва натиск над големите медии да реагират сдържано.

Съветник на Станишев лично е говорил с издателите на големите медии, призовавайки ги да отразят с “отговорна тоналност” събитията, пише посланик Байърли. Резултатът е, че заглавията са по-скоро сдържани, а най-острите изказвания идват от Волен Сидеров и тогавашния кмет на София Бойко Борисов.

В грамите на Байърли се проследяват отделните стъпки на сделката, които минават през замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от Върховния съдебен съвет на Либия на 17-ти юли, която отваря вратата за завръщане на медиците в България.

На финалната права, когато преговорите изглеждат объркани и с неясен край, се намесва и емирът на Катар.

Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара на 2 август, за което посолството съобщава в отделна грама.