Един депутат от ГЕРБ и един от БСП отговориха вярно на въпроси от материала по български до 7 клас

Един депутат от ГЕРБ и един от БСП са отговорили правилно на всички 5 въпроса по български език от основното образование. Това стана ясно на пресконференция, на която бяха представени резултати от изследване на езиковеди в парламента. Въпросите са били от материала по български език, който учениците трябва да са усвоили до 7-ми клас.

Изследването е проведено сред 10 депутати. В една от анкетните карти е имало само един верен отговор.

Няма езикова норма, при която българските политици да не допускат отклонения. Това каза на пресконференцията д-р Владислав Миланов от Софийския университет. Проблем в политическото говорене е липсата на съдържателност и конкретност в изказванията. Политиците често бягат от конкретни отговори. Те са усвоили един политически жаргон, зад който се крият, отбеляза д-р Миланов. Според него в последно време парламентарният контрол се е превърнал в телеграфно изчитане на информация и министрите бързат при даването на написани отговори.

Уважението към събеседниците изисква повече внимание, посочи д-р Миланов.

Друг проблем е използването на клиширани изрази и многословие. Българските политици използват едни и същи конструкции при отговорите на въпроси от различни теми.

В политическите изказвания често се използва езикова агресия и манипулативност на подбраните изрази. Разговорната реч безпорно много силно влияе върху тенденциите в речта, но в параламента трябва да се говори книжовно, подчерта д-р Миланов.

Езиковедите са направили 40 езикови портрета на български политици от различни партии, като тези портрети ще се допълват и ще отразяват промяната в речта на дадения политик. При лидера на БСП Сергей Станишев е характерно свръхизползването на аз-формата. Често използвани от него думи са “прозрачност”, “първо, второ, трето”.

За лидера на СДС Мартин Димитров е характерно бързото и енергично говорене.

При лидера на ДПС Ахмед Доган прави впечатление използването на предимно сложни изречения, а речта му е претрупана. Премиерът Бойко Борисов търси един фамилиарен тон, който да е по-близък до избирателя, отбелязаха езиковедите.

Над 80% от 200 анкетирани не вярват на това, което казват политиците, сочи друго изследване на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Близо 90% от анкетираните смятат, че българските политици не спазват книжовната норма в речта си.

Най-често използваните думи от политиците са: политическа воля; приоритети, прозрачност, визия, конкретика. Наблюдава се и често използване на диалектни форми в говора на политиците, отбелязаха езиковедите.

При анализ на политическата реч при изказвания в Народното събрание прави впечатление, че най-често се използват думите: господин, благодаря, министър-председател и България.

В интервюта политиците най-много употребяват думите: България, година, в момента, въпрос, хора.

Когато се направи общ анализ на политическото говорене и в парламента, и в интервюта, се вижда, че най-употребяваните думи са: България, година, време, София.