ЕБВР: Инфлацията заплашва възстановяването в Източна Европа

Икономическото възстановяване в Източна Европа и Централна Азия е застрашено от ръст в инфлацията в световен план, който може да доведе до ускоряване на увеличението на лихвените проценти, според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирана от Bloomberg.

От ЕБВР промениха прогнозата си за икономическия ръст за 2011 г. на 30-те страни, в които банката инвестира до 4.2%, в сравнение с 4.1% прогнозирани през октомври. От банката смятат, че икономическият ръст през миналата година е бил 4.2%.

“Рисковете за неизпълнението на тази прогноза обаче все повече нарастват,” според банката. “Ако свободната монетарна политика поражда все по-голяма инфлация в развитите страни, то техните централни банки могат да започнат да вдигат лихвените проценти по-рано от очакваното.”

Централните банки по света са все по-притеснени от инфлационните заплахи, докато световната икономика се стабилизира, а цените на храните и петрола нарастват. Някои развиващи се европейски страни като Унгария, Сърбия и Полша вече вдигнаха лихвите, за да се борят си инфлацията. Русия може да ги последва през тази година, заяви заместник-управителят на Централната банка на Русия Алексей Улюкаев през миналата седмица.

Турската централна банка вчера вдигна изискванията за резервите на банките по депозитите в лири, за да компенсира намаляването на лихвите от миналата седмица, което целеше обезценяване на валутата.

Разпространяването на дълговата криза в Европа, която вече засегна Гърция и Ирландия, представлява риск и за развиващите се европейски държави, смятат от ЕБВР. Ако кризата не бъде овладяна, тя може да спре инвестициите и капиталовите потоци към региона, като по този начин навреди на икономическия растеж, според банката.

Инвеститорското доверие е заплашено от правителствените мерки в някои държави като Унгария, Полша и България, които имат планове да променят реформите в пенсионната система, като отслабят ролята на частните пенсионни фондове. “Значителните” банкови данъци, които бяха въведени в Унгария и се обмислят в Румъния, също могат да възпрепятстват инвестициите, казват от ЕБВР.

Ако капиталовите притоци намалеят, ще последва рязко обезценяване на валутите, което пък ще подложи под натиск банковите резерви и кредитополучателите в частния сектор, чиито кредити са в чужда валута според ЕБВР. Освен това ще стане по-трудно и за финансирането на “все още значителните” фискални дефицити, казват от банката.

Икономическият растеж в Източна Европа беше средно над 5% в годините преди кризата, подсилвайки търсенето на кредити. Недоразвитите финансови пазари, ниските нива на спестяванията и високите местни лихвени проценти допринесоха за ръст при кредитите в чуждестранна валута по време на тези години на бум. Кредитният растеж все още остава ограничен, според Джеромин Зетелмайер, заместник главен икономист на ЕБВР.

“Най-силно засегнатият регион в света по време на кризата в момента е най-бавно възстановяващият се в света,” според Зетелмайер. “Факторите, които допринесоха за най-големия спад, са същите фактори, които в момента действат като спирачка за възстановяването.”