Две години и един ден затвор за българина, откраднал самоличност в САЩ

Съдът в американския град Портланд осъди българина Дойчин Кръстев на две години и един ден затвор за това, че е живял 14 години с чужда самоличност като американски гражданин. В съобщението на АП се припомня, че подсъдимият е откраднал самоличността на тригодишно американче, отвлечено и убито през 1982 година.

Медиите в САЩ разкриха вълнуващи подробности около съдбата на Кръстев, който в продължение на години се представял с името Джейсън Робърт Евърс. Той си спечели симпатии дори на роднините на убитото преди 28 години дете, на които се извини още при първоначалните изслушвания пред съда.

Неговият дядо, на когото е кръстен, е бил герой е борбата с нацистите, родителите му са уважавани учени в България, а бивш юрист от администрацията на президента Рейгън и съпругата му лекарка са го отглеждали като тийнейджър и всичките му предричали блестящо бъдеще, писа АП.

Дойчин Кръстев изоставил всичко това в колежа и изчезнал преди около 15 години, в крайна сметка, приемайки самоличността на тригодишното момче от Охайо, убито при неуспешно отвличане.

Ако Кръстев не бе подал молба за паспорт, ако Държавният департамент не бе започнал да извършва собствени проверки и сверяване със смъртните актове, ако не беше една забравена ски екскурзия, Кръстев можеше още да е Джейсън Робърт Евърс, следовател от комисията за контрол над алкохола на щата Орегон, отдалечен почти на половин земно кълбо от родната му България.

Майкъл Хороуиц, бивш главен юрист в Административно-бюджетното бюро на САЩ при администрацията на Рейгън, се сприятелил с родителите на Кръстев, когато обикалял Русия и Източна Европа, проучвайки начините да се помогне на академичната общност да се възстанови след рухването на Съветския съюз.

Динчо Кръстев е математик и директор на Централната библиотека на Българската академия на науките, а съпругата му Байчинска-Кръстева е една от водещите специалисти по Юнг в Източна Европа, пише агенцията (вероятно Красимира Байчинска - бел. прев.).

Хороуиц и съпругата му д-р Девра Маркъс, интернист, предложили дома си на семейство Кръстеви, за да може Дойчин да учи в САЩ. Той живял с тях от 1992 до 1994 г., завършил престижната гимназия “Джорджтаун Дей” и спечелил стипендия за колежа “Дейвидсън” в Шарлот, Северна Каролина. Но когато започва втората си година в колежа, оценките му са лоши, изглежда нещастен и готов да се откаже, разказва Хороуиц.

“Спомням си как един ден шофирах чак до Дейвидсън, за да го открия в пицарията, където беше разносвач, и направих всичко по силите си, за да го убедя каква грешка прави”, разказва Хороуиц, който сега е директор на два проекта по право на гражданските и религиозни свободи в института “Хъдзън” във Вашингтон.

Но след като Хороуиц се връща у дома в Маклийн, щата Вирджиния, Кръстев му се обажда по телефона и му казва, че е решил да напусне колежа. И оттогава не сме го виждали 15 години, казва Хороуиц, който наел частни детективи, за да го търсят.

Голяма част от това време Кръстев прекарал в Колорадо, преди да се премести в Орегон, където е нает от щатската комисия за контрол над спиртните напитки през 2002 г., преминавайки щатските проверки като Джейсън Евърс.

Купил си къща в Бенд, Централен Орегон, и работил в този район и в Ниса, на границата с Айдахо, осем години, преди да бъде арестуван в Айдахо в края на април от Дипломатическата служба за сигурност - агенция на Държавния департамент, която започнала да сверява молбите за паспорти със смъртните актове през 2005 г., за да лови измамници, кандидатстващи за паспорт.

Неговият акт за раждане и номер на социалната осигуровка съвпадали с данните от смъртния акт на Джейсън Евърс, убит в Синсинати през 1982 г. при опит да бъде отвлечен от 17-годишно момче, което искало пари за нова кола.

Хороуиц казва, че Кръстев е бил на около 7 години по онова време и растял в България, която тогава страда под бремето на упадъка на комунистическото управление и икономика. Хороуиц е убеден, че детските му преживявания през един от най-тежките периоди на България и перспективата да се върне и да се изправи пред несигурно бъдеще, след като завърши колежа, са били фактори за решението му да изчезне от предишния си живот.

Многобройните злини на комунизма, които видях, бяха необикновено преживяване, разказва Хороуиц за пътуванията си в бившия Съветски съюз и за последиците от разпадането му. Имаше психологическо отражение от това да живееш в подобни ужасни общества, в такава ужасна култура, и Дойчин го е видял, обяснява той.

Крис Галвин, който станал приятел с Кръстев в Денвър в края на 90-те години, разказва, че бил сигурен, че има нещо болезнено в миналото му, което Кръстев се опитвал да избегне. Двамата се запознават, когато Кръстев държал бара в пицария в Денвър. Говорел няколко езика, включително румънски, изглеждало, сякаш има много пари, но живеел скромно, което накарало Галвин да предполага, че може би произхожда от богато семейство и иска да бъде самостоятелен.

Двамата играели заедно тенис, покер, билярд и шах. Кръстев изпускал намеци за миналото си, когато си пийвали повечко, но иначе според Галвин бил добър приятел и един от най-интелигентните хора, които познавал. Имал отлично чувство за хумор и позитивен поглед върху живота, но винаги оставал загадъчен.

“Винаги съм имал усещането, че бяга от нещо, докато го познавах”, твърди Галвин.

Той и приятел на Кръстев от от колежа - Гари Франкс, веднъж заминали на ски в Колорадо заедно с Кръстев. Франкс, докато си пиел кафето една сутрин, разпознал Кръстев от снимките на уебсайтовете на вестниците. Обадил се на Галвин и двамата заминали, за да помогнат на следователите да разпознаят Кръстев, който отказвал да разкрие истинското си име, след като бил обвинен в предоставяне на фалшива информация за молбата за паспорт.

Реакцията на приятелите и семейството му била дълбоко облекчение, че се е появил и че не крие нищо зловещо.

Галвин обаче признава, че се чувства виновен за ролята си и се чуди дали не е предал доверието на приятел, като се надява Кръстев да не плати скъпо за действията си.

Хороуиц се тревожи, че Кръстев може би ще трябва да излежи известно време във федерален затвор по силата на закон, който всъщност е предназначен по-скоро за залавяне на терористи и борба с наркокартелите. Той е убеден, че приемният му син е водел добър живот, въпреки че е обърнал гръб на семейството си, намерил си е добра работа, имал е бъдеще с жена, за която планирал да се ожени, и чувство за принадлежност към общността.

“По ирония на съдбата именно защото си е изградил добър живот ще го загуби”, казва Хороуиц.

Ейми Еванс, която била на 6 години, когато брат й е убит, също каза, че изпитва облекчение, че Кръстев не крие криминално минало. Арестът на Кръстев съвпадна с ново изслушване в Охайо по молбата за предсрочно освобождаване на убиеца на Джейсън, Ейдриън Уилямс, осъден на максимум 50 години затвор.

Първоначално отказът на Кръстев да разкрие самоличността си събудил болезнени спомени, призна Ейми, но впоследствие мнението й се променило и тя решила да се срещне с него и да се опита да разбере защо е напуснал семейството си. “Ако е добър човек, то сега захвърля на боклука целия си живот? Колкото повече научавам, толкова повече това ме разстройва”, призна Ейми.