Държавата ще продължи политиката по саниране в условия на солидарност с гражданите 

Държавата няма да изостави политиката по санирането, напротив ще я подпомага, но в условията на солидарност с гражданите и собствениците. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков в СТУДИО БАНКЕРЪ. 

Той обясни, че проектът за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в първия етап е последното изцяло грантово финансиране със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Към момента в страната старите панелни сгради са малко над 5000, като в годините с национални средства са санирани около 2000. 

„Сега се предоставя последното изцяло грантово финансиране по Етап I на Националния план за възстановяване и устойчивост. Още от края на 2022 г. са одобрени насоките и методиката, по които се кандидатства и се оценяват проектите, като избраната методика предполага много високи нива на конкуренция. Парите по програмата са 1, 129 млрд. лв. Подадените проектни предложения са 3068 за близо 4 млрд. лв. Т. е. от самото начало е ясно, че средствата не достигат за всички. Всеки един проект се конкурира с всички останали, дори два съседни блока също се конкурират в едно населено място“, обясни регионалният министър. Той припомни, че средствата по Етап I стигат за финансиране на саниране за 756 блока в 102 общини. 

Цеков уточни, че оценките на сградите за саниране са направени по твърди критерии и на базата на сертификат за енергийно обследване от лицензирани консултанти. Сертификатът представя енергийните характеристики на сградата и удостоверява какво е количеството енергопотребление към момента, какви са генерираните количества въглероден диоксид, каква е разгърнатата застроена площ на сградата и предписва енергоспестяващи мерки. В документа се дава и прогноза за това, какво ще бъде нивото на енергопотребление и енергоспестяване, респективно на генерирани вредни емисии след изпълнението на въпросните мерки. 

„Методиката, разработена от МРРБ през 2022 г., одобрена от ЕК, стъпва изцяло на данни от тези енергийни сертификати. Т. е. една сграда ще получи повече точки, ако след изпълнението на енергоспестяващи мерки ще генерира чувствително по-малко вредни емисии или ще потребява чувствително по-малко невъзобновяема първична енергия“, отново разясни министър Цеков. 

Единствената допълнителна информация, извън сертификатите за ЕЕ, идва от протоколите на Сдруженията на собствениците – каква част от собствениците са съгласни с въвеждането на мерки за енергийна ефективност. Най-високи точки се дават за над 95% съгласие, най-ниски – за под 80%. 

„Оценките на сгради за саниране са машинни и са направени по твърди критерии – с екселски формули, които смятат автоматично въведените данни в ИСУН от общините от енергийните обследвания. Данните се сверяват. Класирани са 756 сгради в 102 общини. Това автоматично означава, че около 2300 от кандидатствалите сгради не са одобрени за финансиране, тъй като са получили по ниски точки. Разочарованието на гражданите е обяснимо, но това е естествен резултат на конкуренцията“, каза регионалният министър. Андрей Цеков допълни, че разочарованието се дължи и на други фактори. На първо място на това, че гражданите сами са заплащали стойността на енергийните обследвания, както е и редно. „Когато човек губи пари от начинание с негарантиран резултат, се чувства ощетен. Също така сред гражданите са създавани нереалистичните очаквания, че всяка сграда, подала документи, ще бъде одобрена за грантово саниране“, каза министърът. 

В самите насоки за кандидатстване по процедурата през 2022 г. са записани лимити за всеки тип община, които са пределната стойност на допустимите за финансиране проекти и в никакъв случай не гарантират изпълнение на проекти на тази стойност, заяви Андрей Цеков. Той уточни, че ако не са били въведени тези лимити, Столична община и големите общини са щели да получат голяма част от финансирането. Тези лимити, въведени по настояване на ЕК, се явяват гарант за балансирано разпределение на средствата. 

До края на февруари 2024 г. е отворена за кандидатстване за саниране на многофамилни жилищни сгради процедурата по Етап II на НПВУ, в която са предвидени 282 млн. лв. грантово финансиране и 20% съфинансиране. Предварителните разчетите показват, че около 5000 лв. ще излезе на домакинство съфинансирането от 20% за апартамент от 60 кв. м. за Етап II. 

„В Европа политиката за внедряването на мерки за енергийната ефективност на жилищни сгради е дейност, която се подпомага частично от държавата. Изрично указание на ЕК е политиката за саниране да се извършва в условията на солидарност между държавата и гражданите“, каза Андрей Цеков. 

Министърът допълни, че наред с Етап II, за саниране на жилищни блокове са осигурени още около 409 млн. лв. по Програма „Развитие на регионите“, от които 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини за саниране, 150 млн. лв. за останалите общини и 196 млн. за областите, които са засегнати от декарбонизацията – Стара Загора, Кюстендил и Перник. 

През 2024 г. трябва да започне да функционира и Националният декарбонизационен фонд към Министерство на енергетиката, който да акумулира не само европейски средства, но и отчисления, които заплащат например вносителите на горива и енергоразпределителните дружества, които трябва да бъдат влагани в намаляване на потреблението на невъзобновяема енергия. Те ще бъдат също предоставени на разположение за саниране. 

„Трябва да започне да функционира и социалният климатичен фонд, който трябва да подпомага енергийно бедни граждани“, увери министърът. 

Цеков припомни, че всеки сертификат за енергийно обследване се изготвя от лицензиран от АУЕР енергиен одитор и се регистрира в системата на АУЕР. Регионалният министър обясни, че гражданите, които имат съмнения и конкретни данни за нарушения при подаването на документите за дадена сграда, могат да обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като подават жалби в МРРБ, АУЕР и Европейската прокуратура. След изпълнението на мерките за всяка една сграда ще се прави контролен одит, който да установи дали заложените в сертификата параметри са били постигнати, стана ясно по време на интервюто. Ако не бъдат постигнати или има голямо отклонение от постигнатите, извън процента на статистическата грешка, това ще означава, че съответната община, респективно сдружението на собствениците ще трябва да възстанови 100% от средствата. 

Регионалният министър коментира и политиката на МРРБ по отношение на пътната инфраструктура. Той беше категоричен, че стратегически интерес за България е да осигури връзка между егейските пристанища и северните части на Европа. 

Андрей Цеков определи завършването на магистрала „Хемус“ като гръбнака за развитието на Северна България. Но дори да е готова, ако няма свързаност в посока юг-север, дисбалансът в икономическото развитие ще продължи, защото основният стокообмен идва от егейските пристанища. Затова според Цеков ключов приоритет в момента е изграждането на връзката между Видин и Ботевград и магистрала „Струма“. 

Очаква се до края на годината да се завърши участъкът Мездра – Ботевград, а до края на следващия месец да бъде пусната отсечката п. в. „Макреш“ - п. в. „Бела“. До края на следващата година трябва да бъде завършен пътят между Видин и Макреш, след което и други четири участъка, свързващи Бела с Монтана. 

„Остава последният участък Монтана – Враца, който повече от 10 години е оставен без проектна готовност, дори няма избрано трасе“, коментира министърът и допълни, че в момента тече обществена поръчка за избор на трасе. Реално, според Цеков, тази магистрала е възможно да бъде завършена през 2026 г. 

Паралелно с това приоритет за правителството е и изграждането на магистралата Русе – Велико Търново, за да има връзка от запад на север през Дунав мост. 

„Миналата година стартира работата по обхода на Бяла, работи се с бързи темпове тази година да се започне и участъкът Русе – Бяла. Предстои обществена поръчка за отсечката Бяла – Велико Търново“, разясни министърът и добави, че след това магистралата трябва да стигне до Маказа. 

В рамките на следващите два месеца трябва да бъде избрано трасе и за магистрала „Черно море“. Предвидено е тази година да бъде възложена и модернизацията на първокласна пътна мрежа. За целта са осигурени над 120 млн. лв.