Димитър Манолов: Събраха тристранката за предрешена минимална заплата само за да не съдим правителството

- Г-н Манолов, Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) взе решение минималната работна заплата да остане 240 лв. От подадената информация излезе, че синдикатите са съгласни със замразяването на това базисно плащане.

- Как може да има решение, след като няма съгласие? Очевидно е, че няма как да сме на един акъл, следователно не може да се счита, че има подобно решение. След като не сме всички на един акъл, пак съобразно същите правила, МС е в правото да вземе окончателното решение.

- Т.е. няма решение дори на НСТС? Всички медии отразиха, че минималната работна заплата е факт.

- Може би в техния пресцентър не са си чели дори правилника за работа на НСТС. Те са изпратили тази информация, което е крайно некоректно интерпретиране на събитията.

- Но щом още няма взето решение, тогава все още има шанс за промяна и дискусия?

- Нищо не можем да повлияем. Утре това решение ще бъде взето. Нека да погледнем в истинската същност на нещата. Вчерашното заседание не беше нищо друго освен формално изпълнение на закона и на правилата. Нищо друго, защото по същество, това, което вчера стана, то съществува навсякъде в бюджета на държавата, приет и от Народното събрание. Т.е. вчерашното събитие не е нищо друго, освен един формален акт. Защото това, което е описано в Закона за бюджета на държавата, трябва да бъде облечено от съответните подзаконови нормативни актове, единият от които е приемане на постановление за определяне на минималната работна заплата. Но тъй като постановление като това трябва да бъде консултирано с НСТС, се свиква съответно вчерашното заседание с предизвестен край - който каквото и да си говори на него, дебатът е просто никакъв. Обаче пък то елиминира законовата възможност този акт да бъде атакуван на формално основание.

- Т.е. размерът на минималната работна заплата си бе предварително ясен.

- Разбира се, пише го в държавния бюджет.

- Но не е ли НСТС органът, който пръв трябва на базата на дискусии да вземе решението, а после правителството само да одобри или не?

- Когато НСТС не постигне консенсус по даден въпрос, последната и решаваща дума е на правителството. То може да постъпи, както намери за добре с произтичащите от това отговорности. Защото НСТС е консултативен орган на правителството по закон. Това, което се промени от години, е Кодексът на труда, който казва, че по всички въпроси, свързани с трудово - осигурителните отношения и жизнено равнище, правителството задължително провежда консултации със социалните партньори в рамките на НСТС. Задължително. И тъй като назад в годините, за последен път през изтеклата година, ние сме осъждали правителства за това, че не са провеждали консултации по такива въпроси. Първият случай беше през 2001 г. Тогава осъдихме правителството, когато въведе цени на ток и електроенергия и топлоенергия без консултация. А за последен път миналата година осъдихме 7 акта на правителството на Сергей Станишев, някои от които съдебни решения влязоха в сила след като дойде новото правителство и се наложи да правим разни други неща, защото те не бяха с нищо виновни.

- Г-н Манолов, от информациите вчера излезе, че синдикатите рязко са променили позицията си и след като още от лятото бяха толкова остри срещу запазването на размера на минималната работна заплата (МРЗ), сега изведнъж се съгласяват.

- Не е вярно. Защото всичкото това е отразено в държавния бюджет, той е разчетен с този параметър на МРЗ. И това, което вчера е направено, беше една чисто формално проведена процедура по консултация, за да не може утре ние да дадем под съд постановлението.Това стана вчера. Но ние, разбира се, категорично бяхме против, няма как да бъде иначе. Не може преди месец да съм говорил едно, днес да говоря обратното.

- Тогава какъв е смисълът различни партии и институции да предлагат други, по-високи размери, след като е ясно, че от това нищо не произтича. БСП например преди дни настояваха за 280 лв., вие пък - за 260 лв.

- Какво настояват БСП, аз не мога да коментирам, но когато имаше дебат по същество, много лесно беше доказано, че размерът на МРЗ трябва да бъде поне 260 лв. Защото има действаща методика, съгласно която се определя прагът на бедност и минималната работна заплата трябва да бъде 70% от прага на бедност, ако не бъркам.

- Действително ли тази цифра не е антикризисна мярка - замразяването не тушира безработицата, не спестява.

- Разбира се, че не. Защото, за да произвежда някой нещо, трябва някому да го продава. Когато този някой, на когото трябва да се продаде, няма с какво до го купи, за каква антикризисна мярка говорим. Говорим за низходяща спирала.

- Ако минималната заплата е по-висока, как ще подейства като антикризисна мярка?

- Минималната работна заплата обикновено е основата, върху която се определят всички останали минимални прагове на заплащане. Не само социалните. Тя обикновено, като изключим държавната администрация, където заплатите се определят по друг ред, в болшинството предприятия, особено в големите такива, където има колективни трудови договори, всички заплати нагоре са функция на минималната работна заплата и в някакъв коефициент от нея.

- А защо логиката на работодателите е, че замразяването на доходите е разумна мярка.

- Кои работодатели? Комсомолците от масовата приватизация ли? Или крадците от Костовата приватизация? Има ли един нормален работодател в тази държава, извън един много тесен кръг? Какво можем да очакваме от такива хора, които са назначени капиталисти? Които са измислени предприемачи. То затова цялата ни икономика е на този хал, защото работодателите са такива.

- Т.е. според вас сега може да има и отрицателен ефект върху икономиката по-ниският ръст на тази заплата.

- Със сигурност ще повлияе отрицателно. Защото тези така наречени работодатели не желаят да помислят един нос напред. Той гледа днес как да закърпи положението и как днес да похарчи по-малко пари. А той не мисли, как ще излиза от тази ситуация. Той не мисли как да увеличи производството и как ще продава повече.

- Но ако в крайна сметка средствата в държавата са такива, и тя не може да даде повече?

- Чакайте малко. Тя ще даде толкова в зависимост от това, което ще изкара. И понеже пак се връщаме към тези капиталисти страхотни, те в рамките на тия 6-7 години, в които имаше солиден растеж, не правиха нищо друго, не вложиха 2 лв. в това да си намалят разходите на енергия, защото там е бичът на българската икономика. Защото такива енергоемки производства няма никъде, най-малкото в Европа. Може би в Русия все още са останали. 2 лева не похарчиха за такива неща, обратното - вместо това се чудеха как да съсипят пенсионната система. О. К., успяха в голяма степен. Защото имаше кой да им уйдисва на глупостите. Вместо това увеличиха луксозното потребление, видяхте какви чудеса се случиха, и то правеха такива инвестиции, от които можеш набързо да изкараш 2 лв., които утре да профукаш. Удариха го на строителство и други еднократни удари. Нали икономиката трябва ритмично да произвежда нещо и да произвежда всеки изминал ден. Защото всяко изоставане в икономиката е пагубно на фона на това, което става около нас. Защото Европа ни е на една крачка. Какво ще отидем на продадем в Германия?

- Нека да кажем някакви приблизителни цифри на минимална работна заплата в европейски страни.

- В Белгия е от порядъка на 800 евро. В Румъния е около два пъти по-висока от нашата, в Полша е мисля, че 3 пъти по-висока.

- Но става въпрос, че може да има актуализация но социални плащания, например на детските надбавки.

- Аз, честно казано, не съм голям оптимист по тази тема. Самото споменаване на тази възможност ми изглежда несериозно. Това е малко на принципа - отлагай и живей. Сега да минем, пък ще ги залъжем, че понататък нещо ще стане. К а т о приказките „щях да дам на пенсионерите по 200 лева, ама Станишев ги изяде“.

- Според вас кое беше адекватното решение за тези плащания?

- Трябваше да си се повиши минималната заплата, да се привърже към прага на бедност, за да си вървят икономическите процеси заедно. Защото прагът на бедност не е абстрактна величина. Той се изчислява на базата на обективни показатели, на базата на това, което става на пазара. И за да могат тези две величини да вървят в корелация , а не едната величина да се откъсва от другата. Защото това намалява потребителското търсене и започва да те набутва в низходяща спирала. Защото нормално е, когато човек разполага с по-малко средства, да си ограничи потреблението. Когато си ограничи потреблението, този, който произвежда, няма да има на кого да продава.

- А порочен начин на разсъждение ли е широко разпространенотокакво ни интересува минималната заплата и социалните плащания? Че има шепа държавни чиновници, които се броят на пръсти, масово са частни фирми и заплащането няма нищо общо с това.

- Вижте сега, по статистика, на която не може да се разчита докрай, защото в България има твърде много нерегламентирани плащания, за огромно мое съжаление, нещо което и аз не харесвам. Но статистиката показва, че малко над 1 милион българи получават минималната работна заплата под и около минималната. Така че това, за което си приказваме, за съжаление касае не малък кръг от хора. Дори да приемем, че само половината от статистиката е вярна. Това, което става, е също огромно число. Особено в някои позатънтени краища на държавата, където е просто истински ужас. Да не споменавам някои географски райони, да не обидя някого.