Да не бързаме за Еврозоната, няма смисъл да тичаме към горяща сграда

България “не бърза” да се присъедини към Еврозоната и предпочита да следи събитията в засегнатия от кризата валутен блок, преди да продължи напред, заяви подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. “Не бързаме... няма смисъл да тичаме към горяща сграда”, заяви Христов, който участва на конференция на “Юромъни” за Централна и Източна Европа.

Калин Христов подчерта, че България продължава да иска да се присъедини към еврозоната, но изявлението му е пореден знак за охлаждане на реториката от София, която преди време се стремеше към бързо присъединяване към Еврозоната.

През декември българският финансов министър Симеон Дянков заяви пред Дау Джоунс Нюзуайърс, че проблемите със суверенния дълг в еврозоната са “заглушили” дискусията за бързо присъединяване към Еврозоната, но подчерта, че управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ продължава да е “убедена, че страната трябва да се присъедини бързо”.

Анализаторите казват, че не само българските власти поставят под съмнение бързото приемане на еврото. Много икономики в Централна и Източна Европа излизат от най-тежката рецесия от рухването на комунизма, а Еврозоната изпадна в дългова криза.

“Мога със сигурност да ви кажа, че има промяна в позицията на политиците за приемането на еврото, но засега тя не е съществена... Въпросът е, че всеки иска да е от печелившата страна, така че има смисъл да се изчака”, заяви Радован Йелашич, бивш управител на Централната банка на Сърбия и настоящ съветник в Уникредит.

Фискалната дисциплина е особено важна за България, тъй като голям бюджетен дефицит може да подложи на натиск валутния борд, обвързващ лева с еврото.

Валутният борд, въведен след икономическата криза през 1997 г., довела до хиперинфлация и срив на лева, задължава българските политици да се придържат към строга фискална дисциплина, за да се предпазят от спекулативни атаки.