Българският фондов пазар има своя шанс да привлече инвеститори

- Кое прави БФБ толкова отблъскваща за инвеститорите?

- Основният проблем на българският фондов пазар е, че няма ликвидност и не се прави нещо, за да се подобри този проблем. Никой не иска да поеме отговорност за това и чака някой друг, чрез някакви регулации, да задължи пенсионни фондове, да се ползва Сребърния фонд или пък държавата да листне компании на борсата. Това обаче няма връзка с ниската ликвидност, която е вътрешен проблем на самия пазар. Не чуваме някакви предложения как да се подобри това състояние. Все се предлагат неща, които са извън пазара. Затова и нашата философия от 2005-2006 година е да се инвестира на повече пазари. Това е правилно като подход, защото се постига балансиран портфейл и - решава проблема с ликвидността. Освен това когато даден пазар е много зле, както БФБ, например, ти пак имаш алтернатива, защо ако си само на БФБ и стоиш на позициите, които си заел от 2007 година, портфейлът ти стои на 80% и ти няма какво да промениш. Решението от гледна точка на индустрията на взаимните фондове е все повече управляващи дружества да създават фондове, като инвестират на повече пазари; да спазват критерии за ликвидност, за да има фондът по-добра инвестиционна политика.

- Как правят ликвидност другите борси?

- Много простичък е начинът. Първо, няма нужда от толкова много компании. Вие знаете ли по колко компании са листнати в Чехия и Унгария? На единия пазар са 26, а на другия - 46 компании. Представете си сега, че от БФБ се делистнат 350 компании и останат само 50 от грубо 400те, които съществуват в момента. Тогава същите много минимални обеми от около 1 млн. лв. на ден ще са фокусирани само върху 30-40 компании. Това до какво ще доведе? Всяка от тях ще е малко по-ликвидна. Този процес ще се задвижи. Тази ликвидност, която ще се получи, заедно със спредовете между купува и продава ще привличат хора, които имат по-краткосрочен диапазон на инвестиране от порядъка на 3-4 дни. След това ще дойдат и хора, които правят day trading и със своето участие те ще подобряват още повече ликвидността. Тогава чак може да мислим за фючърси. Да, те подобряват ликвидността, но те не могат да решат проблема с ликвидността. Те ще се появят, но през това време пазарът трябва да работи. Без той да работи, едни фючърси просто ще си стоят така. Всички са се хванали за това и казват: „Хайде да направим тези инструменти!“, но тях ги има там, където пазарът ги е поискал.

- Защо според вас участниците на пазара бяха против делистването на компании от БФБ?

- Това беше едно от найдобрите според мен предложения, които бе направило ръководството на борсата, но какво се случи тогава? Всички асоциации на управляващи дружества, пенсионни фондове и посредници бяха против. А бяха против, защото, както ви казах вече, отделните участници не искат да носят отговорност за своите решения. Тогава те казваха: „Ами ние тези 200 компании, които ще се делистнат, ние ги имаме в нашите портфейли“. Всъщност по този начин те не поемайки отговорност за това, че са инвестирали в тези компании, пречат една такава мярка да се вземе.

- Смятате ли за рационално съществуването на БФБ сама за себе си или сте сред привържениците на сливането с по-голяма борса?

- По-скоро трябва да има българска борса. Да, много е малък пазарът и ако се разсъждава логично, той е подобре да бъде част от някаква голяма борса. Но това на практика ще се реализира потрудно, а и нашите 30-40 компании, които заслужават да се листнат на по-голяма борса, трудно биха го направили. Не смятам, че това е реалистично да се случи. На първо време трябва да се грижим не да тръгне пазарът нагоре, а да го има пазара и той да е реалната алтернатива за всички - за пенсионните фондове, за договорните фондове, и то на базата на ефективен анализ, а не защото сме ги принудили да инвестират на него.

- Накъде гледат в момента българските инвеститори?

- Не гледат към БФБ. Тази година имаше известен интерес към договорните фондове, които инвестират в чужбина и най-вече в Източна Европа. Естествено има интерес към световните борси, към валутния пазар, където също е доста трудно да се инвестира, но пазарът го има, ликвиден е и предлага възможности бързо да спечелиш.

- През миналата седмица се отправиха упреци към банките, че с високите лихви по депозитите не насърчават инвестирането чрез взаимни фондове и в този смисъл конкуренцията им има неблагоприятен ефект. Какъв е вашият поглед върху тази ситуация и как очаквате да се развие тя през тази година?

- Високите банкови лихви са безспорно фактор, който кара инвеститорите да предпочитат този тип продукти. Но за разлика от много мои колеги от управляващите дружества не мисля, че държавата трябва изкуствено да се намесва и да регулира това. А ние просто нямаме контрол върху това какви са лихвите на банките - можем единствено да се съобразяваме с тях. Отделен въпрос е, че инвеститорите би следвало да се замислят как е възможно лихвите по депозити толкова дълго време да бъдат високи в условията на криза.

- Съгласен ли сте, че в целия ЕС България е най-засегнатата страна от гръцката криза?

- Не мисля, че България като страна е по-засегната от останалите. Най-засегнати са страните, които имат дългове, сходни на тези на Гърция. От гледна точка на капиталов пазар съм убеден, че кризата в Гърция не е фактор, който влияе съществено на тренда на БФБ. Макар че много хора биха искали точно така да си обяснят падащите цени на борсата - отново за да не носят отговорност за собствените си инвестиционни решения.