Българските семейства взимат кредити или продават имущество, за да изплащат кредити

По време на криза хората неминуемо променят финансовото си поведение. Българите също въведоха ограничения в семейния си бюджет и почти се отказаха от рисковете. И ако до преди броени месеци хората у нас не се замисляха много дали да вземат банков кредит, сега те се обръщат към този вариант само при крайна необходимост. Изследване на института по социология при БАН за финансовото поведение на българина по време на криза показва, че той е изключително сериозен и разумен ползвател на финансови инструменти. Картината очертава социоложката Емилия Ченгелова:

„Да кажем, че през периода юни 2008 до юни 2009 г. българинът се е поддал на изкушението да поема повече рискове и да се възползва от условията, които кредитната политика на банките му е предоставила. Сега, отрезвен от стагнацията, от общото влошаване на ситуацията в страната, пък и в глобален план, българинът става много по-трезв, много порестриктивен към собственото си поведение и в поголяма степен е склонен да пести. Рисковете отстъпват на по-заден план.“

През юли 2009 г. една трета от българските домакинства са имали някакви кредитни задължения, тоест те са поели риск, знаейки, че трябва да положат допълнителни и сериозни усилия да погасяват кредита. Само тричетири месеца по-късно близо 55 % от хората са на мнение, че при никакви условия не биха взели кредит, независимо от това какви лихвени проценти се предлагат и колко гъвкава е политиката на банката. Със закриването на редица производства и фирми у нас вследствие на кризата много хора останаха без работа и се оказаха в невъзможност да изплащат кредитите си към банките.

„В периода юли-август 2009 г. близо 15-16 % от хората вече са били в ситуация на кредитна задлъжнялост - обяснява Емилия Ченгелова. 3 % са били в категорична неплатежоспособност, тоест имали са просрочени задължения повече от 3 месеца, а други 12 % са били в ситуация „на ръба“. Те са изплащали кредитите си по начин, който е бил твърде рисков за семействата. Във всеки един момент те са се оказвали в ситуация да вземат допълнителни заеми, кредити, така че да могат да бъдат стриктни и да изпълняват задълженията си към банките.“

Според социолозите от БАН, базиращи се на данни на БНБ, през юли 2008 г. лошите кредити са на стойност 96 млн. лева. Само година по-късно сумата нараства на 2,5 млрд. лева. Най-сериозен ръст на необслужваните кредити се наблюдава при фирмите. На ниво домакинства данните показват, че само в 6 процента от случаите, за да изплаща кредита си към банката, дадено семейство ще се реши на крайна стъпка - да продава имущество. Най-често длъжниците свиват разходите и започват да пестят. Според прогнозите на социолозите в близките 2-3 години българинът ще остане свит в своята черупка и ще чака глобалното подобряване на ситуацията, за да се върне към по-разкрепостен модел на финансово поведение. Дотогава ще предпочита сигурността пред риска.