България страда не само от изтичане, но и от похабяване на мозъци

Българската нация застарява най-бързо не само в Европа, но и в света. "България тепърва ще се сблъска с "прелестите" на така наречения трети демографски преход", прогнозира д-р Иван Тошич от Института за урбанистични изследвания в Будапеща. "При този преход празнините, които са възникнали поради застаряването на хората в България и недостига на работна ръка, се запълват от външни пришълци, преди всичко от държави извън Европейския съюз.

Съотношението между работещи и пенсионери в България понастоящем е две към едно, но към 2050-та година то ще бъде точно обратното", припомня Тошич, цитиран от Deutsche Welle.

Пенсионната система в страната неизбежно ще рухне. Срещу това според учения помагат единствено крайно непопулярни мерки като вдигане на данъците и увеличаване на пенсионната възраст. "Но колкото повече пенсионери се трудят, толкова по-малки са шансовете на младите да намерят работа. И кои ли отрасли на българската икономика могат да задържат възрастните хора на работа, без да изпаднат в неконкурентоспособност?", пита Тошич.

"Висококвалифицираните хора в България изкарват пет пъти по-малко от средното равнище в Европейския съюз. Нима на този фон има някакво съмнение какво ще последва след окончателното вдигане на бариерите пред търсещите работа в Западна и Централна Европа българи? Една десета от ръста на националното богатство на европейските икономики се дължи на привличането на "мозъци". Това са хора, които са получили "безплатно" образование в своите родни страни, но интелектуалният им капитал всъщност се използва от по-богатите приемащи държави.

"България страда не само от изтичането, но и от така нареченото "похабяване на мозъци". Тоест, когато младите, образовани и динамични българи, озовали се на Запад, не намират работа по специалността си, но остават там като шофьори, строителни работници или чистачи на офиси", обяснява ученият. Той припомня, че днешната икономика е икономика на знанието, че тя не се нуждае от хора без особена квалификация или таланти.

В същото време местата за обикновени работници и изобщо за хората на механичния труд бързо отлитат към страни като Китай и Индия. "Българската образователна система ще бъде поставена под огромен натиск да увеличи качеството на своето "производство". В противен случай очаквайте масовата безработица да почука на вратата ви", бие тревога урбанистът.

В най-тежко положение ще се окажат изтласканите в периферията групи в българското общество, каквито са циганите. Поради това неотложно се налага българската държава да приеме работеща стратегия за ромското включване с два основни приоритета: образование и ликвидиране на сегрегацията в училищата. "В Унгария натрупахме все още неголям, но изцяло положителен опит в тази насока. Прави ми впечатление, че докато у нас най-бедните цигани живеят в най-отдалечените села, в България бързо растящите и крайно бедни ромски гета изникват преимуществено в покрайнините на най-големите градове", казва Тошич.

Иван Тошич е пътувал многократно из България. Днес го шокират бетонираните курорти и предградията на големите градове. "Преди 10 години в Испания се прие закон, който позволяваше да се строи, кажи-речи, навсякъде. В резултат възникнаха стотици квартали и цели селища с хиляди празни жилища. Обсебените от идеята за бърза печалба собственици и част от купувачите фалираха, а днес това създадено с много труд богатство е непродаваемо и се саморазрушава. Не стигайте и вие до тази крайност", апелира Тошич.

Според унгарския урбанист въпреки шеметното задълбочаване на пропастта между бедни и богати големите български градове все още имат шанса да се развият по модела на южноевропейския град, а не по траекторията на латиноамериканските мегаполиси с техните резки социални контрасти. За голяма част от българските села шанс за оцеляване обаче няма. "Правителствата в Източна Европа не са в състояние да заделят огромни субсидии за задържане на населението в разпръснатите и изолирани селища. Дайте обаче шанс на селата, които имат демографски и стопански потенциал да оцелеят и да се развиват", препоръчва пред Deutsche Welle д-р Иван Тошич от Унгарския институт за урбанистични изследвания.