България се стопи на 7 364 570 души
Тоалетна в жилището има 74.1% от населението, 8.8% от обитаваните жилища не разполагат с баня
Благоевград - 70 881, Кюстендил - 44 532, Перник - 80 191 на 1000 мъже се падат 1053 жени
Населението на България е 7 364 570 души. Това сочат окончателните данни от преброяването, представени на пресконференция на Националния статистически институт. Жените са 3 777 999, или 51,3%. Мъжете са 3 586 571, или 48,7%. На 1000 мъже се падат 1053 жени.
В периода между двете преброявания 2001-2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Турската етническа група е втората по численост - 588 318, или 8,8% от населението. Ромският етнос е третият по численост и наброява 325 343 души, или 4.9%, според самоопределянето на лицата.
Запазва се тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 5 339 001 души, или 72,5%, а селата живеят 2 025 569 души, или 27,5% от населението на страната.
Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета или 31,1% на външната миграция, която се оценява на 175 244 души.
Най-голяма по брой население е област София, в която живеят 1 291 591 души, или 17,5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население 101 018 души, (1,4%). За периода на преброяването се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна - с 13 061 души, или с 2,8%.
За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. четири от областните градове имат положителен прираст - София, Варна, Бургас и Велико Търново. Това каза директорът на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ Финка Денкова. Най-много е намаляло населението на градовете Ловеч (-17,1%), Видин (-16,2%), Силистра (-15,1%), Разград (-13.0), Плевен (-12,2%).
Шест са областите с брой на население над 300 хил. души, като в три от тях - София, Пловдив и Варна, живее общо една трета от населението на страната. Четвърта по брой население е област Бургас с население 415 817 души, след тях са областите Стара Загора - 333 265 души, и област Благоевград с население 323 552 души. За периода на преброяването се е увеличило само населението на областите София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна - с 13 061 души, или с 2,8%. С над 20 на сто е намаляло населението на областите Враца и Видин.
Населението на страната е разпределено в 255 града и 50047 села. В 181 населени места няма преброени лица. В 21% от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% от населените места живеят между 100 и 500 души. В 60 общини преброеното население е под 6000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
Продължава процесът на демографско остаряване. Намалява броят на населението на възраст под 15 години и се увеличава делът на населението на 65 и повече години. Делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16,8% през 2001 г. на 18,5% през 2011 г. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15,3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13,2%.
Градовете с най-възрастно население са Видин, където на възраст на 65 години и повече са 25,5%, Монтана и Габрово - по 24%, Ловеч - 23,3%, и Кюстендил - 22,8%. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София - 16%.
62,2% от населението, или 4 576 904 души, са в трудоспособна възраст, като 75,8% от тях живеят в градовете.
Всеки пети - 19.6% от населението на страната, е висшист. 81 000 души (1,2%) от населението на седем и повече години никога не са посещавали училище. Според резултатите образователната структура на населението значително се подобрява, като се очертава тенденция на увеличаване на броя и дела на населението с висше и средно образование. Намалява обаче броят на хората с основно и по-ниско образование.
Жените завършват значително по-често висше образование от мъжете, като с висше образование са 22.3%, а мъжете висшисти са 16,7%.
Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и повече навършени години е 1,5%. При самоопределилите се като българи 0,5% са неграмотни, при турската етническа група - 4,7%, а при ромската - 11,8%.
23,2% от децата при ромския етнос на възраст 7 до 15 години не учат. При турската етническа група този дял е 11,9% и при българската - 5,6%.
Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване на дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак:
Два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак - от 4% през 2001 г. той достига близо 8% през 2011 година.
От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40-49-годишна възраст той е 16%, а сред лицата над 50-годишна възраст - 14%.
Жилищата в страната са 3 887 076. От тях 3 859 460 се намират в жилищни сгради, 23 232 - в нежилищни сгради, 828 са колективни и 3 556 - примитивни и подвижни жилища.
"В градовете се намират 2 566 544 жилища, или 66% от жилищния фонд, а в селата техният брой е 1 320 532.
Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище, намалява от 2.1 през 2001 г. на 1.9 през 2011 година.
Телевизор има в 97.9% от обитаваните жилища, готварска печка - в 93.2%, и хладилник - в 93.3% от жилищата. Компютър имат съответно 54.1 и 18.1% от жилищата в градовете и в селата. Достъп до интернет имат 51.4% от обитаваните жилища в градовете и 16.4% в селата. Сателитна антена имат 22% от жилищата през 2011 г.
Баня в жилището имат 82.1% от обитаваните жилища. За 5.9% банята е извън сградата, а за 3.2% банята е в сградата, но извън жилището. Останалите 8.8% от обитаваните жилища не разполагат с баня.
Тоалетна вътре в жилището имат 74.1% от обитаваните жилища, за 4.4% тоалетната е извън жилището, но в сградата, и за 20.5% е извън сградата. Без обособена тоалетна са 1.0% от обитаваните жилища.
Отоплението на жилищата в страната се извършва основно с дърва и въглища - 57.9% от обитаваните жилища, с електричество се отопляват 26.2%, с парно от централен източник - 13.7%, и с газ от централен източник - 1.2%.
Населението в Благоевград за последните 10 години е намаляло с 0.4% , т.е. с 263 души. Ако през 2011 г. то е било 71 144 души, сега е 70 881 души. Според статистическите данни жителите на Кюстендил са намалели с 5387 и сега областният град е с население 44 532 души. В Перник живеят 80 191 души.
Броят на населението под трудоспособна възраст към 1 февруари 2011 г. е 1 039 949 лица, или 14.1% от цялото население. Преобладаващ е делът на мъжете - 51.4%, при 48.6% за жените. Около 3/4 от лицата под трудоспособна възраст живеят в градовете - 72.6%, 27.4% - в селата. С най-висок относителен дял на населението под трудоспособна възраст е област Сливен - 18,3%, следват Бургас - 15.6%, Пазарджик - 15.4%, Търговище - 15.2%, Варна и Шумен - 15%. Най-малък е делът на населението под трудоспособна възраст в Габрово - 11.8%, Перник - 12.1%, Кюстендил - 12.3%, и Велико Търново -12.4%.
Почти една четвърт от населението на страната (23.7%) е над трудоспособна възраст - 1 747 717 лица. Делът на лицата над трудоспособна възраст е минимален сред мъжете в градовете (15.6%) и максимален сред жените в селата (38.0%). Областите с най-висок дял на възрастно население над трудоспособна възраст са Видин - 32.4%, Габрово - 30.6%, Монтана - 29.6%, Ловеч - 29.5%. Най-нисък е делът на населението над трудоспособна възраст в област Благоевград и град София - по 20.4%, Бургас и Кърджали - 21.0%, Сливен - 21.8%.
През периода 1980-2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% - от шест до десет години, и 7.2% - повече от 11 години. От пребивавалите в чужбина 57.5% са мъже.
Най-голям е относителният дял на българските граждани, пребивавали в Руската федерация - 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания - 9.3%, Германия - 9.2%, Гърция - 9.1%, и т.н.
Най-населени са жилищата в област Благоевград - 2.3 лица средно на жилище, Пловдив, Пазарджик и Сливен - 2.1. В София (столица) живеят средно 2.0 лица в едно жилище. Най-слабо са населени жилищата на област Перник - 1.4 лица средно на едно жилище, и областите Бургас, Видин, Габрово и Монтана - 1.5 лица на едно жилище.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.