България е част от опашката на чудовището ЕС, гълтащо 40 млрд. евро годишно

Европейски съюз? Или ненаситно чудовище, което поглъща 40 млрд. евро годишно! Толкова пари могат да бъдат спестени при по-ефективно прилагане на общото право на ЕС.

Това е установила работната група срещу бюрокрацията в ЕС под ръководството на бившия баварски премиер Едмунд Щойбер, предаде “Дойче веле”.

България е част от опашката на чудовището. Едно общо право за всички. Тази максима може и да е валидна вътре в ЕС. Но отделните национални правителства прилагат това общо европейско законодателство толкова различно и го допълват с допълнителни собствени предписания, че цялото това упражнение струва на фирмите 40 млрд. евро годишно.

Предложението на групата: всяка година да се прави класация на страните-членки, от която да личи коя от тях най-ефикасно превръща общото европейско право в нацонално законодателство. “Както международният тест Пиза показва успехите на страните в системата на образованието, така от тази ранглиста ще става ясно къде в ЕС най-добре се справят с разграждането на бюрокрацията”, уверен е шефът на работната група Щойбер.

Много от европейските граждани виждат в Брюксел една добре работеща бюрократична машина. Бюрокрацията е разпозната като пречка и предизвикателство за европейската политика още от 1992 година - на срещата на върха в Единбург европейските лидери дефинираха проблема и дадоха зелена светлина за решаването му.

Разграждането на бюрокрацията в ЕС бе и сред основните приоритети на германското председателство през 2006 година, което си беше поставило за цел до 2012 г. с 1/4 да бъдат намалени разходите на фирмите, възникващи на основата на тежките бюрократични процедури.

Едно от заключенията в документа гласи, че 1/3 от разходите, които правят фирмите за прилагане на законодателството от Брюксел, се дължат на чисто “национални” причини.

Сега съществуват срокове, в които всяка страна-членка на ЕС, е длъжна да синхронизира националното си законодателство с общите правила и директиви от Брюксел. А отделните страни се справят твърде различно с тази задача. Така например един конкурс за възлагане на обществена поръчка приключва в Латвия за 77 дни, докато в Малта отнема цели 241 дни.

Разходите също са много различни. В Люксембург администрацията и фирмите влагат 22 работни дни за организиране на даден конкурс за възлагане на поръчка, докато в България за същото са необходими цели 93 работни дни. С 35 работни дни за същата процедура Германия стои някъде по средата на “бюрократичното чудовище”, обобщава “Дойче веле”.