Борислав Цеков: Обществото и политическият елит не са наясно със същността на лобизма

- Г-н Цеков, в една Ваша статия написахте: "Широко разпространено у нас е невежественото разбиране, че неговата регламентация /на лобизма/ значи да се узакони практиката депутатите да получават пари от бизнеса”. Това Ваше заключение може ли да се разбира по следния начин - че все още на българското общество не е ясно какво означават понятията лобизъм и лобистки интереси?

- Да, не е ясно и не просто в обществото, а дори на така наречената политическа класа. Ако решите да попитате за това 100 депутати, сигурно 95 от тях ще ви кажат, че лобизъм означава да се дават пари от частни фирми на депутати, за да прокарват закони. В последно време, включително депутати от мнозинството, казваха: "Да, ама аз съм лобист на своя район”, "Аз съм лобист на своето село”. Това показва едно огромно объркване на понятията и непознаване на самата идея за публичност на лобистките практики. Първо, по дефиниция Закон за лобизма забранява на публичните служители, на народните представители да се ангажират в лобистки дейности. Второ, самата дейност по лобиране се извършва не от депутатите по дефиниция, а от посреднически структури. Друг е въпросът, доколко в България има подобен тип професионални лобистки организации и лобисти. Затова в цялата полемика, която в последно време се разгърна за депутати, лобисти и т.н., се използва погрешно самият термин. Затова ние, от Института за модерна политика, в нашите доклади очертаваме, че се говори за проникване на частни и корпоративни интереси сред депутатите, а не толкова за лобизъм в неговия същински вид.

- Вие бяхте посочили още във Вашата статия, че "приемането на Закон за лобизма в духа на принципите, които вече се избистрят и на европейско равнище”, ще бъде добре за България. Това означава ли, че включително и в ЕС все още не са наясно напълно с принципите, които трябва да бъдат заложени в един Закон за лобизма?

- Не, не става дума, че не са наясно, а просто има различие в институционалната система, в обществената практика между повечето европейски, особено западноевропейски държави и САЩ. В САЩ, Канада, Мексико, където има много солидна, стриктна и взискателна регламентация на дейността на лобистите, дори само поради географските мащаби на тези държави, през годините се е създала една много мощна, професионално организирана лобистка система от организации и индивидуални лобисти, които на професионална основа, срещу заплащане извършват лобизъм. По-малки държави, както са повечето европейски страни, в това число и България, самите мащаби на държавата са такива, че няма нужда от посредничество. Това не е асоциация на някакви фирми от Калифорния, която иска да лобира за нещо на седем часа път със самолет във Вашингтон. При нас контактите са директни. Затова в Европа на ниво ЕК от няколко години, по-точно от 2006 година насам, се въведе изискване в един публичен регистър да се вписват всички организации на гражданското общество, забележете, в широкия смисъл на думата - от работодатели, през синдикати до най-обикновена фондация от двама-трима души, които внасят свои мнения, искания, предложения по политиките на ЕС. Т.е. ако в САЩ всички лобистки професионални организации са задължени по закон да вписват в публичен регистър целта, за която лобират, бюджета, който използват, кой поръчва съответната дейност и какво им плаща за това и пред кого лобират, то в Европа се казва: "Всеки, който иска да изрази мнение, протест или пък има свои предложения по законодателството на ЕК, директиви, регламенти, ще бъде вписан от самата ЕК в един публичен регистър, който ще е достъпен в интернет и там ще пише какво точно е предложил, за да може цялата общественост да знае кой и какви промени иска. Това е принципната разлика между американския и европейския модел на лобизма. Аз мисля, че в България, след като вече имаме и Закон за предотвратяване на конфликт на интереси, имаме текстове за търговия с влияние в Наказателния кодекс е по-добре да вървим в посоката очертана от ЕК, отколкото да правим, както Полша и Унгария, които възприеха изцяло американския модел за регламентация на лобизма.

- Смятате ли, че регламентирането на лобизма ще спомогне да се прекратят корупционните практики, с които се прокарват корпоративни или частни интереси при изготвянето на законопроектите и законите в НС?

- Законът за лобизма е само част от правилата, които биха позволили повече светлина върху целия законодателен процес. Тази система от закони, бих казал, започва с усъвършенстването на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, чрез създаване на единен независим контролен орган. Второ, трябва да се приеме етичен кодекс на депутатите, където да се регламентират техните лични контакти с бизнес, с други среди. И на трето място - законът за лобизма ще хвърли светлина върху това кой и какво предлага пред НС, какви предложения внася, кои са хората и организациите, които биват канени или пък участват в заседанията на постоянните комисии на парламента. И не на последно място, една малка поправка в парламентарния правилник би позволила да се направи публичен регистър на сътрудниците на депутатите, такъв, какъвто има в ЕП, за да не се стига до такива ситуации, каквито имаше тези дни - човек, който очевидно е свързан с криминална дейност, всъщност е сътрудник на народен представител от управляващото мнозинство. Затова този публичен регистър е част от тази брънка законодателни механизми, които ще направят политическия процес малко по-почтен, малко по-открит и по-осветен и ще улесни гражданския и медийния контрол върху парламента и политиката.