Божидар Димитров: Защо министър може да краде, а да има остър език е недопустимо?

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ "Св. Климент Охридски". Директор на Националния исторически музей 1994-1998 и от 2001 г. От 2002 до момента е водещ на телевизионното историческо предаване "Памет българска" по Канал 1.

Бил е член на Висшия съвет на БСП. Напуска БСП, избран е за народен представител от ГЕРБ през 2009 г. В 87-то правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на Българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.

Министър Божидар Димитров е известен с острия си език. Скандал се завихри около думите му "шибан народ", с което той изрази възмущение от съмненията в автентичността на откритите мощи на Свети Йоан Кръстител. По-късно Божидар Димитров обясни, че "шибан" означавало "шибан с пръчка, брулен" и това се отнасяло до колегите му, което предизвиква възмутените реакции на неговите колеги. Дни по-късно министър Димитров се възмути от български туристки, отишли твърде разголени да видят мощите на светеца в Созопол.

- Г-н Димитров, не съжалявате ли, че пак разлаяхте кучетата?

- Не съм ги разлаял. Като историк знам, че и най-лошият мир е по-добър от спечелената дори война. Бяха открити свети мощи, рядко в световната история, с толкова много доказателства. Включително основното - това, че са намерени на място, а не просто заварени от модерното време в църкви и манастири, без да се знае произходът им. Освен някакви легенди - донесе ги рицар! А тук става въпрос за открита на място находка, там, където би трябвало да има свети мощи - под основния камък на църквата. При това е открит и надпис “Мощи на Свети Йоан Предтеча”, отгоре на всичко. Има, разбира се, и много фалшиви мощи в Средновековието, но те се правят с комерсиална цел. Стоят в мощехранителници и реликварии и привличат поклонници.

Откритите сега мощи не са свързани с комерсиална цел очевидно и са истински, защото веднага след като са ги получили, между другото на рождения ден на Свети Йоан Предтеча (на кутийката пише и датата, на която са били донесени - 24 юни), явно са били вложени под земята, под основния стълб - т.е. монасите не са смятали да печелят от тях. И се пита - кого лъжат тогава, ако все пак в Средновековието монаси и свещеници са лъжели с фалшиви мощи - лъжат миряните. Но дори и средновековните монаси не биха поискали да лъжат, защото в случая означава да лъжат Господ. Като сложат фалшиви мощи, би трябвало да очакват по-скоро наказание. Впрочем мощите менте се фабрикуват някъде от X век.

- Все пак реагирахте твърде остро...

- Да, реагирах остро, такава беше ситуацията. Журналистки ми казват: Според Ваши колеги археолози мощите не са истински. Питам - кои колеги, отговарят ми: Пожелаха да останат анонимни. Какви са аргументите им - няма аргументи, затова и остават анонимни. И ето, журналистите, нагледали се на американски филми, искат ДНК експертиза. И никой не си задава въпроса откъде ще намерим жив роднина, за да бъде направено сравнение. Ако ще ги сравняваме с другите кости на Свети Йоан - не знаем кои от тях са истински, кои са фалшиви. Има две глави, 4 ръце на Йоан Кръстител по света, но няма как да се прецени кои са истинските. Хората не могат да преценят, че малка България, по волята на съдбата или по желание на Всевишния, е единствената, която има свети мощи на Йоан Предтеча с доказателство, че са именно неговите.

Дори надписът е достатъчен, но много по-важно за мене е това, че са положени веднага след получаването им в земята. Изчезва мотивът за създаването на фалшиви мощи. Няма мотив монасите да правят фалшиви кости - те няма да спечелят и стотинка, ако не са истински, дори рискуват да се лишат от защитата на Свети Йоан Предтеча. Анализът с въглерод 14 - същата работа. Той ще датира. Но хората не знаят, че този метод е за датиране в големи диапазони, дава разлика понякога до 1000 години. Веднага ще приведа пример: Туринската плащаница. Различни лаборатории казват: I век, действително от времето на Христос. Други лаборатории обаче казват: XII век, разликата е 1200 години. Но дори да се докаже, че са от I век. Гарантирам, че поне в България, където всички са томаневерници, ще се намерят хора, които ще се усъмнят. Така че нека да приемем тези две убийствени доказателства, които всеки неверник не може да заобиколи по никакъв начин. Колегите ми знаят, че не могат. Проф. Попконстантинов каза: Сигурен съм 300 процента. Не мислете, че говоря за всички, а за някои колеги, пожелали да останат анонимни. Както се шегувам: от Дружеството на анонимните археолози. Знаят, че нямат научни аргументи, не искат да се излагат, но разтърсвани от злоба и завист към колегата си откривател. Те не го обичат - първо, защото е от провинцията, и второ, защото е по-добър от много набедени за велики софийски археолози.

- Попитахте: Защо тая злоба? Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- В миналото някои бяха казали, че българският народ е гений на завистта. Не е вярно, това е дълбок провинциализъм в мисленето - че само българинът е завистлив. Всички народи си завиждат. Егото, желанието да получиш повече от другите движи планетата.

И тук, ядосали се някои, че колегата Попконстантинов ще спечели още по-голяма слава, пари за разкопки. Ето вчера (в сряда, бел. ред.) са отпуснати още 30 000 лева за разкопки, но той си има и други достатъчно от норвежкото правителство.

- Но и други получиха пари, не само той, бе съобщено за общо 900 000.

- Да, така е.

- Дори се появиха коментари, че скандалът бил осребрен...

- Глупости, това са пълни глупости, видях подобни заглавия. Заявката за тези пари е от март месец, но не бяха дадени. И сега министър Дянков, който бе командирован заедно с мен, видя опашките пред културно-историческите паметници - пред църквата с мощите в Созопол, пред развалините на Плиска, Преслав, Трапезица. И когато го попитаха защо отпуска толкова пари, 420 000 лева на Созопол, отговори, че това е добра инвестиция за развитието на поклонническия туризъм, който е част от културно-историческия. Сигурен съм, че инвестицията ще се върне десетократно и стократно, и то за няколко години.

Хвалим се, че България е третата по паметници страна в Европа. Да, така е, с една малка разлика от Италия и Гърция: Колизеумът и Акрополът са си почти цели, само леко поухапани, докато нашите паметници са стигнали до нас направо сринати до основи благодарение на турското робство. Така че първо трябва да инвестираме, после да се ползваме от плодовете на културно-историческия туризъм.

- Реагирахте твърде остро и за поклонничките по бански, обвиниха Ви едва ли не в цинизъм....

- Е, това беше желание на някои жени да влязат във вестника. Поне тези ми критики бяха основателни, те не касаеха въобще българските жени. Но изпъчи се там една и ми тегли цяла лекция какво е направила българската жена през Средновековието, Възраждането. За бога! Хетеросексуален съм, както е всеизвестно, обичам българските жени - и в исторически, и в съвременен план. Но само с тази дребна реплика, че не е хубаво да влизат полуголи в църквата.

- Да, но, както знаем, българинът, за разлика от сърбина, руснака, гърка, няма пиетет към религията...

- Ами тогава какво търси в църквата? Като е неверник, да си стои на плажа. Не бих казал, че българите са неверници, по-скоро не познават ритуалите, правилата за посещение на църква поради 45-те години комунистическо управление. Той си е вярващ, но смята, че може да влезе по къси гащи. Всъщност визирах две жени, които си бяха дошли от плажа - с изрязани бански, препасани с прозрачен шарф. Не че бяха грозни, хубави бяха и е кеф да ги гледам, но сигурно на другите вярващи не им е било кеф. На опашката до тези с банските чакаха три млади жени с роклички със закрити рамене и забрадки. Тези жени, рускини, също имаха какво да покажат, но си бяха сложили кърпи. Рускините задължително в църква влизат с кърпи.

- Никога ли не си прехапвате езика, за да си спестите неприятности?

- Не бих казал, че съм имал големи неприятности, по-скоро неприятности с определен кръг хора. Ако не бях министър, едва ли щеше да се вдигне толкова шум. Учудих се колко патриоти, колко вярващи и колко разбирачи на археологията има. Смешно е - хора, които са ме обвинявали в продължение на 30 години в национализъм и патриотизъм, изведнъж станаха големи патриоти. Придадоха друго значение на израза “шибан народ”, при това от целия контекст на разговора става ясно, че става въпрос за група хора, археолози. Не говорим за качества на българския народ - дали човешкият ни материал е лош, хубав - не говорим за това. Добре че не ми приписаха няколко хотела в Созопол, очаквах и това.

- А вие имате ли?

- Нямам, за съжаление. (Смее се)

- Може би проблемът е там, че не се очаква от един министър да говори с такъв език...

- А защо? Значи се приема, че един министър може да краде, да получава хонорари по 2 милиона в област, в която не е специалист, да нанася щети на народа. Но ако един министър има по-свободен език, смятат, че това е недопустимо, станахме и големи пуристи. Куриозното е, че точно хора, известни с лошия си език, критикуват. Журналист като Сашо Диков може, министър не може.

Приписаха ми доста неща, дори Ноевия ковчег. Но не аз го измислих, а Робърт Балард, аз се бих цяла година, изгоних го. Приписаха ми и погребението на цар Калоян. Не съм го организирал аз, дори не съм участвал - ядосах се, че бяха намерили портрет, на който Калоян приличаше на орангутан.

Знам, че голяма част от атаките срещу мен са всъщност атаки срещу правителството. Ехидно твърдят, че и други министри имат подобен език - феодални старци например, с което трябва да се прекрати. И колегата Миро Найденов тръгна да трепе с пушка. Всеки разбира, че е шега, естествено, че няма никого да трепе. Но нищо не се прощава от опозицията и медиите. Човек да не смее и да се пошегува!

- Ще стане ли Созопол наистина български Йерусалим?

- Ето, не съм казвал такова нещо, ваш колега го написа, но го приписаха на мен. С моята наглост бих казал по-скоро, че Йерусалим ще стане вторият Созопол. Но не съм казал нито първото, нито второто. Нито обектите, с които се занимавам, в случая Созопол, може да бъде втори.

Ако говорим сериозно: Би трябвало да стане и не само Созопол, но цялото Южно Черноморие. Созопол, Бургас, Несебър и Поморие са мощен християнски център, който функционира през цялото Средновековие. Неслучайно в манастира на остров Свети Иван е един от най-мощните скриптории по българските земи.

Тези градове има какво да покажат - Созопол има мощи на трима първостепенни християнски светци - Свети Андрей, Свети Йоан Предтеча и парче дърво от Светия кръст. 44 църкви има Несебър, това е енциклопедия на църковното строителство. Бих направил един тур само в Несебър - хората ще идват да гледат удивителните църкви извън летния сезон. Така хотелите няма да са отворени 3 месеца, а целогодишно. А поклонническият туризъм като елемент от културно-историческия може да стане много доходоносно перо за местното население, съчетано и със СПА туризъм.

Колко ще идват? Ами 6 милиона отиват в Лурд, няколко милиона в Йерусалим. Дал съм интервюта в Си Ен Ен, Би Би Си, вестник “Уолстрийт джърнал”, като се рекламира нещо, става известно. Ето примера със Златоград: беше умрял град, мините спрели. Помогнахме на местни предприемчиви хора, вдигахме пара. Оказа се, че там има отлично съхранен възрожденски квартал, 165 къщи, по-хубави от копривщенските, две църкви, килийно училище. И в момента там има 12-месечен туризъм, десетки частни хотелчета. Или Перперикон - малко антично и средновековно градче, със скално светилище, известно отпреди 1976 г. В момента Овчаров направи там културно-исторически туризъм за чудо и приказ - 200 000 души годишно, влизат над 1 милион допълнително в общината.

- Засилва се напливът на хора с български паспорти. Заздравява ли се връзката на българската общност в чужбина с родината?

- Ето данните: през 6-те месеца на тази година гражданство са получили повече хора, отколкото за цялата 2009 г. От септември досега гражданство са получили 17 000 души, почти трикратно увеличение. Днес човек не е емигрант, просто живее и работи на някаква територия, отдалечена на 1 до 18 часа полет от България. Няма страшно да се денационализираш, ако не искаш. А повечето хора не искат. Българите, макар и да не са патриоти тук, навън стават големи патриоти, сдружават се, правят църкви, неделни училища, които са вече 136. Така живеят, без да късат връзките с България, дори напротив.

И искат книги, учебници. Ето тази сутрин идва зъболекарка от Коста Рика: Дайте книги, филми спешно за нашата общност. 1000 души били, живеели задружно. Натоварихме я жената като магаре с книги и филми.

В Хондурас пък повечето българи са мулати, потомци на българи, емигрирали в голямата криза 1929 г. Представяте ли си, 10 000 българи мулати с фамилии Николов, Петров! Ето Дилма Русеф ще стане президент на Бразилия, ще й дадем и на нея българско гражданство. Досега сме дали на двама премиери - Любчо Георгиевски - на Македония, и Василий Тарлев, сега и на действащ президент ще дадем, то ще се чуе и сигурно няма да бъде президент.

Идва ми една мулатка и вика: Аз съм българка, Теодора Цветкова. Черна! Искаше и народни носии, правела танцов състав. И нея изпратихме с товар книги, филми. А в Европа направо съм организирал керван - само се обади някой, изпращаме му веднага. И те казват: Доживяхме България за пръв път да ни обърне внимание. Сега се сещам, че трябва да взема от вашия кмет Славчо Атанасов бройки от Патриотичния буквар, да разпращам! Сега осъществяваме акция “Компютър” за нашите училища по света. Така изпълняваме двете основни задачи - укрепване на българската национална идентичност и гражданството.

- Възможно ли е под Стария град в Пловдив да има несметни богатства и подземен дворец на Филип Македонски под Джендем тепе?

- За съжаление това са измишльотини, същите легенди има и за Витоша, и за Созопол. Древните не са имали технически възможности да дълбаят Бунарджика или Джендем тепе. Това, което може да се намери, са римски канали - подземни тръбопроводи за прясна вода, тунели за отходните води. А дворецът - защо под земята? Да се чуди как да вкарва пресен въздух, вода ще капе, няма да има никакъв изглед.

- Това ли е най-неудобният стол, на който сте седял?

- Не, удобен си е. Да ви кажа, добре се забавлявах с тия истории, те кажат едно, аз - пет.

Винаги съм гледал да върша работа, която ми е приятна, а същото това съм го правил като общественик 20 години. Сега няма нужда да моля за кола, просто се разпореждам.

Интервю на ХЕНРИЕТА ГЕОРГИЕВА, в-к “Марица”