Богаташи залагат на “Градините на Вавилон”

Към “висока зелена архитектура” в България засега се ориентират малцина богати българи, въпреки че нормативно процесът е “отпушен” и вратите за строителство на зелени покриви у нас са отворени, коментира пред БТА зам. председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас (СЛА) арх. Веселин Василев.

По данни на съюза в момента се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв.м ще има и нова бизнес сграда в столицата.

Най-масово е приложението на този тип озеленяване върху гаражни пространства и подземни паркинги, подобни проекти има и в провинцията.

Изграждането на зелени покриви у нас (известни като “Градините на Вавилон”) е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. По думите им това се стимулира и от ЕС, който все повече извежда на фокус екологичното строителство.

По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса.

Зелените покриви служат и като естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а лятото ги охлаждат, обясняват още експертите.

Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, обогатява го с кислород и намалява емисиите на въглероден диоксид.

В световен мащаб зелените покриви са се увеличили с 35% през последните няколко години. Емблематични са сградите на кметството в Чикаго, университета в щата Пенсилвания и др.

Все повече богати хора предпочитат “зелени мезонети”. По подобен начин е устроено градското жилище на София Лорен в Рим, както и апартаментът на Жан-Пол Белмондо в Париж. У нас към “висока зелена архитектура” засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите.

В България обаче няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието все пак постепенно започва да се налага предимно като част от екологичната и най-вече като предмет на ландшафтната архитектура.

Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма “вегетативна площ”. Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вреди в околната среда.

Независимо от предимствата, инвеститорите избягват зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера, обяснява арх. Василев. Според него собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата. По думите му обаче съвременните материали гарантират, че това няма да се случи. Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно, категорични са архитектите.