Бизнесът и средната класа - жертвен агнец на чуждите банки

Лихвата по ипотечни, потребителски и бизнес кредити - колкото и когато каже банката, след като си подписал договора. Това е мината, заложена в промените на Закона за кредитните институции, одоберени от Министерския съвет на 7 юли 2010 г. Тя се съдържа в новата алинея 3 на чл. 58 от Закона. В проекта четем: "(3). В случаите на увеличаване на лихвата... по кредит, банката уведомява клиента... преди влизане на промяната в сила, като посочва размера на променените погасителни вноски."

Текстът е опасно двусмислен. От една страна, е не просто чудесно, но етично и нормално като клиент да бъда уведомяван предварително за важни промени по вече отпуснатия ми кредит. От друга страна, текстът внушава, че няма нищо по-eстествено от това банката да реши да промени лихвата, след като е отпуснала кредита. Така се и обяснява новият текст в пресата "...ако банката реши да променя лихвата по кредита ви, ще трябва, преди това да е факт, да ви информира". Ето това не е нормално и e потенциално вредно и опасно. След като сме подписали договор с банката, тя може и трябва само да изчислява лихвата, нo не и да решава за промяната й.

Законът за кредитните институции се отнася за всички видове кредити. Какво може да означава този текст за ипотечни, потребителски и бизнес кредити? Вносителят - Министерството на финансите, не мотивира този текст по никакъв начин.

Ако за мотивите можем да гадаем, последиците са кристално ясни - въже на шията на длъжника, което банката може да затяга своеволно. Как?

Клопката е в събирателния термин "лихва". Върху променливата лихва могат да влияят както фактори, независещи от кредитора, така и такива, които зависят от него. Първите са основание за промяна в лихвата по действащ кредит. Вторите - не. Но текстът не отделя сеното от сламата.

Към независещите от банката фактори се отнасят например пазарният индекс (СОФИБОР - за кредити в левове, ЮРИБОР - за кредити в евро), влошаване на кредитния рейтинг на страната или повишаване цената на защита от българския риск (CDS - Credit Default Swap). За подобни промени банката няма как да уведоми длъжника предварително, защото тези промени не зависят от нея и тя не може да ги знае отнапред.

Банката може да предупреди предварително за промяна на лихвата по причини, зависещи от нея. Например повишаване дела на лошите кредити в портфейла й поради некадърно банкиране, облицоване на офисите си с италиански мрамор или пък желанието на управителния й съвет да си купи самолет или джакузи. Тези примери илюстрират абсурда на текста - те не биха били незаконни според предлаганата промяна. За повишаването на лихвата по вашия потребителски, ипотечен или бизнес кредит е достатъчно банката да ви уведоми предварително.

Какво да очакваме?

Дребният и средният бизнес, който финансира нуждите си от оборотни средства или инвестиции с банков кредит, няма да бъде в състояние да направи бизнес план и да очаква печалба. Тя може да бъде изядена изцяло с едно предупреждение от банката. Нещо повече, банката - като правило чужда собственост - може да фалира своя български длъжник във всеки момент. Единственият начин да се прави бизнес е да се разчита на финансова помощ от семейство и приятели.

За младите семейства ще е добре да живеят под наем. Да вземат ипотечен кредит ще е равносилно на това да купят апартамент за банката-кредитор.

Кой има полза?

Изискването за предварително уведомяване при повишаване на лихвата по кредита може да бъде полезно. То може да бъде полезно за тези и само за тези кредитополучатели, които ще бъдат в състояние да погасят предсрочно кредита си, в случай че увеличената лихва не ги устройва. С това първоначално договореният срок на кредита губи смисъла си.

Какво да се прави?

Текстът в новата ал. 3 е излишен. Възможната полза - предварителното уведомяване за повишаване на лихвата - се компенсира многократно от вратичката, която текстът отваря за едностранно, възможно необосновано от промените в пазарните условия и произволно повишаване на лихвата по вече договорени кредити. Текстът в новата ал. 3 е вреден. Той създава впечатление у обществото, че повишаването на лихвата по вече отпуснати кредити е в реда на нещата, дори когато това повишаване е по едностранно усмотрение на банката.

За да не спусне кепенци бизнесът, Министерският съвет ще направи добре да отмени решението си от 7 юли и да внесе в Народното събрание нов проект, без коментирания текст.

Отделно от това вносителят - министър Дянков - би могъл да си зададе въпроса кой е поставил този антибизнес, антибългарски проект на бюрото му? И кой ще плаща данъци догодина? Бизнесът трябва да попита за същото.