"Алфа Рисърч": 63% не искат президент от ГЕРБ

Въпреки че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, скандалите от първите месеци на годината са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите. Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 12-20 февруари сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна, съобщи агенция Кросс.

В изследването са очертани основните тенденции, които ще влияят върху обществените нагласи в страната през следващите месеци. От него става ясно, че откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. Само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му. 60% са на обратното мнение. Политическите скандали и инфлационният натиск имат най-голям дял за промяната в негативна посока на отношението към кабинета, премиера и ГЕРБ.

Силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. В края на миналата година той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителна оценки. През февруари Цветанов продължава да се ползва с доверието на 23% от избирателите, но вече заема второто място в класацията на най-неуспешните министри.

Неудовлетвореността от действията и резултатите, постигнати от ГЕРБ в редица обществени сфери, както и ерозията в антикорупционния имидж на управляващите, снижават устойчивостта в декларираната подкрепа за тях.

Намалява мотивацията за вот в полза на ГЕРБ. Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите. Тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броят и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти, допълват от социологическата агенция. Те обаче са сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.

Събитията през януари и февруари, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%). Показателно е, че в един изпълнен с политически сътресения период ръстът на цените концентрира два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали.

Остава се с впечатлението, че съсредоточаването на всички сили на правителството единствено върху СРС-та, ДАНС и скандалите изместват от фокуса на вниманието му икономическите процеси, доходите, безработицата, които обаче продължават да заемат основно място сред проблемите на хората. Единственото събитие с положителен обществен отзвук е евакуирането на желаещите да се върнат от Египет български граждани (64%).

Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният министър, а индексът за дейността му запазва отрицателна стойност от

"-22.3%”.

Росен Плевнелиев продължава да е най-одобряваният министър (37%), и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - (33.3%). След него се нареждат Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и Николай Младенов (12.3%). Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министър Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).

Одобрението към Бойко Борисов спада от 42% до 40%. За разлика от правителството, неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от декември 2010г.(29%).

Електорални нагласи

Ерозията в имиджа обикновено е първата стъпка в промяната на цялостното отношение към дадена политически сила. Към момента обаче декларираната подкрепа за управляващите, макар и да намалява, се запазва на достатъчно стабилно равнище. Потенциалът на партията спада леко от 27.0% до 26.1%. Подкрепата си от него оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение.

Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва доверие от 15%. В лявото пространство отношението към президента Г. Първанов се запазва силно поляризирано както в края на миналата година (31% положително срещу 31% отрицателно).

Потенциалът на "Атака" продължава да бъде свит до 2.5% най-твърди привърженици, а лидерът й Волен Сидеров се ползва с доверието на 10 на сто от пълнолетните жители на страната.

Малко по-добри, но все още неустойчиви, са позициите на Синята коалиция. Подкрепа за нея заявяват 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с подкрепата на 9% от избирателите. Десните избиратели очакват сините да определят по-еднозначно позицията си към управляващите. Близо една пета от симпатизантите им се колебаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.

ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%. Оставката на Касим Дал и последвалото изключване от партията обаче отнема част от доверието в Ахмед Доган, което се свива от 7% до 4%. Потенциалът на останалите партии е на обичайните си ниски стойности. Висок остава и делът на нагласуващите (38.9%).

Интерес към местните и президентските избори - нагласи и очаквания за свобода на вота

За разлика от доминиращите сред политическите партии очаквания за водещата роля на президентския вот, избирателите определят местните избори като по-важни за тях самите (69%), в сравнение с президентските (60%). Ако тази тенденция продължи, въпросът за избирателната активност и за мобилизацията на малки ядра ще се окаже ключов в избора на президент.

51% от пълнолетните жители на страната биха желали да имат нов кмет в тяхната община. В областните центрове (където основно са съсредоточени позициите на ГЕРБ в местната власт) това мнение достига още по-високо равнище - 60%.

Аналогична е и нагласата към президентския вот. Двойно по-висок дял от избирателите (63%) предпочитат президент от друга партия, вместо от ГЕРБ (33%). Логично тези настроения са най-силни сред левите привърженици (91%), но тезата среща значителна подкрепа също сред симпатизантите на "Атака" (72%) и Синята коалиция (77%). Събирането на всички тези гласове във вот за една кандидатура е твърде проблематично. Ако се запазят обаче тези нагласи, те биха били силна движеща сила на вота на втория тур на президентските избори.

Като един от най-съществените проблеми във вота през последните години, особено на местни избори, се очертава манипулираното гласуване, сочи още изследването на "Алфа Рисърч”.