Ако не си умен, ако си мързелив и щедър, ще успееш. Аз успях!

Отначало продава олио за $1.25 на час. Отваря ресторант и се проваля. Сервитьорства в Международния валутен фонд. През 1966-а започва работа в печатница. 10 г. по-късно решава да започне собствен бизнес. Залага двете си коли, тегли заем от 10 000 долара и купува три машини на старо. През 1979-а е вече собственик на фабрика. Продава бизнеса си през 1993 г. В момента менажира собствените си недвижими имоти. Инвестира на фондовите борси в Ню Йорк и Чикаго част от спечеленото през 37-годишния си емигрантски живот. Годишният доход на родопчанина надхвърля няколко пъти заплатата на американския президент. Чападжиев се връща се всяко лято в родния край през последните 20 години. Дарил щедро пари за джамия, църква и болница в родния си град. Последното му дарение е чешмата край Пампорово. Мечтата му е да види България ако не над, поне не под всички европейски държави. Хобито му са пътешествията. От които разбира, че по-свойски хубава от България няма.

И преуспелият си има мъка - нито една от щерките му няма мерак за бизнес. И София, и Сабрина, се занимават с музика и театър.

Животът на Шефкет Чападжиев е идеален сценарий за холивудски филм как се осъществява американската мечта. С много труд и пот момчето от родопското градче Мадан се превръща в един от най-преуспелите българи отвъд океана. Началото на приказката е мрачно. През 1949-а семейство Чападжиеви е изселено от Мадан. Бащата върти магазин, а времената са мътни.

ВЛАСТИТЕ ПОДОЗИРАТ ВСИЧКИ ПО-ЗАМОЖНИ ХОРА В РАЙОНА

за потенциални чужди агенти и помагачи на върлуващите банди на прочутите капитани Яшар, Фортуна, Ахмед Бейски. Така, без вина, семейството се озовава от Родопите в другия край на България, в Балкана. В селцето Боринци бъдещият бизнесмен получава първия сериозен урок: В изгнание човек е принуден да разгъне всичките си качества - разчита само на себе си, за да оцелее.

Междувременно новата комунистическа власт се е утвърдила, издигнала е мрежи по южната граница. Така през 1954-а семейство Чападжиеви са върнати обратно в Мадан. Съдбата се усмихва на Шефкет - работи в печатницата на вестник „Родопски устрем“, записва вечерна гимназия. Една книга преобръща живота му - Алековата „До Чикаго и назад“. Изведнъж планът за бъдещето му става ясен - напред към Чикаго.

Първите два опита за бягство са неуспешни. През лятото на 1963-а обаче Шефкет и приятелят му Хамид Русев минават в Гръцко. Само те си знаят как се минават телените заграждения, как избягват хитрите капани и страховитата разорана мъртва зона. С няколко шоколада в джоба и с по един нож срещу глигани, голяма напаст по онова време.

Също като на филм ги поема американското разузнаване. Следват изнурителни разпити, в се повтаря до втръсване дежурният въпрос „Комунист ли си?“. В лагера Лаврион край Атина на Чападжиев най-сетне му олеква на сърцето - изпраща по пощата в родния Мадан ключа от сейфа на местното ДЗС. Касиер е, поверени са му милиони, от които не е пипнал лев. При бягството катинарчето остава в джоба му. Исках да съм чист пред хората, както и пред съвестта си, казва след години емигрантът.

Бегълците потеглят за Америка с кораба на магната Аристотел Онасис „Олимпия“, най-луксозния навремето. Билетите плаща Католическа църква в Ню Йорк. Това е първият борч, който Шефкет плаща, като си стъпва на краката. Дотогава обаче минава доста време. Със 75 цента в джоба Чападжиев и Русев пристигат в Ню Йорк. Новият живот за тях започва на 30 юни 1964-а. Битката за оцеляване започват в Чикаго. Първата работа, която си намират, е продавачи на нискокалорично олио по домовете. Плувнали в пот, емигрантите търчат с преметнати през рамо каси с по 24 бутилки. Тичат и крещят „Криско ойл“ за по долар на час.

Следва фабриката за шмиргели, където бъхтят по две смени, включително събота и неделя. За по долар и осемдесет и пет цента на час. Пестят всичките пари. Месеци наред младоците спазват желязното правило - харчат само по пет долара на седмица. Единственият лукс, който си позволяват, е по една кола, от време на време.

Следва първият успех на американска земя - купуването на първата кола, олдсмобил, марка 59. Шефкет знае едва няколко английски думи, а трябва да вземе книжка. Намесва се оправният бай Киро шивача, който урежда нещата с листовките и кормуването с връзки и рушвет. Почти по български.

След успеха с колата Шефкет и Хамид се залавят с ресторантьорство. Експериментът с Eaten time трае само година. Двамата се пробват и като сервитьори в лъскав ресторант от веригата Мериът във Вашингтон. Прислужват на дипломати, политици, бизнесмени, чиновници от Международния валутен фонд.

Младостта си иска своето. На курса по английски

ШЕФКЕТ СЕ ВЛЮБВА В ЕКЗОТИЧНАТА ЕКВАДОРКА МАГДАЛЕНА БУЕНО.

Двамата сключват брак през ноември 1966-а. Купуват къща на изплащане. Синът им е болнав и се ражда преждевременно. Сметките и отговорностите се трупат.

Тук Чападжиев прави изненадващ ход - напуска добрата си работа като началник-склад на книжарски стоки. И започва от нулата - на печатарска преса. Решението му е категорично - без колежанска диплома и добър английски занаятът е единственият му шанс да успее в Америка.

Битката е жестока - яко бачкане по 12 часа на ден. В почивните дни Шефкет прави хамбургери за закусвалня. Понякога му се събират по 79 часа на седмица. Работех нонстоп, нямах време да си изям сандвича, признава емигрантът. За три години надницата му скача от два на шест долара за час.

Така неусетно извърта десет години в печатарско-книговезкия бизнес. Чападжиев има къща, кола. Иска обаче да направи нещо повече от средния янки. Тласък му дава телевизионно интервю с основателя на прочутата хотелска верига Холидей Ин. Тръгнал от нулата и стигнал до впечатляваща империя от 2500 хотела.

Дошло е времето родопчанинът от Мадан да достигне американската си мечта.

Чападжиев се развихря. През март 1976-а регистрира първата си фирма Chap’s Bindery Corp. за печатарска и книговезка дейност.

ЗАЛАГА ШЕВРОЛЕТА И ФОЛКСВАГЕНА, ТЕГЛИ ЗАЕМ ОТ 10 000 ДОЛАРА,

с който купува на старо първите три машини, монтира ги в наетия за целта гараж. Поръчките постепенно заваляват, бизнесът се разраства. През 1978-а момчето от Мадан печели 500 000 долара.

Успоредно с новите машини влага много средства в недвижими имоти. Купува собствена фабрична сграда, после още две. Строи три собствени производствени сгради. Купува къщи, апартаменти.

Бизнесът му набъбва с 30-40 на сто годишно. Дневната продукция брошури, които бълва фирмата, достига 50 млн. екземпляра.

Цифра, която надвишава продукцията от подобен род на цяла Западна Европа, недостижима дори за акулите в бранша от САЩ и Япония. Годишната печалба преминава в седемцифрени числа.

УСПЕХЪТ ИМА ВИСОКА ЦЕНА

За да е пръв в областта на новите технологии, Чападжиев става редовен абонат на всяка голяма печатарска изложба. Той е неизменен посетител, независимо къде е експото - в Германия, Англия, Швейцария, Щатите. Така е винаги с месеци преднина пред конкурентите. Няма фабрика в бранша с по-модерни машини от неговите в периода 1986-1993 г.

Убийствено трудно се прави първият милион, нататък е лесно, обича да се шегува Чападжиев.

Сред редовните клиенти на Чападжиев са автомобилните гиганти Дженерал мотърс, Крайслер, Форд. Фирмата на българина Continental Bindery изработва рекламните списания и брошури на големите търговски компании Сиърс и Монтгомъри Уърд.

Чападжиев удивлява конкуренцията и с друго - грижата за работниците и клиентите. Всеки негов служител е с максимални пенсионна и здравна осигуровки. Прочути са коледните партита на фирмите му - едно за клиентите, второ за персонала. В луксозен ресторант, с шоу и томбола, в присъствието на съпрузите и съпругите.

ЗА КОЛЕДА ВСЕКИ РАБОТНИК ПОЛУЧАВА 3 КГ ШУНКА,

за Деня на благодарността - приготвена пуйка.

През 90-те Чападжиев открива нови възможности за бизнес - започва игра на борсата в Чикаго и Ню Йорк с част от спечелените пари.

След като едва не го обират и пребиват в центъра на София, бизнесменът се отказва от преки инвестиции в родината. Големият бизнес се върти по мошенически начин, не се спазват правилата на честната игра, възмущава се Чападжиев в средата на 90-те.

Често получава писма и факсове от България с молба за помощ. И тук го очакват неприятни сюрпризи. Иска му спешна помощ от 60 000 долара човек, който лично пречил на баща му да получи виза и да го посети в Америка.

При едно от редовните си посещения в родината посещава Тодор Живков. Бившият Първи черпи емигранта с марково уиски.

ЗНАЧИ ИЗБЯГА ПРЕЗ РЕЖИМА НА ТОДОР ЖИВКОВ,

шегува се Тато. Ако ме бяха хванали на границата, нямаше да си пием уискито, не му остава длъжен бизнесменът.

Един от звездните ми мигове. Така Чападжиев определя триумфа на българския тим на световното по футбол през 1994-а. Кани целия тим на коктейл в небостъргача Джон Хенкък Сентър. Там пламва приятелството с футболния ас Христо Стоичков. Двамата се срещат редовно и досега. Футболистите направиха повече за имиджа на България, отколкото политиците и дипломатите, категоричен е спонсорът.

Обиколил е света. Никъде обаче не е открил магията на родните Родопи. Все го тегли българският корен. Чападжиев е главен инициатор за създаването на българския клуб „Балкан“ в Чикаго. Мъка му е, че още не може да види България ако не над, то поне на едно ниво с европейските държави. Мечтае да види българските феномени - Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, Чудните мостове, превърнати в атракции по американски маниер.

Засега обаче се задоволява с по-прости неща. Последният му жест е чешмата край Пампорово, изградена с негови пари от смолянския учител Симо Моллов. Преди да замина за Чикаго, седнах край чешмата. Никой не ме познава. Гледах как се радват пътниците на ледената вода, как почиват и ми стана драго. И си викам: Чап, не си сбъркал. Споменът за родопската чешма просълзява един от най-преуспелите българи.