Абсурдно е магистратите да декларират, че имат парно, но не и че са масони

- Г-жо Куцкова, проблемът със задкулисните връзки в магистратурата отново излезе на дневен ред заради делото с прокурора Ангел Дончев. Какъв е мащабът на проблема?

- Трудно е да се прецени какъв е мащабът, тъй като надали някой в съдебната система знае колко от нашите колеги членуват в тайни “братства”. Членуването на магистрати в масонски ложи не е само български проблем. С него се е занимавал през 2004 г. и Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Става въпрос за делото “Маестри срещу Италия”. Това дело е много интересно и затова ще се опитам да го преразкажа съвсем сбито.

Съдията и председател на съд Анжело Маестри е бил уволнен от италианския Висш съвет на магистратурата, тъй като е нарушил законово установена забрана за членство в ложата на свободните масон - конкретно в случая известната “Пи-2”, която е била тясно свързана с мафията. Уволнението е било потвърдено от всички съдебни инстанции в Италия. Съдията Маестри се е обърнал към съда в Страсбург с оплакването, че е нарушена свободата му на сдружаване. Делото е гледано в Страсбург от 1998 до 2004 г. Накрая се е произнесла Голямата камара на съда и с 11 на 6 гласа е прието, че наистина държавата Италия е нарушила свободата на сдружаване на съдия Маестри.

Много са интересни обаче особените мнения на шестимата съдии, които са с обем 20 страници от общо 41-те страници на решението. В тях се излагат солидни аргументи за това как трябва да се отчита конкретната обстановка в държавата, в която съдията работи и ролята, която играят масонските общества в тази държава, съответно опасността да повлияят върху безпристрастността на съдиите.

Такъв сериозен дебат у нас въобще не се провежда. Дано вие - журналистите, успеете да го предизвикате. Вече го започнахте, дано не заглъхне отново... Може би помните, че още по време на предходното Народно събрание депутатът Минчо Спасов - колега адвокат, беше направил предложение за осветляване на членство в масонски ложи и други подобни обвързаности. Не се прие.

В началото на мандата на настоящото правителство от Съюза на съдиите в България (ССБ) предложихме при поредните промени в Закона за съдебната власт да се включи и разпоредба, задължаваща съдии, прокурори и следователи да декларират членството си в различни общества, включително и в масонски такива. Никой не е искал да се въвежда забрана за такова членство по отношение на магистрати, а само неговото деклариране. Предложението на ССБ беше прието от Министерство на правосъдието и включено в законопроекта. Но някъде в парламента този текст от закона безшумно изчезна.

- Как си обяснявате това? Показателно ли е за мащаба на задкулисните обвързаности в държавния апарат?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Мога само да подозирам влияние на тези “братства” и в законодателния орган. А защо не попитате например председателя на Комисията по правни въпроси? И на нас ще ни е интересно да чуем отговора. Но в момента положението съгласно действащото законодателство е направо абсурдно. По силата на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ние сме длъжни да декларираме публично какво ли не: какви кредити имаме, от кого сме ги получили, роднините ни в какви фирми участват, какви договори с търговски дружества сме сключили.

Част от колегите декларираха дори договорите си с “Топлофикация” и електроразпределителните дружества, защото буквалният прочит на закона сочи на такова задължение. А същевременно членството в тайно общество, създаващо сериозна обвързаност, не подлежи на публично оповестяване.

- Дори и да беше прието обаче, как гражданите могат да бъдат сигурни, че магистратската клетва тежи повече от масонската примерно?

- Такава сигурност никой не може да даде на гражданите. Аз лично не съм и компетентна по масонски клетви. Знанията ми за тази процедура се изчерпват с прочетеното във “Война и мир” - когато Пиер Безухов премина през този ритуал. Но идеята е, че знанието за подобна обвързаност би имала силно превантивно значение. Както при всеки един конфликт на интереси.

- При продължаващите критики на ЕС за кадруването в съдебната власт и серията скандали, свързани с последните назначения, Общото събрание на съдиите в най-чиновнически стил, без дебат, избра своите двама представители във ВСС. Какво можеше и трябваше да бъде казано според Вас?

- Аз съм част от тези съдии, които бяхме против избор на нови членове на този ВСС, тъй като подкрепям искането за оставката му. Поради това не ми прилича да разсъждавам какво е трябвало да бъде казано. Няма да скрия обаче, че липсата на всякакъв дебат ме разтревожи. Дано не съм права, но ми изглежда като безразличие и примирение. А спрем ли да изразяваме какво мислим публично, оставим ли критиките и дискусиите само за коридорите и кабинетите на съдебните палати или пък за анонимните интернет форуми, няма защо да се сърдим на хората, че не ни разбират и не ни вярват.

- С коментарите си новоизбраните членове на ВСС от съдебната квота показаха, че не виждат големи проблеми в съдебната система или отношенията между властите. Какво можете да очаквате от тях?

- Бъдещето ще покаже. По делата им ще ги познаем.

- Народното събрание също, най-накрая излъчи своите представители в съвета. Изборът на Нестор Несторов какво Ви говори?

- Не искам да обсъждам конкретни личности. За мен много повече въпроси поставя поведението на законодателния орган. Както е известно, близо 2 години парламентът не попълни двете места във ВСС, които бяха освободени след оставките на двама колеги от парламентарната квота, наложили се от скандала “Красьо”. Парламентът не само необяснимо бездействаше през този период. Нещо повече - не се даде никакъв отговор на призива на сериозна група неправителствени организации, които преди повече от една година се обърнаха към председателя на НС с настояване да се попълни квотата на парламента с достойни хора, за да се повиши и общественото доверие във ВСС.

Сега предложенията за членове на ВСС беше направено от депутати, за чиито действия не носи отговорност нито една политическа партия и бяха гласувани без никакъв сериозен дебат. А представителите на управляващата партия дори заявиха пред медиите, че не искали да се намесват в независимостта на съдебната система. Та това звучи направо подигравателно на фона на безпрецедентния натиск, упражняван върху съда от вицепремиера Цветанов по конкретни наказателни дела.

- Значителна част от съдиите, сред които и Вие, обявихте бойкот на този ВСС. Как ще продължите да работите с тази институция, след като не приписвате морална легитимност?

- ВСС е орган, създаден по силата на Конституцията и Закона за съдебната власт. В този смисъл ние сме длъжни да се отнасяме към него като към законна институция с определени правомощия. Това обаче съвсем не означава, че сме се отказали от критичното си отношение към конкретния състав на съвета и от искането за неговата оставка. И не ние не му приписваме морална легитимност, а самият съвет с част от решенията си загуби своя морален авторитет. Бих искала да припомня, че след конституирането на настоящия ВСС и допреди няколко месеца Съюзът на съдиите в България нееднократно е предлагал да се работи съвместно за решаване на сериозни проблеми в съдебната система.

Последното ни писмо беше от пролетта на настоящата година, когато Управителният съвет на ССБ предложи на ВСС заедно да работим по изготвяне на критерии за натовареност на съдиите - в съответствие и с европейските стандарти. Но лично на мен ми се струва, че мнозинството от членовете на ВСС чуват само критиките към дейността си, а не и конструктивните предложения.